Решение № 13404 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6667/2018 г.

Решение № 13404 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6667/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. И. против решение № 789 от 12.04.2018 г., постановено по адм. д. № 3096/2017 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на Община Асеновград, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отхвърля жалбата на З. И. против заповед № А-1566/05.10.2017 г. на кмета на Община Асеновград, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъдат премахнати незаконни строежи – три масивни жилищни сгради, подробно описани в заповедта, построени в ПИ с идентификатор 00702.16.23, местност Лаково в землището на община Асеновград. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че процесната заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма като същата съдържа фактически и правни основания за постановяването й. Правилно съдът приема, че при постановяването на административният акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съставен е констативен акт, процесните строежи са такива по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, същите са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и са индивидуализирани. В нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК съдът не дава указания на страните, че следва да ангажират доказателства за годината на извършване на строежите, който факт е от съществено значение при преценката за търпимостта им по смисъла на § 16 и § 127 ПЗР ЗУТ. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства за периода, в който са извършени строежите. Разпитаната по делото свидетелка не сочи кога е извършено строителството. Следователно в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не установява и не изяснява правно релевантните факти, относими към приложението на § 127, ал. 1 от ПЗР ЗУТ, като в решението не са изложени каквито и да било мотиви за приложимостта на тази норма. Съдът е трябвало да установи, с допустими доказателства, за което и на основание чл. 171, ал. 4 от АПК е бил длъжен да даде конкретни указания на страните да ангажират доказателства относно времето на извършване на строежите, което не е сторено. Неустановяването на времето на извършване на незаконното строителство и липсата на мотиви относно приложението на § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ е съществено процесуално нарушение, тъй като възпрепятства касационната инстанция да извърши проверка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Следва да се отбележи, че правилно съдът приема, че не са налице хипотезите на § 16 ПР ЗУТ, тъй като по делото са налице доказателства, че няма одобрен ПУП за промяна на предназначението на земеделската земя, върху която са изградени строежите, като изискването на цитираната норма е строежите да са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере относимите към спора доказателства относно времето на извършване на незаконните строежи и съответно да направи изводи за тяхната търпимост, съобразно § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,