Решение № 14700 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 787/2013 г.

Решение № 14700 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 787/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митнически пункт "Варна запад", чрез процесуалния му представител юрк. Л. Сърбинска, против решение № 3012/14.12.2012 г., постановено по адм. д. № 2960/2012 г., по описа на Административен съд, гр. Варна /АС/, с която е отменено Решение № 9300-129/16.02.2011 г. към ЕАД № 10BG002002H0036523/14052010 на началника на МП "Варна Запад", . В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи моли да бъде отменено решението и постановено ново, с което се отхвърли жалбата на дружеството.. Ответникът по жалбата - на "Девненски Захарен Завод", гр. Девня, Промишлена зона юг, представлявано от Али Ниязиев Моллов ", чрез процесуалния си представител юрк. Р. Господинов в писмен отговор на касационната жалба съдебно заседание оспорва жалбата и излага доводи за правилност на решението. В съдебно заседаниие чрез пълномощника си адв. Миленов доразвива доводите в отговора и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за юрк. Господинов Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество неоснователна. Производството пред АС е повторно и в изпълнение указанията на ВАС дадени с Решение № 10738/25.07.2012 г., постановено по адм. д. № 10279/2011 г., състав на Върховния административен съд е отменил Решение № 1807/14.07.2011 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 959/2011 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по съществото на спора, относно законосъобразността на Решение № 9300-129/16.02.2011 г. към ЕАД № 10BG002002H0036523/14052010 на началника на МП "Варна Запад". С обжалваното в настоящото производство решение, АС е отменил Решение № 9300-129/16.02.2011 г. към ЕАД № 10BG002002H0036523/14052010 на началника на МП "Варна Запад", с което на "Девненски Захарен Завод" ЕАД, ЕИК 175461329, гр. Девня, Промишлена зона юг, представлявано от Али Ниязиев Моллов, е определена нова митническа стойност, като е определен за довнасяне ДДС в размер на 3676.59 лв. При новото разглеждане са изложени подробни мотиви досежно факта, че процесното решение на началника на Митнически пункт "Варна Запад" е действително и поражда правни последици, като подробно са обсъдени направените оплаквания от жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на оспорения административен. Изложени са мотиви, че решението е издадено в рамките на последващ контрол по смисъла на чл. 84а от ЗМ, дадено е тълкуване на института на последващия митнически контрол, като е приет за неоснователен довода за липса на мотиви в обжалвания акт. По същество на спора съдът е приел, че с ЕАД № 10BG002002H0036523/14052010 е оформен режим допускане за свободно обръщение на стока - 3300 тона сурова тръстикова захар с получател на стоката "Девненски Захарен Завод " ЕАД, с декларирана митническа стойност 1009503.00 евро при условие на доставка CIF Варна, като са представени фактура, сертификат за качество, товарителница, застрахователна полица, сертификат за тегло и др/. Представената към ЕАД фактура № 051-00045922/16.04.2010 г. е за общо количество 11545.250 МТ с единична цена 305.91 евро/МТ и на обща стойност 3531807.43 евро за моторен кораб UNION TRADER по договор № SUS 3801А/15.10.2009 г. . Дружеството е заплатило декларираните с ЕАД публични държавни вземания за мито и ДДС, представляващо и основанието за разрешаване вдигането на стоката. Изложил е подробни мотиви, във връзка с извършения последващ контрол и правилно е формулирал основният спорен въпрос между страните, а именно - следва ли в митническата стойност, декларирана с ЕАД № 10BG002002H0036523/14052010 да бъдат включени и стойностите по фактура № 051-00046005/22.04.2010 г. за сумата от 17 643,37 евро и ф-ра № 051-00048208/21.09.2010 г., и дали това са лихви и разходи по финансови споразумения, сключени от купувача във връзка с покупката на внасяните стоки, които на основание чл. 33, § 1, т."в" от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността, са изключени от митническата стойност. Изложени са мотиви, че отговорът на спорния въпрос изисква тълкуване на разпоредбата на чл. 33, § 1, б. в от Регламент 2913/92 и по специално да се изясни какви задължителни реквизити следва да притежава едно финансово споразумение. Тълкуването на посочената разпоредба е извършено подробно от съда и при съобразяване на конкретните факти по делото е изграден извод, че спорното плащане няма характер на "лихва по финансово споразумение" по смисъла на чл. 33, § 1, б. в от Регламент 2913/92, тъй като кредитирането от продавача реално не е осъществено. При така установеното правилно съдът е извършил подробен анализ и е дал отговор на въпроса, следва ли плащането по процесните фактури да бъде включено в митническата облагаема стойност по чл. 29, § 1 и 3 от Регламент № 2913/92. За да отговори на последният въпрос съдът е дал тълкуване на приложимите разпоредби на чл. 29, 32 и 33 от Регламента, при което с оглед на фактите по делото е направен извод, че плащането не се счита за косвено плащане към продавача и не се смята за част от действително платената и подлежаща за плащане цена. В тази насока съдът се е позовал на неоспореното и прието в хода на съдебното производство заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която счетоводните записи на разходите по процесната фактура № 051-00046005/22.04.2010 г., съответстват на договорените отношения между страните по доставката, поради което осъществени и отразени в счетоводството като финансови разходи, съгласно чл. 5.3 от СС-2- Отчитане на стоково-материалните запаси, тези разходи, представляващи лихва по документарен акредитив и не следва да бъдат включвани в стойността на доставяната стока. Относно осчетоводената ф-ра № 051-00048208/21.09.2010 г. като задължение към доставчика " Каргил" по същата доставка по договор за сумата в размер на 15239.73 евро, съдът е приел, че неправилно митническия орган е приел, че тази сума следва да се прибави към цената при определяне на митническата стойност на основание чл. 29 от Регламент/ЕИО/ № 2913/92, пропорционално като по процесната ЕАД № 10BG002002H0036523/14052010 сумата е в размер на 4356.00 евро. Позовал се е на представените и приети по делото доказателства - кредитно известие № 051-0050625/25.03.2011 г., както и изменение № 5/24.03.2011 г. към договор № SUS 3801 А/15.10.2009 г., както и писмена декларация от доставчика "Каргил" от 03.05.2011 г., неоспорени от страните, от които безспорно се установява, че посочената във ф-ра № 051-00048208/21.09.2010г сума е сторнирана. От правна страна съдът е приел, че е неприложима разпоредбата на чл. 145, т. 2 от Регламент на Съвета /ЕО/ № 2454/93 от 1993 г., определяща случаите, в които извършена корекция на реално платена и подлежаща на плащане цена от страна на продавача в полза на купувача след допускане на свободно обръщение на стоки може да бъде взета предвид за определяне на митническата стойност на стоката съгласно чл. 29 от Митническия кодекс, тъй като посоченият текст има предвид хипотеза на промяна на заявената с ЕАД цена по инициатива на страната по сделката, каквато в случая не е налице. При съвкупната преценка на доказателствата по доставката и съставените първични документи, наред с изричното изявление на доставчика за приемането на кредитните известия съдът е приел, че действителната цена на сделката, на основата на която следва да бъде определена и митническата стойност е тази, посочена в ЕАД Решението на Административен съд Варна е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се развити доводи за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, но от изложеното в нея следва да се приеме, че основното оплакване е за допуснато нарушение на материалния закон. В тази насока се излагат доводи, че административният съд неправилно е приел, че сключеният договор между доставчика "Каргил" и вносителя "Девненски захарен завод" - ЕАД има характер на финансово споразумение, тъй като последното е сключено между вносителя и банката /"ПИБ" - АД/, като разходите по този акредитив се покриват от осигурен кредит, предоставен на купувача от банката, а по делото няма представени доказателства доставчикът да е заплатил на банката-издател на акредитива фактурираната сума, за да се приеме, че то е лихва по акредитива. Твърди се още, че изводите на съда, че финансовото споразумение се съдържа в договора за доставка, са необосновани и в противоречие с материалния закон, тъй като "Девненски захарен завод"-ЕАД не е кредитиран от продавача, поради което ако се дължи лихва, тя се дължи на банката, отпуснала кредита по акредитива, а по делото не са ангажирани доказателства за извършено плащане към банка. На последно място се правят и оплаквания за неправилност на решението в частта на присъдените разноски, поради тяхната прекомерност. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е установена и възприета от съда, като е намерила отражение в мотивите на решението. Правилно е формулиран и основният спорен въпрос - дали заплатената сума по ф-ра № 051-00046005/22.04.2010 г. и ф-ра № 051-00048208/21.09.2010 г., следва да се включи в митническата облагаема стойност по чл. 32 от Регламент 2913/92, каквато теза поддържа митническата администрация или по отношение на нея е налице хипотезата по чл. 33, ал. 2, б. "А" от МК, и същата не следва да се включа в митническата облагаема стойност, каквато теза поддържа вносителя. Даденият отговор на спорния въпрос от първоинстанционния съд се споделя от настоящата инстанция, тъй като е логически обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на материалния закон. Съгласно чл. 39, т. 6 от ЗМ, съответно чл. 33, ал. 2, б. "А" от МК, митническата стойност на внасяни стоки не следва да включва следните разходи, при условие, че те са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена - лихви по финансови споразумения на купувача във връзка с покупката на внасяните стоки, независимо от това, дали кредитът е предоставен от продавача, от банка или от трето лице, при условие че лихвите са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена, финансовото споразумение е в писмена форма и че купувачът може при необходимост да докаже, че а/ такива стоки се продават към момента на остойностяване по цената, декларирана като реално платена или подлежаща на плащане цена и б/обявеният лихвен процент не превишава равнището на преобладаващия брой такива договори в страната, където и по времето, когато финансираните е било осигурено. В случая не е спорно наличието на условията по б. "а" и "б", както и че между продавача и купувача има сключен писмен договор за доставка, но се оспорва същият договор да съдържа клаузи за финансово споразумение. Тези твърдения на митническия орган не намират подкрепа във фактите по делото. Съгласно договор SUS 3801 А/15.10.2009 г., сключен между доставчика "Каргил" и "Девненски захарен завод" ЕАД плащането за стоките се извършва чрез документарен неотменяем акредитив на виждане или с отложено плащане, който да подлежи на усвояване най-късно 5 дни преди предполагаемата дата на пристигане на кораба в пристанището на разтоварване /т. 12 от договора/. В същата точка 12 от договора се предвижда, че "в случай на документарен акредитив с отложено плащане /падеж/, разходите, лихвите и разноските, направени от продавача за дисконтиране на документарния акредитив за плащане на виждане, са за сметка на купувача и не са включени в горепосочената цена. Купувачът ще извърши плащането на тези разходи и разноски при получаване на фактурата на продавача въз основа на действително дисконтираната стойност от датата на коносамента до пълния падеж. От така уговорените условия на плащане и с оглед предвидените права на продавача при неизпълнение на задълженията за плащане на цената от страна на купувача по уговорените начини /по-специално правото му да прекрати договора за продажба/, се установява, че поемането на разноските по сконтиране на акредитива не е условие за извършване на продажбата по смисъла на чл. 29, § 3, б. "а" от МК, тъй като тя вече е била извършена към момента на фактуриране на разходите. С процесната ф-ра № 051-00046005/22.04.2010 г., доставчикът "Каргил интернационал" СА е фактурирал на купувача определената му от обслужваща банка за акредитива сума, за което са съставени съответни счетоводни записвания при получателя, които обстоятелства се установят и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, което посочва, че заплатената цена е осчетоводена като финансов разход. При така изложената фактическа обстановка административният съд е направил правилен извод, че е налице хипотеза по чл. 33, ал. 2, б. А от Регламент 2913/92, поради което сумата по ф-ра № 051-00046005/22.04.2010 г. и ф-ра № 051-00048208/21.09.2010 г. неправилно е включена в митническата облагаема стойност. При тази фактическа обстановка не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че не е налице финансово споразумение между продавача и купувача, и че сумата по процесната фактура би следвало да се заплатят на банката. От данните по делото се установява, че процесната сума е заплатена в рамките на открития документален акредитив и по силата на договора за доставка, разходите на продавача по усвояване на акредитива следва да бъдат възстановени от купувача. Предвид уговорения начин на плащане тази сума се дължи от купувача на продавача, а не на банката, поради което е без значение обстоятелството, че няма извършено плащане към банката. Нормата на чл. 33 от Митническия кодекс допуска финансовото споразумение да бъде сключено не само с банка, но и с продавача или трето лице, какъвто е и настоящия случай. В случая не става и въпрос за лихви по отпуснат кредит, а за лихви по усвояване на акредитива като вид начин на плащане, поради което същите по законов път са изключени от митническата облагаема стойност. Относно осчетоводената ф-ра № 051-00048208/21.09.2010 г. като задължение към доставчика " Каргил" по същата доставка за сумата в размер на 15239.73 евро, правилно съдът е приел, че тази сума не следва да се включва към цената при определяне на митническата стойност на основание чл. 29 от Регламент/ЕИО/ № 2913/92, пропорционално като по процесната ЕАД № 10BG002002H0036523/14052010 сумата е в размер на 4356.00 евро. В съответствие със съдопроизводствените правила, правилно са ценени и подробно обсъдени приетите по делото без оспорване доказателства - кредитно известие № 051-0050625/25.03.2011 г., както и изменение № 5/24.03.2011 г. към договор № SUS 3801 А/15.10.2009 г., писмена декларация от доставчика "Каргил" от 03.05.2011 г., неоспорени от страните, от които безспорно се установява, че процесната сума е сторнирана. Неоснователни са и оплакванията на касатора относно размера на присъдените от АС разноски в полза на ответника по касация. Видно от процесуалното поведения на касатора, в хода на първоинстанционното производство не е направено възражение за прекомерност на направените от жалбоподателя разноски, поради което съдът не следва да се произнася служебно в тази насока. В настоящото производство е направено искане от адв. Миленов за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на дружеството за изготвен от юрк. Р. Господинов писмен отговор към касационната жалба. Искането е неоснователно, тъй като не е направено от юрк Р. Господинов в писмения отговор и същият не се е явил в производството пред настоящата инстанция. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,