Решение № 20 от 22.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 715/2008 г.

Решение № 20 от 22.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 715/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска Производството е образувано по жалба подсъдимия Ч. Г. А. против въззивно решение № 408/7.10.2008 г. по в.н.о.х.д. № 654/2008 г. на Софийския апелативен съд. В касационната жалба на А., поддържана в съдебно заседание, като основание за проверка на въззивното решение, са посочени допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото. Отправено е искане обжалвания съдебен акт да бъде отменен и делото - върнато в досъдебната фаза на процеса и в алтернативна даденост - неговото изменение, с намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Частните обвинители и граждански ищци С. Ц. Ш. и И. А. Г., редовно уведомени не се явяват в съдебно заседание и не изпращат процесуален представител. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 287/27.02.2008 г. по н.о.х.д. № 502/2007 г.на Окръжен съд - гр. Враца е признат подсъдимият Ч. Г. А., за виновен в това, че на 26.06.2006 г. в с. Р., общ. Хайредин, при условията на "опасен рецидив" умишлено умъртвил Н. И. П., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 12, във вр. чл. 115 и чл. 54 от НК, му е наложено наказание двадесет години лишаване от свобода при първоначален "усилено строг"режим, на основание чл. 48, б"в" ЗИН. Подсъдимият е осъден да заплати на С. Ш. и И. Г. сумата от по 30 000 лв., обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, в резултат от престъплението. Касационната жалба на подсъдимия е неоснователна. Всички доводи, свързани с процесуална незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, водещи началото от досъдебната фаза на процеса, са несъстоятелни и са получили аргументиран отговор от Инстанциите по същество. Изтъкнатите с касационната жалба възражения, относно неефективност на служебната защита, на базата на което е изграден извод за нарушение на чл.6 от ЕКПЧ - лишаването му от "справедлив процес", не намират опора в доказателствената съвкупност. От материалите по делото е видно, че служебният защитник, както в досъдебната фаза, така и в хода на съдебното производство пред двете инстанции е изпълнил задълженията си в пълен обем. Съобразно решение на Европейския съд по правата на човека - дело "А". Замисълът на Конвенцията е да гарантира не права, които са теоретични или илюзорни, а права, които са практически и реални". Именно тези права /регламентирани в процесуалния закон/ е защитил по подобаващ начин адв. М, при пълната липса на доказателства за неадекватна защита. Правилно първоинстанционният съд е отказал замяна на служебно назначения защитник, защото подсъдимият има право да отведе защитника си, само ако той е договорен. В конкретния случай, съдът е реагирал на отправеното искане за замяна/ с произнасяне в хода на съдебното следствие, т.е. държавата, чрез своите органи не е останала пасивна, а е налице позитивно действие от нейна страна/ в тази насока виж реш. на ЕКПЧ - дело Еъри срещу Ирландия от 9.10.1979 г./, независимо от отказа й. Задълженията на съда са изпълнени в пълен обем, съобразно изискванията на процесуалния закон, както и на държавата, чийто представител е съда, в синхрон с поетите ангажименти на България при подписване на Конвенцията. Не могат да бъдат възприети доводите за ограничаване процесуалните права на касатора и в хода на съдебното производство, с лишаването му от възможността да участва при събирането и проверката на доказателства и по- конкретно, да задава въпроси на свидетелите и експертите. От съдебните протоколи /с изричното отбелязване в тях/ е видно, че в болшинството от случаите, А. не е имал въпроси към свидетелите /с изключение на С. Ш./, към експертите - също, а при изслушването на съдебно-психиатричната експертиза е проявил особена активност. Всичко това означава, че на касатора е осигурена възможност да участва пълноценно в хода на съдебното следствие, от която същият се е възползвал. Фактическата обстановка по делото е установена правилно. Събирането и проверката на доказателствата по делото са извършени съобразно изискванията на процесуалния закон. В съответствие с доказателствата по делото първоинстанционният и въззивният съд са приели за установено, че подсъдимият А чрез причиняване на прободно-порезни рани в гръдната област е причинил смъртта на пострадалата. Извършен е съвкупен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, в противовес на заявеното в касационната жалба. Показанията на свидетелите И /полицейски служители/, са достоверен източник на информация за конфликтите между подсъдим и пострадала, предхождащи инкриминирания случай. С показанията на свидетелите С /очевидец/, подкрепени от тези на б. П., Д. Н. /възприели състоянието й и заявеното от нея след случилото се - независимо от говорния й дефект/ и на И. Г. и И. М. - последните съответно баща и син на пострадалата, е установен безспорно факта, на причиняване смъртоносното увреждане и неговия автор. Тези гласни доказателствени източници са оценени през призмата на писмените такива-протокол за оглед на местопроизшествието, съдебно-медицинска, съдебно-психиатрична, ДНК, графическа, почеркова и дактилоскопна експертизи. Не може да бъде споделено виждането на защитата, развито в касационната жалба, за "непълнота" на доказателствата, рефлектираща върху процесуалните права на А., свързана с "недостиг на отговори" от страна на експертите. Вън от всякакво съмнение, дактилоскопната експертиза не е могла да намери годни за идентификация пръстови отпечатъци по оръжието на престъплението, което не е резултат на неправилната му обработка /съобразно заявеното в жалбата/, а се дължи на повърхността на дръжката му. Наличието на кръв и епителни клетки от подсъдимия и пострадалата по острието на ножа /виж ДНК експертизата/, води до извода, че с това оръжие са поразени и двете лица, но нараняването на А. е повърхностно, непроникващо в гръдната кухина и може да бъде нанесено със собствената ръка. Правилно Инстанциите по фактите, са го оценили през призмата на намереното в джоба на дрехите на подсъдимия "писмо",, с безспорен автор последният. Всички възражения, свързани с оспорената годност на протокола за оглед на местопроизшествие, са получили аргументиран отговор. Съдебно-психиатричната експертиза е обоснована, и в пълнота са получили отговор поставените въпроси, свързани с психологичното и психиатрично състояние на касатора - липсата на физиологичен афект, нисък праг на дразнимост и характерово разстройство, в рамките на вменяемостта. За това и заявените доводи за "непълнота" в касационната жалба, свързани с ограничение на процесуални права, са несъстоятелни. Право на въззивната инстанция е да прецени необходимостта от събиране на нови доказателства, за установяване фактите по делото и отказът за допускането на такива, не води автоматично до извода за процесуални нарушения, при постановяването на съдебни акт. Не отговаря на истината твърдяното нарушение на разпоредбата на чл. 107, ал. 3 НПК. Обясненията на подсъдимия са оценени в контекста на останалия доказателствен материал. Законосъобразни при това положение са изводите на първоинстанционния и въззивния съд относно правната квалификация на извършеното деяние. Вън от всякакво съмнение А. е умъртвил Н. П. Деянието е осъществено при условията на "опасен рецидив", като законосъобразно е прието, въз основа на предходните осъждания на касатора наличие на основанията за приложението на чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" НК. Съдимостта на А., по повод искане за групиране на определени с отделни присъди наказания е проверена и от касационната инстанция /виж реш. № 255/7.07.2005 г. по н.д. № 817/2004 г. на ВКС-III-то НО/. Доводите на подсъдимия, че не е автор на извършеното деяние са били предмет на анализ от инстанциите по същество и в съответствие с доказателствата са отхвърлени като негова защитна позиция с убедителни съображения и съставът на Върховния касационен съд ги приема изцяло. Наложеното на подсъдимия наказание е съответно на извършеното престъпление, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства-оценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност и с него се постигат целите на личната и генерална превенция. Настоящият съдебен състав намира, че не може да бъде смекчено наказателно-правното положение на касатора, преди всичко защото инкриминираното деяние е извършено в период, в който той е изтърпявал наказание лишаване от свобода. Изтъкнатите доводи за нарушение на чл. 6 ЕКПЧ, свързани с продължителността на наказателното преследване и упражнена несвоевременно държавна принуда, са по отношение на предходните осъждания на А. и са неотносими към настоящето производство, приключило в рамките на "разумния срок". По тези съображения, атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила, като правилен и законосъобразен. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение