Решение № 12317 от 1.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9790/2020 г.
ВАСПето отделение01.12.2021 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 2904 от 12.06.2020 г., постановено по адм. дело 11379/2019 г. от Административен съд София-град.ОСЪЖДА Военномедицинска Академия да заплати на адв. В. Петров от Софийска адвокатска колегия сумата от 500 (петстотин) лв., представляващи адвокатско възнаграждение за касационна инстанция.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисията, назначена със Заповед 1249 от 29.07.2019 г. на началника на Военномедицинска Академия (ВМА) с председател полк. доц. Г. Попов д.м.н., чрез пълномощника му юрк. М. Допчева срещу Решение 2904 от 12.06.2020 г., постановено по адм. дело 11379/2019 г. от Административен съд София-град. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на д-р В. Шиваров срещу Решение на Комисията по допускане на кандидати до участие в конкурс за заемане на академична длъжност доцент, назначена със Заповед 1249 от 29.07.2019 г. на началника на ВМА, обективирано в Проткол рег. ВД-7457 от 05.09.2019 г., с което не е допуснат до конкурса по научна специалност Имунология за нуждите на Катедра Клинична лаборатория и имунология. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - д-р В. Шаламанов, чрез процесуалния си представител, поддържа становище неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на страната претендира присъждане на разноски по делото на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, за което се представя писмено доказателство договор за правна помощ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е Решение на Комисията по допускане на кандидати до участие в конкурс за заемане на академична длъжност доцент, назначена със Заповед 1249 от 29.07.2019 г. на началника на ВМА, обективирано в Протокол рег. ВД-7457 от 05.09.2019 г., с което до конкурса по научна специалност Имунология за нуждите на Катедра Клинична лаборатория и имунология не е допуснат д-р В. Шиваров. За да отмени обжалваното от кандидата решение първоинстанционният съд, въз основа на установената фактическа обстановка е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на вменените му правомощия, в предвидената от закона писмена форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, анализирал ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Мотивите му се споделят от настоящата инстанция без да е необходимо да се повтарят по арг. от чл. 221, ал. 2 АПК. На спорния по делото въпрос налице ли е изискуемото по т. 2.4 от заповедта за обявяване на конкурса за заемане на академична длъжност доцент в Катедра Клинична лаборатория и имунология във ВМА изискване за представяне на свидетелство за научно звание, първоинстанционният съд е дал обоснован и законосъобразен отговор. Възраженията на касатора са неоснователни. Не е спорно, че д-р В. Шиваров е представил официален документ нотариално заверено копие от трудова книжка, чието съдържание не е оспорено по съответния ред, от който е видно, че е заемал длъжността научен сътрудник ІІІ степен в Национален център по клинична и трансфузионна хематология и лекар, научен сътрудник ІІІ степен в Национална специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания (НСБАЛХЗ). Съгласно действащия Правилник за устройството и дейността на центровете за трансфузионна хематология , Националния център по хематология и трансфузиология и районните центрове за трансфузионна хематология са здравни заведения по смисъла на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, на бюджетна издръжка ("центрове"). Центровете осъществяват своята дейност самостоятелно и в сътрудничество с останалите лечебни и здравни заведения, както и с други ведомства, организации и институции. Съгласно чл. 12, ал. 2 от Правилника НЦХТ осъществява и (т.1) научноизследователска и приложна дейност в областта на клиничната и трасфузионната хематология;
дейност, свързана с разработване и провеждане на националната здравна политика по клинична и трансфузионна хематология;
диагностична, лечебна, консултативна, експертна и контролна дейност по клинична и трансфузионна хематология;
методично ръководство и контрол върху дейността на районните центрове;
клинични изпитвания на лекарства и медицинска апаратура съгласно действащото в страната законодателство;
контролни и референтни функции по осигуряване качеството, качествения контрол и въвеждането на добрата производствена практика;
разработване на учебни, научни и производствени програми и методични ръководства в областта на клиничната и трансфузионната хематология;
обработка, обобщаване и предоставяне на МЗ информация за дейността на центровете. Съгласно ал. 3 на текста: Националният център по хематология и трансфузиология може да извършва съобразно съответните нормативни разпоредби обучение по клинична и трансфузионна хематология на докторанти, специализанти и студенти, както и на медицински специалисти, работещи в областите на клиничната и трансфузионна хематология. Казаното води до извода, че и това лечебно заведение, както и ВМА, има особен статут, тъй като отговаря на критериите на чл. 47, ал. 1 от Закона за висшето образование и в него може да се провежда обучение по образователната и научна степен доктор по докторски програми, които са получили акредитация при условията на чл. 46, ал. 2, ал. 4 и ал. 6. Доказателства за обратното не са представени. След като по силата на § 5, ал. 3, т. 1 от ПЗР на ЗРАСРБ към влизането в сила на този закон получената от д-р Шиваров научната степен по отменения ЗНСНЗ - научен сътрудник ІІІ степен - е заменено със съответната академична длъжност главен асистент, и съдържанието на представения официален документ трудова книжка, не е оборено от касатора, то се налага извода, че д-р Шиваров е представил изискуемия се документ за участие в конкурса, както правилно е приел решаващият съд и Комисията следва да пристъпи към следващия етап от работата си да провери надеждността на кандидата, т.е. да установи следва ли кандидатът да получи достъп до класифицирана информация, каквото е допълнителното условие за участие в конкурса. За целта е длъжна да спази условието на чл. 150, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация и чл. 47, ал. 1 ЗЗКИ, каквито указания правилно е дал АССГ, за да постанови законосъобразен краен акт. Надеждността на кандидата е извън компетентността както на Комисията, така и на служителя по сигурността. По така изложените мотиви настоящата инстанция счита, че първоинстанционният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на понесените по делото разноски е неоснователна. Претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА е основателна. По делото е представено адвокатско пълномощно и договор за правна помощ, в който е вписано, че адвокатът се задължава да окаже правна помощ на клиента под формата на процесуално представителство пред ВАС при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Претенцията за присъждане на разноски е своевременно предявена, поради което следва да бъде уважена. Адвокатското възнаграждение следва да бъде определено по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 500 (петстотин) лева.