Решение № 3404 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9816/2013 г.

Решение № 3404 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9816/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Ларсс - РН" ЕООД, представено от поверениците си адв. Ковачева и адв. Узунов, срещу решение № 863/12.04.2013 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 2673/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 021200440/01.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит в данъчен период м. 12.2011 г. в размер на 127 987.66 лева. Обосновават се трите категории касационни основания за неправилност на първоинстанционното решение по чл. 209, т. 3 от АПК. Като съществено нарушение на процесуални правила се определя пропускът на съда да се произнесе по всички доводи в първоинстанционната жалба. Отнесените към порока необоснованост оплаквания са всъщност такива обвързани с несъгласието на касатора с предложената в съдебния акт интерпретация на материалния закон относно предпоставките за претендираното данъчно предимство. Иска се отмяна на решението и на РА. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас не изразява становище по касационната жалба. Заключението на прокурора е за основателност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред Административен съд Бургас ревизионен акт е установено в тежест на "Ларсс - РН" ЕООД задължение за ДДС заради отказ да се признае правото му на приспадане на данъчен кредит в размер на 127 987.66 лева, упражнено в данъчен период м. 12.2011 г. за стоки, получени при правоприемство по чл. 10 от ЗДДС. Отказът за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит е обоснован с установяването за отречено право на приспадане на праводателя "Ларсс" ООД с предходен РА заради неспазване на срока по чл. 74, ал. 3, т. 6 от ЗДДС, а доколкото правото на приспадане за апортираните активи не е упражнено, то това право не е възникнало и за правоприемника. В тази връзка са изключени както предпоставките на чл. 60, ал. 1, така и тези на ал. 2 от същият текст на ППЗДДС. Установяванията на първостепенния съд следват тези на приходната администрация /страните не спорят по фактите/. Прието е, че "Ларсс - РН" ЕООД е вписано в търговския регистър на 18.11.2011 г. Едноличен собственик на капитала е "Ларсс" ООД, а капиталът е формиран от непарична вноска - четири апартамента и едно паркомясто в к. к. "Оазис", с. Лозенец, общ. Царево. Апортиращият "Ларсс" ООД е придобил имотите предмет на непаричната вноска от "Интербилд" ЕООД. За доставките са издадени четири фактури през м. 12.2007 г. с общ размер на начисления по тях ДДС 127 987.66 лева. "Ларсс" ООД е регистрирано по ЗДДС на 31.01.2008 г., като с РА № 200804160 му е отказано право на данъчен кредит за наличните активи по фактурите заради несвоевременно представен регистрационен опис. Според съда жалбоподателя е регистриран по ЗДДС по реда на чл. 132 от закона, считано от 18.11.2011 г. и за него е възникнало право на приспадане за наличните активи по чл. 74 от ЗДДС, за което е съставен опис на осн. чл. 60, ал. 5 и 6 от ППЗДДС по образеца от приложение № 7 сочещ апортираните апартаменти; представени са и фактурите с получател "Ларсс" ООД. В решението е споделен решаващият извод на органите по приходите за отказаното данъчно предимство - правото по чл. 60, ал. 2 от ППЗДДС е изключено от пропуска на праводателя да упражни правото си на приспадане. Решението е неправилно. В оспореното решение са смесени две хипотези на правото на приспадане на данъчен кредит - правото по чл. 74 от ЗДДС за налични към датата на регистрацията активи, придобити преди тази дата и това на правоприемника по чл. 10, ал. 2 от ЗДДС. Касаторът не е заявил правото по чл. 74 от ЗДДС, при което да изготви описа по чл. 132, ал. 4 във вр. с чл. 74, ал. 2, т. 3 от с. з., а това по чл. 10, ал. 2 от ЗДДС, което при препращането от чл. 10, ал. 4 от закона се упражнява по реда на чл. 60 от ППЗДДС. Спорът е концентриран до предпоставките за данъчното предимство по чл. 60, ал. 2 от ППЗДДС. Негов субект е правоприемникът в случаите по чл. 10 от ЗДДС, ако праводателят не е имал право на приспадане и са налице условията по т. т. 1 и 2 от чл. 60, ал. 2 от ППЗДДС /тези условия не се отричат от приходната администрация/. Апортът е сред изчерпателно изброените случаи на правоприемство по чл. 10, ал. 1 от ЗДДС /този по т. 3/, при които към правоприемника преминават правата и задълженията във връзка с получените стоки или услуги, включително и правото на приспадане на данъчен кредит. Обратно на приетото от съда за апортиращия "Ларсс" ООД това право не е било възникнало, та да се постави въпроса за упражняването му в контекста на чл. 60, ал. 1, т. 1 от ППЗДДС и да се изследват предпоставките за правото на приспадане по тази алинея. Съставянето на регистрационен опис на наличните активи по чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и подаването му в предвидения в същата разпоредба срок е елемент от фактическия състав пораждащ правото на приспадане, а не от този по упражняването му. Този извод е обоснован от граматическото тълкуване на чл. 74, ал. 2 от ЗДДС, така и от систематичното й тълкуване с разпоредбите на чл. 75, ал. 2 и 3 от закона. В чл. 74, ал. 2 от закона са изброени предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит за наличните активи /включително съставянето и представянето на регистрационен опис/. Упражняването на това право се извършва чрез отразяване на наличните активи и данъка по регистрационния опис в дневника за покупките за съответния данъчен период. Според чл. 75, ал. 3 от ЗДДС правото на приспадане "не възниква и не може да се упражни", ако регистрационния опис е подаден след съответния срок. Определяща е първата последица от пропускането на срока - заради незавършения фактически състав правото не е породено. Втората последица е с пожелателен характер за упражняване единствено на съществуващи права. Пропускането от "Ларсс" ООД на срока за представяне на регистрационния опис е препятствало възникването на правото на приспадане и макар и упражнено, то е отречено с РА от 2008 г. Затова и акцепиенса на активите "Ларсс - РН" ЕООД е субект на правото на приспадане по чл. 60, ал. 2 от ППЗДДС във вр. с чл. 10, ал. 2 и ал. 1, т. 3 от ЗДДС, изготвил е опис по чл. 60, ал. 5 от ППЗДДС, представил го е в срока по чл. 60, ал. 6 от ППЗДДС и е упражнил правото на приспадане по реда на чл. 60, ал. 7 от ППЗДДС. В контекста на горното отказът на приходната администрация да признае претендираното от "Ларсс - РН" ЕООД данъчно предимство е незаконосъобразен, а съдебното решение за отхвърляне на оспорването на обективиращия отказа РА - неправилно. Дължима е отмяна на съдебния акт и на РА. При този изход на спора на касатора се следват деловодни разноски в размер 8 175 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение