Решение № 14990 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8580/2013 г.

Решение № 14990 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8580/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалби на Пенко Тонев Лисичков и на кмета на община Угърчин против решение № 59/10.05.13 г. по адм. д. № 291/12 г. по описа на Административен съд-Ловеч с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Ценка Петкова Койнина, Борис Мойнов Койнин, Милен Борисов Койнин и Валентина Борисова Койнина в писмено възражение поддържат доводи за неоснователност на касационните жалби с молба оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд намира касационните жалби, подадени от надлежно легитимирани страни /чл. 210, ал. 1 АПК в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустими и като ги разгледа, констатира: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ оспорването на Ценка Петкова Койнина, Борис Мойнов Койнин, Милен Борисов Койнин и Валентина Борисова Койнина срещу Заповед № 1448/27.09.12 г. на кмета на община Угърчин е уважено с отмяната й като незаконосъобразна. Основен мотив във връзка с този резултат съдът е съзрял в отсъствието на фактически и правни основания за одобреното със заповедта устройствено решение- одобряване проект за частично изменение на действащия ПУП-ПРЗ на гр. Угърчин от 1985 г, изразяващо се в промяна регулационните граници между УПИ ХХI-581, УПИ ХХ-582 и УПИ ХIХ-583, кв. 15 със запазване отреждането на УПИ ХХ-582 и УПИ ХХI-583 " за нискоетажно жилищно застрояване" и обединяване на УПИ ХХIV-38, УПИ ХХIII-39, УПИ ХХII-39 и УПИХХI-581, кв. 15 в нов УПИ ХХI-38,39,581, отреден "за склад за зърно и гараж за селскостопанска техника и оборудване". Събраните по делото доказателства по същество на спора, вкл. писмено заключение на съдебно техническа експертиза не са обсъдени. Решението е неправилно. Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК в мотивите на решението съдът посочва фактите по делото и излага правните изводи, обосноваващи възприетия резултат от оспорването. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът, съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, е длъжен да провери законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на обжалваното решение съдът е нарушил цитираните съдопроизводствени правила като е извършил проверка на обжалваната заповед единствено на основанията по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК и е приел, че непосочването на фактическите и правни основания за издаване на акта, задължителни реквизити по чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК, както и осуетеното правото на участие на заинтересуваните лица в административното производство обосновават незаконосъобразността й. Този правен извод е необоснован, тъй като към административната преписка са приобщени писмени доказателства, установяващи фактическите основание за издаване на заповедта. Съдебната практика приема трайно и безпротиворечиво становището, че мотивите на административния акт могат да бъдат изложени отделно от него в писмен документ, изхождащ от издаващия орган и приложен към преписката. В случая е налице становище на главния архитект на общината по проекта за изменение, възприето в заповедта на кмета на община Угърчин по чл. 135, ал. 3 ЗУТ за разрешаване на разработката, в която на практика са изложени мотивите /фактическите основания/ на издадения по-късно административен акт. Няма пречка съдът, въз основа на тези фактически основания, да определи и конкретното правно основание за одобряване на поисканото устройствено изменение. Относно правото на участие на заинтересуваните лица в административното производство по издаване на оспорения индивидуален административен акт следва да се има предвид, че нарушението на това административнопроизводствено правило би било съществено в случай на установяване, че при участието на тези лица актът не би бил издаден, или би бил с друго съдържание. В останалите случаи, вкл. настоящия, заинтересуваните лица могат да реализиран защита на засегнатите с акта права и законни интереси чрез оспорването на този акт по съдебен ред. Както бе посочено по-горе, мотиви по съществото на одобреното изменение на устройствения план, вкл. обсъждане констатациите на съдебно-техническата експертиза решението не съдържа, с което се препятства преценката за правилност на решаващия правен извод за незаконосъобразност на заповедта. С оглед изложеното, обжалваното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, тъй като преценката на доказателствата по същество за първи път в касационната инстанция би довела до ограничаване правото на участие на страните в делото, респ. би ги лишила от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесната заповед. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, в настоящия състав на II-ро отделение