Решение № 107 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1782/2013 г.

Решение № 107 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1782/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на Г. А. Д. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 19.10.2011 г. постановено по гр. д. № 57333/2009 г. на Софийски районен съд, 63 състав, с което е признато за установено на осн. чл. 415 във вр. чл. 422 ГПК, че Г. А. Д. дължи на [фирма] сумата от 2 571,50 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода ноември 2006 г. - април 2008 г., ведно със законната лихва, считано от 24.08.2009 г., както и 550,01 лв. лихва за забава в плащането на главницата. Присъдени са разноски и юрисконсултско възнаграждение. Молбата за отмяна е с пр. осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителят твърди, че не е спазена процедурата по връчване на съобщенията по делото в това число и на преписа от исковата молба и с оглед на това неправомерно е бил назначен особен представител. Счита, че по този начин е бил лишен от възможност да участва в производството и да организира защитата си. Ответникът [фирма], [населено място] и третото лице - помагач - [фирма], [населено място], не взема становище по молбата. Молбата за отмяна е процесуално допустима, но неоснователна. Хипотезата на чл. 303, т. 5 ГПК на която молителят се позовава, е налице когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана. Данните по делото не потвърждават твърдените от молителя процесуални нарушения свързани с връчване на препис от исковата молба и получаване на съобщенията по делото. Преписът от исковата молба е изпратен на ответника със съобщение от 15.03.2010 г. на посочения в исковата молба адрес - [населено място], район "К. село", ул. "20 -ти април" № 21, ет. 3, ап. 8,. Съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че адресът е посещаван в различно време като по сведение на съседите, лицето не живее на адреса. С разпореждане от 17.03.2010 г. съдът е дал указания съобщението да се връчи чрез залепване. По делото е представено уведомление с дата от 09.08.2010 г., в което е отбелязано, че екземпляр от него е залепен на вратата на ап. 8.Посочени са обстоятелствата, при които уведомлението е залепено, а именно, че "адресът е посетен на дати 11.07.2010 г., 17.07.2010 г., 04.08.2010 г. и 09.08.2010 г. и лицето не е открито. Не е намерено и друго лице, което може и е съгласно да приеме и предаде книжата. На осн. чл. 47, ал. 1 ГПК е залепен един екземпляр от уведомлението на вратата на ап. 8". С разпореждане от 21.09.2010 г. съдът е разпоредил да се изиска справка за постоянния и настоящ адрес на ответника. Такава справка е изпратена по делото като от нея се установява, че постоянния и настоящ адрес на ответника съвпада с адреса по исковата молба, на който са били изпращани книжата по делото и съответно залепено уведомлението по чл. 47, ал. 1 ГПК. С разпореждане от 11.10.2010 г. съдът е направил констатация, че ответникът е бил уведомен за разпореждането на съда по чл. 131, ал. 1 ГПК по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК / чрез залепване на уведомление/, както и че в двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 ГПК лицето не се е явило в канцеларията на съда за да получи препис от исковата молба и приложенията към нея. Доколкото видно от справката за постоянния и настоящия адрес на ответника, уведомлението по чл. 47, ал. 1 ГПК е залепено на този адрес, съдът е приел, че съобщението е редовно връчено. С оглед на това съдът е разпоредил на осн. чл. 47, ал. 5 и 6 ГПК съобщенията да се приложат по делото, а ищеца да внесе сумата 327,29 лв. за особен представител на ответника. След внасяне на сумата от ищеца [фирма] съдът е назначил особен представител на ответника - адв. Д. К., посочена от САК с уведомително писмо от 23.11.2010 г., на която е изпратен препис от исковата молба и приложенията за отговор по чл. 131 ГПК. Назначената като особен представител адв. К. е подала отговор по чл. 131 ГПК и е осъществила процесуално представителство на ответника. При тези данни съдът е спазил всички изисквания на процесуалния закон, свързани с връчване на съобщения по делото, респ. препис от исковата молба, регламентирани в нормата на чл. 47 ГПК, което се установява от цитираните книжа и актове на съда, както и от извършените от длъжностното лице по призоваванията отбелязвания. Последните имат материална доказателствена сила по отношение на удостоверените с тях факти доколкото са извършени от длъжностно лице в кръга на службата му и по предвидения от закона ред. С оглед на това същите съставляват официален удостоверителен документ. В доказателствена тежест на молителя е да опровергае направените отбелязвания, което в случая не е сторено. Показанията на разпитания по делото свидетел не могат да опровергаят направените отбелязвания с оглед забраната на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК още повече, че свидетелят е син на ответника и се явява е заинтересовано от изхода на делото лице. С оглед на изложеното, не е налице нарушение на процесуалните правила, което да е имало като последица лишаването на молителя от възможността да участва в делото. Същевременно същият е бил надлежно представляван от назначения по предвидения ред особен представител. Молбата за отмяна е неоснователна и следва да се отхвърли. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.