Решение № 15329 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4966/2014 г.

Решение № 15329 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4966/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по касационна жалба от Димитър Георгиев Димитров от гр. София, кв. Сеславци, ул. "Явор" № 10, срещу решение № 8219 от 20.12.2013 г., постановено по адм. д. № 4031/2013 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане изх. № 02-220-6500/99 от 1.03.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, в която са удържани сумата от 3360 лв. по Схема за национални доплащания за говеда и/или биволи, сумата от 5280.19 лв. по същата схема за доплащане, на животни по чл. 68 от 73/2009 (НДКМ1/НДКМ2) НДКМЗ (НДЖ4, НДЖ 5) 2012 и сумата 1440 НДЖ (говеда /биволи)201 г. отразени в Таблица 2. В касационната жалба са развити оплаквания които конкретно не определени. От обстоятелствената част на касационната жалба е видно, че се поддържат доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че незаконосъобразно съдът въпреки, че приема, че не е конкретизирано коя хипотеза за налагане на финансови санкции е приложена е приел, че сумата е удържана за налагане на финансови санкции, определени с УП. Изводите като цяло са необосновани и се иска от касационния съд да отмени обжалваното решение с всички произтичащи от това законни последици. Ответникът - ИД на ДФЗ не се представлява и и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Намира решението на Административен съд София - град за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съдебното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка и следва да бъде отменено както и административния акт в атакуваната му част. Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 8219 от 20.12.2013 г., постановено по адм. д. № 4031/2013 г. на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Димитър Димитров срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане изх. № 02-220-6500/99 от 1.03.2013 г. издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е удържана общо сумата от 10 080,19 лв. отразена в таблица 2 - Извършени плащания. Оторизираната сума е изцяло одържана за погасяване на предишни задължения. С обжалваното решение, административният съд е приел, че оспорения акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, и на материалния закон. Съдът се е позовал на Регламент 65/2011 г., чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., според които при наддеклариране на площи определени за кампания над 50%, както е било в конкретния случай да се налагат финансови санкции, които могат да се приспадат от сумите за следващите години. Съдът е установил, че Димитър Димитров е кандидатствал за подпомагане по Схема за национални доплащания за говеда и/или биволи (НДЖ1), необвързана с производство, Схемата за национални доплащания за хектар земеделска земя (НДП), Схема за единно плащане (СЕПП) и по Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НРР2). С процесното уведомително писмо, е оторизирана изцяло исканата сума за подпомагане, в общ размер на 10080,19 лв, като тя изцяло е удържана за погасяване на предходни задължения. Съдът е приел, че възможните хипотези за удържане на сумите са изброени в текстовата част на Таблица 2 и въпреки, че не е конкретизирано, коя хипотеза е налице в случая от писмените доказателства следва извода, че удръжките са направени във връзка с Уведомително писмо № 02-220-650081529/20.07.2012 г., където санкцията е 11 161.64 лв. Прието е, че това писмо не е оспорено и е влязло в сила, поради което прихващането е извършено в съответствие с приложимите законови норми. Обжалваното решение е правилно. Безпорно развилото се пред изпълнителния директор на ДФЗ производство е по издаване на индивидуален административен акт по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане. Следователно крайният акт - уведомителното писмо, предмет на спора, следва да отговаря на императивните изисквания на чл. 59 от АПК за форма на акта, като част от изискванията са актът да съдържа фактическите и правни основания за издаването. Законосъобразни и правилни са изводите на съда, че в оспорения административен акт не се съдържат мотиви, въз основа на които да се преценят фактическите и правни основания за административния орган веднъж да оторизира сумата и после да я удържи, като за земеделския производител изплатената сума е 0 лв. От административния акт по никакъв начин не става ясно на кое от трите самостоятелни основания, изброени под Таблица № 2 е извършено прихващането: дали поради наложени санкции от предходни години, поради недължимо оторизирани суми или поради наличие на изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Това нарушение на административно-процесуалните правила правилно е отчетено от първоинстанционния съд, като несъществено нарушение което не може да доведе до отмяната на акта. В конкретния случай при анализа на административната преписка може да се приеме, че мотивите на административния акт се съдържат в съпътстващите го писмени доказателства - виж ТР № 16/1975 г. И това е така тъй като приложеното УП изх. № 02-220-6500 81529/20.07.2012 г. е видно, че на жалбоподателя са наложени санкции в размер на 11 161,64 лв., като по делото липсва спор относно установения факт, че писмото е влязло в законна сила и не е оспорвано т. е. финансовите санкции за минал период са установени с влязъл в сила индивидуален административен акт. Това всъщност е и основния спор по делото - правилно ли е извършено прихващането от оторизираните субсидии за подпомагане на следващата година -2012 г. В българското законодателство институтът на прихващането (компенсация ) е уреден в закона за задълженията и договорите (ЗЗД), чл. 103 - чл. 105, като чрез прихващането се извършва взаимно погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. Предпоставките за компенсация са - две насрещни и еднородни, изискуеми и ликвидни - установени по размер и основание, които предпоставки са налице в конкретния казус, както правлино е прието от съда. В жалбата си до касационния съд и първоинстанционния съд, доводите на жалбоподателя които са мотивирани са относно и единствено до допуснато нарушение на административните правила по издаването на административния акт - липсата на мотиви относно извършеното прихващане на оторизираните суми за подпомагане с наложени предишни санкции. С оглед твърденията за неправилност на решението следва да се извърши проверка и относно правилното прилагане на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 5б от Регламент № 885/2006 на Комисията без да се накърнява каквато и да е друга мярка по прилагане, предвидена в националните законодателства, държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициента, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми, към същия бенефициент. Текста на правната норма, административния орган я е приложил правилно. Правото на Общността в този случай изисква задължението на бенефициента да бъде установено в съответствие с националното законодателство. В случая административният орган е установил вземането си от земеделския производител с влязло в сила уведомително писмо и с процесния акт е пристъпил към удържане на сумите. Това прихващане на суми е законосъобразно, и е в съответствие с цитираната норма на чл. 5б от Регламент № 885/2006, тъй като е установено с надлежен акт, както по основание, така и по размер. Правото на административния орган, му е дадено в чл. 58 на Регламент № 1122/2009 - да извърши прихващане на дължимите от земеделския стопанин суми за сметка на бъдещи оторизации, но както е посочено в цитирания текст, сумата се прихваща в съответствие с чл. 5б на Регламент № 885/2006, който, както вече бе подчертано изисква сумата да бъде установена в съответствие с националното законодателство. Безспорно недължимо получените от земеделските производители суми по различните схеми и мерки от предвидените от ЕС средства за подпомагане, са дължими към ДФЗ и представляват публични държавни вземания, а българското законодателство е уредило начините за събиране на публичните държавни вземания с ДОПК. По силата на разпоредбата на чл. 166, ал. 1 ДОПК, установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Според ал. 2 на същия законов текст, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане. В Закона за подпомагане на земеделските производители е предвиден ред за установяване и определяне на размера на претендираните субсидии, както и възможност за извършване на прихващане поради наложени санкции както е в конкретния случай. Задължителността за издаване на АУПДВ е необходимо, когато следва да се пристъпи към принудително изпълнение на задължението, но не и в случаите за прихващане. Следователно, настоящият състав счита, че следва във всички случай, в които земеделският стопанин е получил недължими суми по каквито и да е схеми и мерки, то ДФЗ следва да ги установи по надлежния ред с акт за установяване на публично държавно вземане по основание и по размер или с влязъл сила административен акт за наложени санкции- както е в конкретния случай -влязло в сила УП за наложени санкции. Вече установените дължими суми могат да бъдат предмет на прихващане при следващи оторизации, при спазване правото на ЕС за извършване на такова прихващане. Прихващането през всяка следваща оторизация на сума за земеделския стопанин, без дължимата да е предварително установена по размер и без да става ясно каква част се удовлетворява от съответното удържане, би довело до нарушаване и още повече до неприлагане разпоредбата на чл. 58 от Регламент № 1122/2009, последно изречение - "Ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с посочения чл. в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира. и декларираната площ, изчисляването на плащането се основава на по-ниската величина". В настоящия случай спор относно размера на удържаните суми не е налице. Единствените спорни факти изложени от жалбоподателя се свеждат до липсата на мотиви на оспорения акт уведомителното писмо с което оторизирани дължимите субсидии и извършено прихващането. По изложените съображения, настоящият касационен състав счита, че административният съд е изяснил релевантните за делото факти, обсъдил е доказателствата и възраженията, прилагайки относимите правни норми и е достигнал до правни изводи, които се споделят изцяло. Освен това касаторът не представи доказателства пред настоящия съд, които да разколебаят направените от АССГ правни изводи, въз основа на установените обстоятелства. Решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати пороци, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето