Решение № 5242 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7233/2014 г.

Решение № 5242 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7233/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП против решение № 658/20.03.2014 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 2747/2013 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 251000582/20.04.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, ИРМ - Търговище, потвърден с решение № 452/29.06.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, в обжалваната му част. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора в решението няма изложени конкретни мотиви. За да отмени РА, съдът неправилно е кредитирал новопредставените едва в съдебното производство честни свидетелстващи документи и свидетелските показания и не е съобразил констатациите на органа по приходите, както и доказателствата, съдържащи се в преписката и събрани в хода на ревизионното производство. Претендира се отмяна на обжалваното решение, вкл. в частта му за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на ЕТ "Мекс-Орлин Алексиев", както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Мекс-Йозджан Ариф" като правоприемник на ЕТ "Мекс-Орлин Алексиев" със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. "Стефан Караджа" № 4 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Стефанова и заявява претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд, което е повторно след постановяване на отменително решение № 10971/18.07.2013 г. на ВАС, осмо отд. по адм. д. № 12210/2011 г., е бил РА № 251000582/20.04.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, ИРМ - Търговище, потвърден с решение № 452/29.06.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, в частта му, в която на ревизираното лице са определени допълнителни задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) 2005 г. в размер на 26 563.36 лв. и лихва в размер на 14 214.43 лв. в резултат на непризнати разходи в размер на 110 680.58 лв. по фактури, издадени от "Алмет" ЕООД, и преобразуването на финансовия резултат /ФР/ с тях с на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.). След като е обсъдил заключенията на вещите лица по назначените съдебно-счетоводна и съдебно-графологична експертизи, представените фактури и стокови разписки и свидетелските показания, първоинстанционният съд е направил правилен и законосъобразен извод, че не е налице основанието на чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) за преобразуване на ФР, т. е. не е налице твърдяната от органа по приходите липса на документална обоснованост на разходите. ССЕ е приета без оспорване от страните и правилно е кредитирана от съда. От заключението на вещото лице се установява, че по част от процесните фактури са закупени стоки за търговски обект "Кафе Глас" - кафе, чай, студен чай, сметана, захар и алкохолни напитки. Според данните от инвентаризационния опис към 31.12.05 г. от тях чрез изписване и продажби са реализирани стоки на стойност 4 607.18 лв. Останалите стоки на обща стойност 55 556.42 лв. към края на годината са налични. Същите са реализирани през следващите отчетни периоди. Вещото лице пояснява, че при спазване принципа на съпоставимост между приходи и разходи разходите се отразяват във ФР през периода, през който предприятието черпи изгода, т. е. получава приходи от тях. Имайки предвид наличностите към 31.12.2005 г., в процесния период жалбоподателят е отчел приходи срещу продажбата на стоки само в размер на 4 607.18 лв. Останалите закупени стоки от "Алмет" ЕООД до 60 163.60 лв., т. е. на обща стойност 55 556.42 лв., са налични към края на годината, не са изписани като реализирани и срещу тях не е отчетен приход. Поради това няма осчетоводен разход за 2005 г. в посочения размер в счетоводството на ЕТ и тази сума не касае ФР за посочената година. Приходи във връзка с тези стоки са отчетени през следващите периоди, когато стоките са реализирани чрез продажбите им, и през тези периоди са осчетоводени и разходите за придобиването им. С оглед констатациите на вещото лице по ССЕ, коментирани по-горе, правилно административният съд е обосновал извод за това, че с РА незаконосъобразно е преобразуван ФР за 2005 г. с непризнати от органа по приходите разходи в размер на 55 556.42 лв. и във връзка с това са определени допълнителни данъчни задължения. По отношение на останалите фактури за закупени материали /салфетки, белина, сапуни, прах/ на обща стойност 50 516.98 лв. се установява от ССЕ, че са изписани като разход въз основа на искания за отпускане на материални ценности за почистване на обект "Хотел-общежитие", за който не се оспорва, а и това се установява от констатациите в РД, че се експлоатира от ревизираното лице във връзка с осъществяваната от него търговска дейност, както и Кафе "Глас". Във връзка с направено оспорване от страна на ответника на автентичността на подписите на представените от жалбоподателя стокови разписки е назначена от съда съдебно-графологична експертиза и е прието заключение на вещото лице Атанасов, според което подписите за "предал стоките" в стоковите разписки са изпълнени от Диян Колев Ганев - МОЛ на "Алмет" ЕООД. Разпитаните двама свидетели потвърждават получаването на стоките като твърдят, че лично са проверявали дали доставеното съответства на описаното в стоковите разписки. Както е посочил Варненският административен съд в своето решение, от ССЕ се установява заплащането на стоките по фактурите, както и включването на фактурите в дневниците за продажбите на доставчика, начисляването на ДДС по тях от доставчика и внасяне на дължимия ДДС от негова страна в бюджета. Посочените обстоятелства, както и подписите на МОЛ в стоковите разписки, обосновават извод за това, че фактурите са издадени от "Алмет" ЕООД и стоките са доставени от посочения доставчик. Неоснователно се твърди от касатора, че решението е немотивирано, че стоковите разписки, инвентаризационните описи, свидетелските показания и експертизите не е следвало да бъдат кредитирани от съда, а е следвало да се съобрази това, че от страна на доставчика в хода на ревизионното производство не са били представени поисканите му документи и писмени обяснения. Както посочва ответника по касация, ревизията е извършена в офиса на ревизираното лице. Тази констатация е налице на стр. втора в Ревизионния доклад /РД/. Това означава, че ревизиращият екип е имал достъп до цялото счетоводство и е можел да провери всички налични документи. Въпреки това в РД не се съдържат констатации за налични стоки, закупени по процесните фактури, към 31.12.05 г. на стойност 55 556.42 лв., каквито констатации прави вещото лице по ССЕ, няма данни да са проверявани инвентаризационните описи и стоковите разписки към фактурите, няма данни тези документи да са били изискани от органите по приходите и да не са били представени от ревизираното лице. Само при положение, че това обстоятелство беше надлежно документирано и установено безспорно в хода на ревизията, би бил основателен доводът на касатора за това, че инвентаризационните описи и стоковите разписки са съставени за целите на съдебното ос порване на РА. С оглед изложеното решението на Административен съд - Варна като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение