Решение № 9484 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6473/2013 г.

Решение № 9484 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6473/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби: Жалбата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е подадена против решение № 4025 от 21.03.2013 г., постановено от Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. д. № 12423/2012 г. С жалбата и в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт Рашкова, се оспорват изводите на съда за допустимост на първоинстанционното производство и се излагат подробни съображения за законосъобразност на отмененото от съда решение № Ц-33/14.09.2012 г. в оспорената му част - раздел VII, т. 1 и т. 2. Втората касационна жалба против горепосоченото съдебно решение е предявена от "Енерго - Про Мрежи" АД, гр. Варна и с нея се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, с който е прието наличието на съществени пороци на административния акт - липса на изискуемата форма, немотивираност, нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Двамата касатори молят петчленния състав на Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно постановено. Ответникът - "Кей Енд Ес Енерджи-1" ЕООД, гр. София оспорва двете касационни жалби с писмени отговори и в съдебно заседание чрез упълномощен адвокат Минев, който пледира за оставяне в сила като допустимо, обосновано и правилно обжалваното решение, тъй като съдът правилно с определение по хода на делото е приел, че жалбоподателят има правен интерес от обжалване на процесната част от административния акт, който пряко и непосредствено засяга интересите му, както и е отменил като незаконосъобразно оспореното решение, поради множество нарушения, допуснати при приемането му. Претендира присъждане на направените по делото разноски с приложен списък за тях. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, защото съдът е изпълнил задълженията си по чл. 168, ал. 1 от АПК и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Според участващия по делото прокурор изводът на съда за липса на фактически мотиви се оправдава от съдържанието на процесния административен акт, понеже споменаването, че временните цени са изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени, не може да изиграе ролята на мотиви - липсва позоваване на материали от преписката, които да съдържат необходимите фактически данни относно определянето на цените, не е посочен и метода за тяхното определяне. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд намира двете касационни жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество касационните жалби на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ и на "Енерго-Про Мрежи" АД са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: С обжалваното решение № 4025 от 21.03.2013 г. е отменено по жалба на "Кей Енд Ес Енерджи 1" ЕООД решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго - Про Мрежи" АД "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, В ЧАСТТА по раздел VII - за вятърни електроцентрали, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-10/30.03.2011 г., т. 1 и т. 2 - за вятърни електрически централи, работещи до и над 2250 ч. Със същото решение ДКЕВР е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1250,00 лв. За да достигне до този резултат решаващият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, е приел, че жалбата, с която е сезиран е процесуално допустима и е основателна поради установени нарушения на изискванията на АПК за форма и съдържание на административния акт, изразяващи се в неизлагане на конкретни фактически и правни основания за издаване на акта при определяне на процесните временни цени, съществени отклонения от административнопроцесуалните правила и противоречия с приложимите материалноправни норми. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото тричленният съдебен състав точно е констатирал, че е сезиран с жалба на "Кей Енд Ес Енерджи-1" ЕООД, гр. София, против решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго - Про мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта му по раздел VII, т. 1 и т. 2. Дружеството жалбоподател е обосновало правния си интерес от оспорване на административния акт в посочената част с обстоятелството, че е собственик на вятърна електрическа централа с два ветрогенератора, има сключен договор за присъединяване на електрическата централа към електроразпределителната мрежа на заинтересованата страна и договор за изкупуване на ел. енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 84/11.06.2009 г., с оглед на което е правилен изводът на съда, че определените временни цени с административния акт в процесната част пряко и непосредствено засягат неговите права и интереси и жалбата му е допустима. Първоинстанционният съд вярно е установил, че административното производството пред ДКЕВР, в относимата за настоящия спор част, е започнало по заявление на "Енерго-Про Мрежи" АД с вх. № Е-13-33-4/13.09.2012 г., с което е поискало да бъдат определени временни цени по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, като част от условията за достъп, които да действат до утвърждаване на окончателни цени. Дружеството е мотивирало искането си с основанията на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и § 197, ал. 2 на ПЗР на ЗИДЗЕ и с необходимостта от допълнително време за събиране на цялостната информация в рамките на процедурата за утвърждаване на цени съгласно Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия (НРЦЕЕ). С протокол № 158/14.09.2012 г. от проведено закрито заседание ДКЕВР е приела процесното решение № Ц-33, с което в 18 раздела е определила различни цени, вариращи в зависимост от датата на присъединяване към съответната мрежа и вида на електроцентралата. Мотивите за издаване на решението са идентични с изложените в предхождащия го доклад на експерти и протокола от проведеното заседание и се свеждат до това, че цената на достъп подлежи на регулиране и отразява разходите, които произтичат от управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната система, включително разходи свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитане, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение на съответната мрежа. Първоинстанционният съд е извършил цялостна преценка за законосъобразност на административния акт в оспорената част и е счел, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на законоустановените му правомощия. В мотивите на обжалваното съдебно решение в съответствие с доказателствата по делото е изведено заключение, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният орган не е изложил фактическите основания за издаване на акта за определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени и обосновка на определената с решението временна цена, което лишава съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност. В случая ДКЕВР не е изискала от "Енерго-Про Мрежи" АД, а и дружеството не е представило доказателства в съдебното производство за относимите към дейността разходи, които да обосноват определената цена. По делото не са ангажирани данни и относно начина на изчисляване на процесните временни цени, съответно източници, стойности, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежите, нито данни за производители на електрическа енергия, които да не са сключили договори за достъп. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело до определяне на временна цена по произволен, необоснован и непрозрачен начин в нарушение на принципите, визирани в Закона за енергетиката. Тричленният съдебен състав задълбочено е анализирал действащата към датата на издаване на административния акт нормативна уредба за регулиране на цените и е достигнал до обоснован извод, че определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на енергийните предприятия следва да е основано на правилата и изискванията за определяне на окончателни цени, след като изрично не е предвидено такова изключение и не са уредени специални правила при определяне на временни цени. Установено е, че оспореното решение е издадено на следващия ден, след постъпилото искане на заинтересованата страна, само на основание дадената законова възможност по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, без да се спазят административнопроизводствените правила и законовите изисквания във връзка с ценовото регулиране. Едно от основните изисквания към определяне на цените, които се дължат от потребители и производители на енергийните предприятия, въведено в чл. 31, т. 2 от ЗЕ, е обвързването им с икономически обоснованите разходи за дейността на последните. В текста на решението на ДКЕВР е вписано декларативно, че цените са "изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи", но в преписката липсват доказателства относно размера на "относителния дял" от определените преференциални цени за производство на електрическа енергия, както и относно "размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи". Неспазването на общите принципи, регламентирани в чл. 23 и чл. 24 от ЗЕ, както и принципите, приложими при ценовото регулиране по чл. 31 от ЗЕ при определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ е обосновало правилния извод на съда за постановяване на оспорения административен акт в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъобразяване с целта на ЗЕ. Обстоятелството, че са определени временни цени, по отношение на които законодателят е предвидил компенсаторни механизми при определянето на окончателните такива, не променя обективния факт на допуснатите нарушения и не прави акта законосъобразен. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационните жалби пороци - отменителни основания по чл. 209 от АПК, което налага отхвърляне на касационните жалби. С оглед изхода на спора касационните жалбоподатели следва да заплатят на ответника по касационните жалби направените от него разноски. Претендираното от "Кей Енд Ес Енерджи-1" ЕООД адвокатско възнаграждение с приложен списък и доказателства за заплащането му възлиза на 4662,75 лв. Процесуалният представител на ДКЕВР своевременно е възразил по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Петчленният съдебен състав намира възражението за основателно и счита, че на ответника по касационните жалби следва да се присъдят разноски в общ размер 2000 лв., който размер съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и следва да се заплати по равно от всеки един от касаторите. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,