Решение № 9206 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4702/2012 г.

Решение № 9206 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4702/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Спортна София-2000" ЕАД, представлявано от ю. к. Петър Найденов против Решение № 654/13.02.2012 г., постановено по адм. д. № 5759/2011 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Спортна София-2000" ЕАД против Заповед № РД-14-64/06.06.2011 г. на зам.-началника на ДНСК, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Пристройки към съществуваща масивна сграда", изпълнен в ПИ № 972, к. л. Г-26-13-Б, м. "Щъркелово гнездо", землището на яз. "Искър". Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно и законосъобразно, но частично неправилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до следните правни изводи. Безспорно е, че описаните в акта обекти представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Не са налице изискуемите от Закона (чл. 148 ЗУТ) строителни книжа и е налице хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, т. е. обектите подлежат на премахване. Съгласно СТЕ - строежът в сегашния му вид е от периода 2009 - 2010 г. и следователно не може да е търпим по смисъла на § 16 ДР ЗУТ. Не е от значение обстоятелството, че части от стари основи и зидове от преди 1986 г. са използвани за направа на новите строежи - те нямат и не могат да имат самостоятелно съществуване и са изцяло инкорпорирани в новото строителство. В този смисъл - правилен е изводът на решаващия съд за неприложимост на § 16 ДР ЗУТ. Основателно е, обаче, оплакването, че касаторът не е негов извършител. Установено е от писмените доказателства по делото, че макар и собственик, той не е имал фактическа власт върху земята, а строежът е извършен от трето лице - наемател. Собственикът, който не е извършител на строежа, не може да бъде задължаван и да го премахне - арг. чл. 225, ал. 6 ЗУТ, в който смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на § 3 от Наредба № 13/01 г. МРРБ. Следва обжалваното решение да се коригира в тази си част, воден от което и на осн. чл. 222, ал. 1 вр. чл. 218 АПК Върховният административен съд