Решение № 8421 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2830/2009 г.

Решение № 8421 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2830/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на "ГОЛФ КЛУБ ИБЪР" АД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "А. П. Чехов" № 69, ет. 3, ап. 15, представлявано от изп. директор Кирил Недев Радев, срещу решение № 755/23.12.08 г. по адм. д. № 613/08 г. по описа на Административен съд София-област с молба за отмяната му като неправилно. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът, ДНСК-София чрез процесуалния си представител, юрк. Шалдупова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С оспореното решение състав на Административен съд София-област е отхвърлил оспорването по жалбата на дружеството-касатор срещу Заповед № РД-14-463/10.06.08 г., с която на основание предоставени му със Заповед № РД-13-070/06.03.07 г. на началника на ДНСК-София правомощия и чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), зам началникът на ДНСК-София е наредил да бъде премахнат незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж " Основи на масивна сграда", находящ се в поземлен имот (ПИ) № 119075, м. "Яйкъна", землище гр. Долна баня. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден в унисон с материалния закон, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложени са мотиви, в които събраните по делото доказателства са обсъдени в съвкупност с доводите на страните, а възприетите решаващи правни изводи за съобразени с материалния закон. Безспорно установено е времето на извършване на строителството, характеристиката му като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ и изграждането му без строителни книжа. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение, с оплаквания за нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна. Доводите за нищожност на оспорената заповед не намират опора в данните по делото. Нищожност на заповедта е твърдяна и в първоинстанционното производство, във връзка с което са събрани надлежни доказателства, вкл. писмени заключения на техническа експертиза на документи, техникодокументална експертиза и графическа такава, въз основа на които обосновано е прието, че издалият заповедта зам. началник на ДНСК-София е бил валидно упълномощен. Безспорно установено е, че всички варианти на заповедта за предоставяне на правомощия носят подписа на титуляра по чл. 225, ал. 1 ЗУТ - началника на ДНСК-София, предвид което възражението, че едната от тях е неавтентична е неоснователно, независимо от обстоятелството дали е имала печат на дирекцията или не. Обсъдените в мотивите на решението заповеди като официални документи съгласно чл. 173, ал. 1 ГПК вр. с чл. 144 АПК имат доказателствена сила относно извършените от издалото ги длъжностно лице действия, всички носят един и същ номер и дата, предвид което дори да не са изведени в деловодството на ДНСК, както се твърди в касационната жалба, от това не следва категоричен извод, че не са издадени на посочената в тях дата. Не се оправдава от данните по делото и твърдението, че оспорената заповед е издадена при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи нейната незаконосъобразност. В Констативен акт № 137/18.04.08 г. строежът е в достатъчна степен индивидуализиран - описан е подробно по вид и параметри с посочване документа за собственост върху поземления имот, в който е извършена проверката. Обстоятелството, че в акта е посочено основание по чл. 224, ал. 3 ЗУТ за издаването му, касаещо спиране на строежа, не сочи на съществено опорочена процедура, тъй като от една страна в бланката е подчертан и текста, препращат към издаване заповед за премахване по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ, а от друга фактическите основания за издаване на заповед за спиране на строеж, извършван без строителни книжа и за издаване заповед за премахването му са едни и същи. Дори констативният акт да е бил съставен в нарушение на производствените правила, посочените в него фактически данни подлежат на установяване с допустими доказателства и ако доказването е успешно нередовността на акта би представлява несъществено нарушение на административнопроизводствените правила, което не би могло да обуслови извод за незаконосъобразност на заповедта. В случая строежът е извършен до етапа, в който е заварен при проверката, през 2008 г., при което в тежест на извършителя - оспорващ е било да докаже редовността му с представяне на разрешение за строеж. Установяването на релевантните обстоятелства - време на извършване на строежа, вида и етапа на изграждането му и липсата на разрешение не могат да бъдат поставени под съмнение, предвид което обстоятелството, че констативният акт е издаден на основание чл. 224, ал. 3 вр. с ал. 1 ЗУТ и чрез връчването му оспорващият е уведомен за откриване на производство за спиране на строежа, а не за такова по премахването му, не обективира съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Доводите за неправилност на решаващия извод за законосъобразност на оспорената заповед, обосновани с наличие на одобрен за строежа инвестиционен проект са неоснователни. Дори да се приеме, че е налице надлежно одобрен инвестиционен проект, касаторът не е доказал по надлежния ред наличието на издадено въз основа на този инвестиционен проект разрешение за строеж. Представеното по делото нотариално заверено копие от разрешение за строеж не представлява официално заверен препис от оригинал по смисъла на чл. 179, ал. 2 ГПК вр. с чл. 144 АПК . Този оригинал не само не е представен по делото, а нещо повече - налице са категорични данни, че под същия номер е издадено разрешение за строеж от друга дата по искане на трето лице за друг строеж. Всеки правен субект е длъжен да води работите си с грижата на добър стопанин, предвид което касационният жалбоподател в качеството на възложител е бил длъжен да се снабди с оригинал от разрешението за строеж, да го пази с дължимата грижа и да го предостави на разположение на административния орган в хода на преписката или като доказателство по делото. В тази връзка позоваването и в първата инстанция за зле водена деловодна система в община Долна баня е неоснователно. Процесуално законосъобразно с оглед наличните по делото писмени доказателства, съдът е отказал допускането на гласни доказателства. Тези доказателства, поискани за установяване наличието на разрешение за строеж са били недопустими съгласно чл. 165, ал. 1 ГПК вр. с чл. 144 АПК, тъй като по делото липсват доказателства, а дори не се е и твърдяло, че оригиналът на разрешението за строеж е загубен или унищожен. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна изцяло. Следва оспореното с нея решение като правилно, постановено при липса на основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение