Решение № 128 от 31.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3372/2021 г.

Решение № 128 от 31.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3372/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Новоклас" ЕООД против решение № 260059/22.04.2021 г., постановено по гр. д. № 379/2020 г. от І-ви състав на АС – Пловдив. От И. Д. Ш. е постъпил отговор на касационната жалба, с който я оспорва. В открито съдебно заседание поддържа това свое становище. "Телеком сервиз България" ЕООД /в несъстоятелност/ не взима становище по жалбата. Касационното обжалване е допуснато с определение № 174/17.03.2022 г. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, допустим ли е иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявен от кредитор спрямо длъжник, който впоследствие е обявен в несъстоятелност, ако последиците от уважаването на този иск ще се изразят в това, че обявената недействителност ще ползува само кредитора – ищец. Обжалването е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС на възприетото от състава на съда с обжалвания акт. По отговора на правния въпрос, ВКС приема следното: Разпоредбата на чл. 649, ал. 3 ТЗ е приложима само по отношение на искове с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявени от кредитор в хипотезата на чл. 649, ал. 1 ТЗ, т. е. след открито производство по несъстоятелност на длъжника, не и за искове по чл. 135 ЗЗД, предявени от кредитор на длъжника преди откриване на производството по несъстоятелност, чието разглеждане не е подчинено на режима по чл. 649 ТЗ. Това разрешение на правния въпрос е възприето с решение на ВКС № 344/24.01.2019 г., постановено по т. д. № 38/2018 г. на ТК, ІІ т. отд., като същото се споделя и от настоящия състав. Последиците от уважаването на иска не са предмет на производството по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД, а са въпрос на реализиране на правата по евентуалното решение, с което съдът е приел иска за основателен. Цената на предявените искове е над 5 000 лева, като спорът не е търговски, поради което и възражението за недопустимост на касационното обжалване е неоснователно. В конкретния случай съдът е приел, че правният интерес за кредитора-ищец на парично вземане от иска по чл. 135 ЗЗД е свързан с възможността да насочи принудителното изпълнение за удовлетворяване на вземането си по отношение на прехвърленото имущество, независимо, че същото вече е преминало в патримониума на трето лице и вече не принадлежи на длъжника. Съдът е посочил, че съгласно чл. 637, ал. 6 ТЗ, след откриването на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен за изрично посочените изключения, едно от които е производство пред съда за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица, съгласно чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ. Съгласно чл. 638, ал. 1 ТЗ, с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл. 193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно чл. 638, ал. 4 ТЗ спряното производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл. 693 ТЗ. Прието е, че тъй като след откриване на производството по несъстоятелност на ответното дружество-длъжник и приемането в него на паричното вземане на ищеца по отношение на ответното дружество е изключено, на осн. чл. 637 и 638 ТЗ, осъществяването на индивидуално принудително изпълнение за задължения на ответното дружество, както по вече образувани от ищеца изпълнителни дела, така и чрез образуването от него на нови изпълнителни дела, на ищеца следва да се отрече правен интерес от предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. Тъй като производството по несъстоятелност е отрито след предяваването на иска с правно основание чл. 135 ЗЗД, то с оглед отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, следва да се приеме, че за ищеца е налице правен интерес от продължаването на производството по вече предявения иск на горното основание. Като е приел обратното, АС І Пловдив е постановил неправилно съдебно решение, с което е обезсилил първоинстанционното решение и е приел, че иска е недопустим, поради липса на правен интерес. Решението следва де се отмени, като делото се върне на същия съд, за произнасяне по спора по същество, с оглед постъпилата въззивна жалба. Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, като същите ще следва да се присъдят при новото разглеждане на спора от друг състав на АС – Пловдив, с оглед неговия изход. Водим от горното, състав на ВКС