Решение № 4863 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12551/2009 г.

Решение № 4863 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12551/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Цветанка Стоянова Георгиева против решение № 49 от 10.07.2009 г. по адм. дело № 2809/2009 г. на Административен съд - София-град. С него е отхвърлено, като неоснователно оспорването й срещу заповед № РД-09-88 от 24.03.2009 г. на кмета на Столична община, район "Подуяне" за утвърждаване на решение по протокол № 1 от 16.02.2009 г. за определяне на имот бивш пл. № 90470, к. л. 296, като изцяло застроен. Релевира доводи за противоречие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че в бившия имот са извършени строителни дейности, попадащи в обхвата на § 1в, ал. 1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ. Понятието "нереализирано мероприятие" се явява без правно значение за производството по определяне на застроена част. Касационната жалба, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Цветанка Стоянова Георгиева против заповед № РД-09-88 от 24.03.2009 г. на кмета на Столична община, район "Подуяне", с която е одобрен протокол № 1 от 16.02.2009 г. на техническа служба за определяне на целия бивш имот пл. № 90470, кад. лист 296 за застроен. Възразила е, че единственото реализирано мероприятие е улицата. По отношение на останалите не са представени строителни книжа, допуснати са нарушения на правилата, уредени в ЗУТ, както и на наложения мораториум от Великото народно събрание. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че административното производство е започнато по молба от жалбоподателката за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. По искането се е произнесла техническата служба приемайки, че имотът в неговата цялост е зает от реализирани мероприятия. В заповедта за одобряване на решението, административният орган е посочил, че имотът попада в местността "Артерия надлез Чавдар - Враждебна" и е отреден за СД Градски транспорт автостоянка и ДАП - Автомобилен клон София - окръг. За изясняване на спора съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза. В заключението е отразено, че бившият имот попада с 1462 кв. м в имот № 1158, с друга част от 562 кв. м е върху изградена улица с канализация. Сервитутното отстояние от улицата е 123 кв. м. Последната част от бившия имот с площ от 165 кв. м попада в УПИ I, отреден за ДАП - Автомобилен клон София. Последната част е посочена от вещото лице, като свободна от реализирани мероприятия, но в същото време о отбелязано, че върху нея се намира рушаща се паянтова сграда с временен характер. При тези данни по делото, съдът е приел, че имотът попада в урбанизирана територия и не е свободен от застрояване. Въз основа на това е извел правен извод за законосъобразност на обжалваната заповед и е отхвърлил оспорването срещу нея, като неоснователно. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се твърди, че съдът не е обсъдил възраженията за липса на строителни книжа и за допуснати нарушения на ЗУТ при застрояването на бившия имот. Те са напълно неотносими към производството по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Същото има междинен характер и е с единствената цел да се установи и съответно одобри застроената част от бившите земеделски имоти, попадащи в строителните граници на населените места. При това се имат предвид не нормите на ЗУТ, а посочените в § 1в, ал. 1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ строителни дейности и съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността в стари реални граници. Безспорно е установено, че бившият имот в неговата цялост е обхванат именно от такива дейности и съоръжения. Основната му част от 1158 кв. м е в оградена площадка на СД "Градски транспорт". По същността си тя е депо за тролейбусната мрежа с всички необходими технически елементи за маневрирането им. Втората част от 685 кв. м е заета от прокарана и действаща улица, макар последната да не е предвидена по регулационния план. Към тази площ естествено се приобщава и сервитутното отстояние от 123 кв. м. Поради това и то не може да се счете за незастроена част, каквото е становището на вещото лице. В действителност основният спорен въпрос е по отношение на частта от бившия имот от 165 кв. м, която попада в УПИ I с ограждане за ДАП - Автомобилен клон - София. В тази връзка съдът намира за необоснован извода на вещото лице, че и върху нея липсва реализирано мероприятие. В действителност, както в заключението, така и в обясненията на експерта, дадени в съдебното заседание на 30.06.2009 г. се установява, че върху тази част от имота попада рушаща се сграда с временен характер. Или и там е извършено застрояване, като обстоятелството, че към настоящия момент сградата е изоставена не променя този факт. По административната преписка са представени четири акта за държавна собственост. Между тях е и акт № 1288 от 25.11.1998 г. С него е актуван терен с обща площ от 5400 кв. м с част от едноетажна сграда и покрит канал, бивша собственост на "Автобус" ЕООД. Имотът е бил стопанисван и от ДАИ. Поради това са без каквото и да било значение доводите на страната, че ДАП, за нуждите на което е първоначалното отреждане на имота вече не съществува. На последно място са неотносими и доводите на жалбоподателката за застрояване, извършено при наложен мораториум. Те биха имали значение за Общинската служба "Земеделие" при произнасянето по възстановяване на собствеността върху имота, но не рефлектират върху правоотношенията във връзка с определяне на застроената част от бившия имот. В съдебното производство действително е установено застрояване на имота по смисъла на § 1в, ал. 1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ. Като е приел заповедта на административния орган за законосъобразна и е отхвърлил оспорването срещу нея, като неоснователно, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,