Решение № 107 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 56/2013 г.

Решение № 107 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 56/2013 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производство по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. ЕТТС. С. -К. Г. Т- [населено място] иска да се отмени влязлото в сила Решение от 06.04.2005 г. по гр. д. № 403/2004 г. на СРС, в частта по уважения иск по чл. 109 ЗС, заявен от С. Д. Д. и Г. Д. Г. срещу ЕТ "ТС. С. -К. Г." С. за премахване на части от магазини № 20 и 23, попадащи в ПИ пл. № *, парцел *-за пазар кв. *, местността "М." 1, съответно от магазин № 20 - 15 кв. м./ по скица на в. л./ и от магазин № 23 - площ от 28 кв. м. /по скица на в. л./, на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. За да се уважи иска, районният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на терена върху който са изградени процесните магазини/ № 20, 21, 22 и 23/ по силата на Решение от 24.01.2002 г. по гр. д. № 1218/2001 г. на СРС, постановено в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Като се поддържа, че страните по посоченото гражданско дело № 403/2004 г. на СРС, са страни и по гр. д. № 2940/2008 г. на СГС, IV -г състав, образувано по въззивна жалба срещу Решение по гр. д. № 18307/2006 г. на СРС- 29 с/в, приключило с влязло в сила Решение № 4383 от 18.07.2011 г., молителят иска отмяна, в неотменената част на решение по гр. д. № 409/2004 г. на СРС, на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК с довод, че по цитираното влязло в сила Решение № 4383 на СГС, с мотивите, имащи задължителна сила за страните по спора, е прието, че реституционното решение по гр. д. № 1218/2001 г. е незаконосъобразно, тъй като с него е възстановена собственост върху земя, която не е правно годна да бъде реституирана в реални граници. По делото, в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК не е постъпил писмен отговор - възражение от ответниците по молбата за отмяна. При данните по делото и на основание чл. 307 ГПК, настоящият състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, намира: За да е налице основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК законодателят предпоставя една от визираните хипотези - а именно: по надлежен съдебен ред се установи неистинност на документ, при съблюдаване разясненията на ТР 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, на показанията на свидетел, на заключението на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на чл. на състава на съда или на връчител във връзка с решението по делото. Решаващите мотиви на едно влязло в сила решение, с което се приема един или друг факт, или се констатира незаконосъобразност на административна процедура / като тази по реституцията по ЗСПЗЗЗ/, не е от категорията на лимитативно изброените основания по т. 2 на чл. 303, ал. 1 ГПК. Решаващите мотиви на съденото решение обвързват страните в предметната рамка на спора, но не могат да се ползват в рамките на друг правен спор, тъй като със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитивът на съдебния акт. А доколкото би било налице противоречие между диспозитивите на двата съдебни акта, при идентичност на субекти предмет и основание на правния спор, то основанието за отмяна почива на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, в която насока няма въведени доводи от страна на молителя. По изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК, състав на Върховния касационен съд- второ отделение на гражданска колегия