Решение № 6277 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7163/2010 г.

Решение № 6277 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7163/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Унистрой инженеринг" ЕООД, със седалище в гр. Велико Търново, против решение № 191 от 26.04.2010 г., постановено по адм. дело № 62/2010 г. на Административен съд - Велико Търново. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 900252/1.10.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, поправен с РАП № 900252/25.11.2009 г., потвърден с решение № 531/30.11.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС общо в размер на 17109,43 лв. и са начислени лихви в размер на 1416,72 лв. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 820 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираните касационни основания са тези по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Иска се отмяна на решението и вместо това постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата срещу РА. Ответникът в касационното производство - директорът на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, като подадена от легитимирана страна и в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Досежно основателността й Върховният административен съд приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред Административния съд - Велико Търново е бил ревизионен акт № 900252/1.10.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, поправен с РАП № 900252/25.11.2009 г., потвърден с решение № 531/30.11.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, с който е отказан данъчен кредит за данъчни периоди м. 12.2008 г. и м. 01-02.2009 г. по фактури, издадени от "Буковина-91" ЕООД, "Промед" ЕООД и "Лъч-78" ЕООД. Органите по приходите са отказали да признаят на "Унистрой инженеринг" ЕООД правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от изброените доставчици с мотива, че по тях липсват реално осъществени доставки. Приели са, че липсват доказателства за наличие на предпоставките на чл. 68, ал. 2 вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 8 от ЗДДС. Констатациите, мотивирали извода за липса на реални доставки по фактурите са, че по отношение на доставчиците не е доказано наличието на техническа, кадрова и технологична обезпеченост за изпълнение на доставките. Според съда, от събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, не може да се направи извод, че доставчиците са разполагали със средства за придобиване, съхранение, транспортиране и предаване на стоки и извършване на услуги, за доказване на действителното извършване на процесните доставки. Така постановеното решение е правилно. Административният съд е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на които е направил правилна преценка. Съдът е достигнал до обосновани изводи. Изложените от първоинстанционния съд съображения са последователни, задълбочени и съответни на приложимите правни норми, и се споделят напълно от настоящия съдебен състав на касационната инстанция. Фактическото извършване на облагаема доставка е в основата на механизма на ДДС. Без наличието на реално осъществена облагаема доставка не съществува задължение за начисляване на ДДС, респективно не възниква право на данъчен кредит. Наличието само на данъчна фактура и нейното отразяване в счетоводството на получателя на услугата не са достатъчни, за да породят задължение за ДДС, за доставчика по фактурата, респективно - право на данъчен кредит за получателя по нея. По отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактура № 34/30.12.2008 г., издадена от "Буковина-91" ЕООД с предмет на доставката - водомери за топла вода /3 бр./, спирателни кранове CKI - 150 мм /12 бр./ и направа на компонистори /3 бр./, фактури № № 198/14.01.2009 г. и 202/20.01.2009 г., издадени от "Промед" ЕООД с предмет различни видове строително-ремонтни дейности (СМР) и фактура № 1013/27.02.2009 г., издадена от "Лъч-78" ЕООД с предмет доставка на СМР, обосновано съдът е приел, че липсват доказателства за реалното извършване на доставките. Този извод съдът е обосновал след като на осн. чл. 193, ал. 1 от ГПК е било открито производство по оспорване на част от представените доказателства - частни документи и ревизираното лице, което носи доказателствената тежест да установи истинността им не е провело надлежно доказване. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3, изр. второ ГПК, когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта на доказване на истинността му пада върху страната, която го е представила. В случая са оспорени частни писмени документи, които не носят подписа на данъчен орган, т.е. на страната, която ги оспорва, поради което доказателствената тежест за установяване на тяхната истинност пада върху жалбоподателя, който ги е представил и е заявил, че ще се ползва от тях. В тази връзка неоснователно е твърдението на касатора, че неправилно съдът е изключил тези документи от доказателствения материал по делото, като констатирал наличие на различия в подписите, положени от различни лица под незаверени копия на документи, тъй като съдът не притежавал специални знания, а по делото не била назначена графологична експертиза. В конкретния случай по доставките от "Буковина-91" ЕООД от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод, че този доставчик разполага с обезпеченост за извършването на доставката. Към подробните мотиви, изложени от първоинстанционния съд, които настоящата инстанция напълно възприема като обосновани и правилни, може да се добави само следното: От обясненията на самия доставчик става ясно, че стоките, доставени на жалбоподателя, са придобити от фирма в гр. Велико Търново. Тъй като самият жалбоподател е със седалище в гр. В. Търново, където се намира и предходният доставчик на стоките, следва да са налице конкретни причини и съображения, поради които вместо да закупи стоките директно от предходния доставчик, който се намира в същото населено място (което от икономическа гледна точка е по-оправдано), жалбоподателят закупува тези стоки от доставчик, намиращ се в друго населено място - Ловеч. Данни по делото, обосноваващи съображенията на жалбоподателя за това му поведение не са налице. От друга страна, не са налице годни доказателства, които да установяват, че доставчикът му разполага с капацитет за съхраняването на тези стоки в гр. Ловеч. Видно от представеното удостоверение за актуално състояние (стр. 227) е, че седалището и адресът на управление на "Буковина 91" ЕООД е в гр. Варна. Основателно първоинстанционният съд не е кредитирал представения договор за наем от м. 09.2008 г. по силата на който "Буковина 91" ЕООД е наемател на склад в гр. Ловеч, като изложените съображения за това са правилни и се споделят напълно от настоящата инстанция. Основателно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е доказал обезпечеността за изпълнение на доставките и на "Промед" ЕООД и "Лъч-78" ЕООД. По делото е била установена и липсата на кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчиците, предвид констатираните от ревизиращите органи несъответствия в представените трудови и граждански договори, както и в представените документи относно съхранението и транспорта на доставяните стоки и материалите, необходими за предоставяне на процесните услуги. Липсата на данни по делото за такава обезпеченост на доставчиците води до обосновано съмнение относно реалното изпълнение на фактурираните доставки. Проверка в счетоводствата на доставчиците изобщо не е направена, включително и от вещото лице, в резултат на което не може да се направи извод за редовност на счетоводството и съответно на счетоводните записвания. Предвид изложеното неоснователно се явява твърдението на касатора, че съдът неправилно е преценил доказателствената сила на представените документи. Неоснователно е възражението на касатора, че се вменява в тежест на получателя по облагаемата сделка неизправността на неговия доставчик. В конкретния случай, органите по приходите оспорват реалността на сделките по фактурите. С оглед характера на фактурираните сделки, изпълнението на последните следва да е резултат от поведението и на двете страни по договорите, а не само на едностранното поведение на доставчика. В този смисъл, доказването на изпълнението на сделките не би следвало да е голяма тежест за жалбоподателя, още повече, че той е разполагал с достатъчно доказателствени средства чрез използването на които е могъл да ангажира данни по делото за това релевантно обстоятелство. По тези съображения настоящата съдебна инстанция преценява решението на Варненския административен съд като обосновано и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение