Решение № 11640 от 1.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13515/2018 г.

Решение № 11640 от 1.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13515/2018 г., I о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба на Е. Байраков против решение № 5015 от 26 юли 2018 г. постановено по адм. дело № 7197/2017 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). В жалбата са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че заповедта не съдържа задължителни реквизити - фактическите основания за задържането, като не е ясно за какво престъпление е задържано лицето и въз основа на какви данни. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице хипотезата, когато част от мотивите на оспорената заповед са изложени в друг съпътстващ документ. В жалбата се развиват съображения за това, че фактическите положения по делото са неправилно установени, като съдът е кредитирал неправилно доказателства в полза на ответната страна и е неглижирал тези, от полза на жалбоподателя, респ. анализът на събраните доказателства не е обективен и справедлив. Моли да му се присъдят сторените разноски пред двете инстанции на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Ответникът по касационната жалба Л. Панделиев – старши полицай – полицейски орган при 04 РУ гр. София не е изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като се запозна с фактите по делото и доводите на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Е. Байраков срещу заповед за задържане на лице № 228 зз-1016 от 22 юни 2017 г. на полицейски орган при 04 РУ на СДВР – старши полицай Л. Панделиев, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наложена принудителна административна мярка задържане за срок до 24 часа на Е. Байраков. За да постанови обжалваното решение, съдът въз основа на събраните по делото доказателства, от фактическа страна е установил, че на 22 юни 2017 г. в 15,20 часа мл. инспектор А. Александров с още двама служители от 04 РУ на СДВР, един от които Л. Панделиев, по време на дежурството им били изпратени на обръщалото на автобус № 74 при бул. "Т. Каблешков" по сигнал за побой на шофьор на автобус, където намерили В. Бората, шофьор на автобус по линия 74, който имал рана на главата и кървял. Пострадалият съобщил, че бил ударен по главата със стъклена бутилка от непознато лице, на което дал подробно описание. За случая пострадалият шофьор се обадил на служебната си централа, откъдето са подали сигнала към полицията. Малко след снемане обясненията на пострадалия полицейските служители забелязали Е. Байраков, чието описание съвпадало с това, дадено от В. Бората, до ресторант "Мираж" и го задържали, за което старши полицай Л. Панделиев издал оспорената заповед за задържане. Тези обстоятелства са изложени в докладна записка от А. Александров от 22 юни 2017 г. и съобщение от В. Бората от 22 юни 2017 г., част от административната преписка по издаване на административния акт. По преписката съдът установил още, че при задържането с протокол за доброволно предаване от лицето е иззета стъклена бутилка от 700 мл с надпис Sobieski Vodka. Същия ден, в хода на образуваното по случая бързо производство, било проведено разпознаване по снимки на четири лица от страна на пострадалото лице, което сочи, че е разпознало Байраков като лицето, което го е ударило с бутилка. С определение от 23 юни 2017 г. по НЧД № 9266/2017 г. на СРС 114 с-в е постановено прилагане на ПАМ по реда на чл. 89, б. "б" НК по отношение Е. Байраков – принудително лекуване в обикновено психо-неврологично заведение в стационарна форма за неопределено време. С постановление от 28 юни 2017 г. на прокурор от СРП е постановено разследването по бързото производство да продължи по общия ред поради необходимостта от изготвяне на комплексна психиатрична и психологическа експертиза на лицето. С постановление от 19 юли 2017 г. на прокурор от СРП наказателното производство е прекратено поради това, че лицето като не е могло да разбира свойството и значението на извършеното от него деяние и да ръководи постъпките си, се явявало наказателно неотговорно на основание чл. 33, ал. 1 от НК. При тези фактически установявания съдът е приел, че полицейският орган законосъобразно е разпоредил задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР – при наличие на данни за извършено престъпление. Съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при отсъствие на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и правилно приложение на материалния закон, в съотвествие с целта му. Посочил е, че разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗМВР дава възможност на полицейските органи да задържат лице, при изброените в тази разпоредба хипотези, в условията на оперативна самостоятелност – в рамките на предвидените в закона случаи, като е предоставена възможност на административния орган при наличие на някоя от изброените хипотези по своя преценка да задържи лице в рамките на 24 часа. Съдът изтъква разликата, която следва да се прави между ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР "задържане за срок до 24 часа" и лишаването от свобода като наказание, като в случая не е необходимо да са налице доказателства за осъществено от задържаното лице престъпление, а е достатъчно само да са налице данни, че то може да е извършило престъпление, т. е. достатъчно е да е налице вероятност за това. Съдът е приел, че такива данни по случая са налице и се съдържат в административната преписка по издаването на акта, като възприема, опирайки се на константната съдебна практика, за мотиви на акта доказателствата за всички извършени процесуални действия в хода на административното производство. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания. Съдебният акт е постановен при материалноправните изисквания на приложимата нормативна уредба, а формираните правни изводи са обосновани и законосъобразни. Правилни са изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган – полицейски орган по чл. 57 ЗМВР, съдържа задължителните реквизити по чл. 74 ЗМВР и че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Фактическите основания, мотивиращи една заповед за задържане, следва да свързват задържаното лице с наличието на данни за предполагаемото му участие в престъпление, а не с категоричното му уличаване в извършването на такова. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие, или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно преследване. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Правилни са изводите на съда, че заповедта съдържа задължителните реквизити по чл. 74, ал. 2 ЗМВР и че е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В случая задържането е извършено именно поради наличието на предположение за извършено от страна на Е. Байраков престъпление – удар със стъклена бутилка по главата на автобусния шофьор В. Бората. Фактическата обстановка, довела до задържането на лицето, е подробно отразена в материалите от административната преписка по издаването на заповедта. Правилна е преценката на съда, че с оглед датите на съставянето им и данните в тях, докладната записка на мл. инспектор Александров и обясненията на пострадалия, съставени на 22 юни 2017 г. и съставляващи неразделна част от административната преписка, се отнасят към фактическите основания за издаване на заповедта и с тях се сочат обстоятелствата, които мотивират полицейският орган да издаде заповедта за задържане. Останалите доказателства по делото в своята съвкупност подкрепят данните от тези документи и обосновават извода на първоинстанционния съд за съответствие на заповедта с материалноправните предпоставки за задържане на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Принудителната административна мярка има превантивен и преустановителен ефект, прилага се независимо от това дали престъплението е установено по несъмнен начин, поради което действията на оторизираните органи по разследването на извършеното престъпление, както и развитието на наказателното производство, в случая – прекратено поради наказателната неотговорност на Е. Байраков, нямат отношение към нейната законосъобразност. Заповедта не противоречи и на целите на закона за защита на обществения интерес чрез незабавна намеса при наличните конкретни данни за извършено престъпление. Наложената принудителна административна мярка не е създала по-големи ограничения на правата на лицето от предвидените в закона с оглед обезпечаване на работата на полицейските органи по разкриване и предотвратяване на престъпленията. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът е извършил проверка на оспорения административен акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170, ал. 1 АПК, като на страните е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на направените доводи. Правилни са доводите на съда относно недопускането на доказателства, поискани от жалбоподателя, поради тяхната неотносимост към предмета на делото с оглед това, че са относими към последващи действия по разследването, а не и към предпоставките за издаване на заповедта за задържане. В мотивите на решението са обсъдени съображенията и възраженията на страните и изводите на съдебния състав за неоснователност на жалбата са направени след преценка на всички представени и ангажирани в хода на административното производство и в съдебния процес доказателства. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените по производството разноски е неоснователна. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,