Решение № 15980 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13522/2009 г.

Решение № 15980 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13522/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалбата на Божана Боянова Узунова и Ферад Исмаил Сеид, двамата от гр. Кърджали против решение № 779 от 30.11.2007 г. на Министерски съвет на Република България, обн. ДВ, бр. 104 от 11.12.2007 г., в частта, с която за държавна нужда - изграждане на Автомагистрала "Марица" от км 5+100 до км 117+000 се отчуждава част с площ от 6 218 дка от имот № 331008 по КВС на с. Капитан Андреево, целият с площ 15 276 кв. м за сумата 13 023 лв. Жалбоподателите оспорват размера на определеното в решението обезщетение за имота и считат, че същото е занижено. Настоящото производство е образувано вследствие на решение № 11786/12.10.2009 г. на петчленен състав на първа колегия на ВАС, с което на основание чл. 248 АПК е постановена отмяна на основание чл. 246, ал. 1 във вр. чл. 239, т. 5 АПК на решение № 4459/3.04.2009 г. по адм. дело № 8713/2008 г. на тричленен състав на III-то отделение на ВАС, с което е обявена нищожността на решение № 779 от 30.11.2007 г. на Министерски съвет на Република България, обн. ДВ, бр. 104 от 11.12.2007 г., в частта, с която за държавна нужда - изграждане на Автомагистрала "Марица" от км 5+100 до км 117+000 е отчуждена част с площ от 6 218 дка от имот № 331008 по КВС на с. Капитан Андреево, целият с площ 15 276 кв. м за сумата 13 023 лв. и преписката е върната на административния орган за извършване на административно-производствените действия съобразно дадените указания. Ответникът - Министерски съвет на Република България чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. В съдебно заседание моли съдът да постанови решението съобразно оценката на Министерски съвет. Заинтересованата страна Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалния си представител юрк. Дойнов моли жалбата да бъде отхвърлена. Заинтересованите страни страна Министърът на регионалното развитие и благоустройството чрез юрк. Телбизова и Министърът на финансите чрез юрк. Ангелов релевират доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение намира подадената жалба за допустима, като подадена в законния 14-дневен срок от страни с правен интерес, адресати на обжалвания административен акт. Разгледана по същество същата е основателна. С обжалваното Решение № 779 от 30.11.2006 г. Министерският съвет на Република България, е отчуждил за държавна нужда за изграждане на "Автомагистрала "Марица" от км. 5 + 100 до км. 117+ 000 на територията на областите Стара Загора и Хасково, част с площ от 6 218 дка от имот № 331008 по КВС на с. Капитан Андреево, целият с площ 15 276 кв. м за сумата 13 023 лв. В тази насока е представената по делото независима експертна оценка. В жалбата се оспорва размерът на определеното от административния орган обезщетение. В подкрепа на оспорването е назначена съдебно-оценителна експертиза. По делото няма данни по какъв метод е направена оценката на отчуждената част от имота от административния орган, за да прецени съдът правното основание за определяне на "равностойното парично обезщетение" - въз основа на пазарната цена на имоти с подобни характеристики - по чл. 32, ал. 2 ЗДС, или поради липса на извършени сделки административният орган е приложил разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 1 ЗДС. Отчуждаването на имота е на основание чл. 32, ал. 1 ЗДС и собственикът следва да получи равностойно парично обезщетение за извършената принудителна административна продажба на имота. Законодателят е предоставил избор на приложимия начин за определяне на равностойното парично обезщетение с оглед конкретно установени фактически обстоятелства по административния спор и затова съдът приема, че за въпросния имот следва да се определи като "равностойно парично обезщетение" цената, която би получил собственикът на имота, ако земята се продава на свободния пазар по цени съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС. По изложените съображения съдът намира, че административният орган в частта на решението, в която е определил стойността на дължимото парично обезщетение, е нарушил разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС. Равностойното парично обезщетение като цена на отчуждения недвижим имот следва да се определи по пазарни цени, определени по метода на пазарните аналози за реализирани сделки с недвижими имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. От заключението на вещото лице по приетата в съдебно заседание оценителна експертиза, отчуждената част от процесния имот се оценява на 59 817 лв. общо, като квадратният метър се оценява на 9,62 лв. При определяне на оценката от вещото лице същото е взело под внимание методиката по чл. 32, ал. 2 от ЗДС, като е отчетено предназначението на отчуждения имот преди влизане в сила на подробния устройствен план и пазарните цени, взети от реални сделки с имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждения, вписани в регистъра на Службата по вписвания в гр. Свиленград. Същото следва да се възприеме и от съда като обективно и компетентно дадено, като решението на Министерски съвет в обжалваната част следва да се измени, а обезщетението да се увеличи съобразно заключението на вещото лице. Съобразно чл. 143 АПК на жалбоподателя се дължат направените по делото разноски за адвокатски хонорар и възнаграждение за вещо лице, за което ответникът следва да бъде осъден. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,