Решение № 1269 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10915/2009 г.

Решение № 1269 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10915/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на "Автобусни превози" АД, гр. Плевен против Решение № 774 от 28.07.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК-43/2009 г., с което му е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лв. за извършено нарушение, представляващо налагане на нелоялни търговски условия по чл. 18, т. 1 от Закона за защита на конкуренцията (отм). Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Иска отмяната му и присъждане на разноските по делото. Ответникът Комисията за защита на конкуренцията чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна "Планета транс" ООД, гр. Плевен не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема следното от фактическа и правна страна: Преписката пред Комисията за защита на конкуренцията № КЗК-43/19.01.2009 г. е образувана във връзка с влязло в сила Решение № 469/12.01.2009 г. на Върховния административен съд, петчленен състав по адм. дело № 12800/2008 г., с което е отменено Решение № 8107/02.07.2008 г. по адм. дело № 12077/2007 г. на Върховния административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Автобусни превози" АД, гр. Плевен срещу Решение № 820 от 27.09.2007 г. на КЗК, в частта му за наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 30 000 лв. за извършено нарушение по чл. 18, т. 1 ЗЗК (отм.) и вместо него е постановена отмяна на Решение № 820 от 27.09.2007 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-243/2007 г., в частта му, с която на "Автобусни превози" АД, гр. Плевен е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лв. за извършено нарушение по чл. 18, т. 1 ЗЗК (отм.) и делото е изпратено като преписка на КЗК за ново произнасяне в тази част. Производството пред Комисията е започнало по молба на "Планета транс" ООД с твърдения за извършени нарушения по смисъла на чл. 18, т. 1 и т. 3 от ЗЗК (отм.) от страна на "Автобусни превози" АД. Молителят се позовава на конкретни клаузи от предложен му от "Автобусни превози" АД проект на договор за комплексно автогарово обслужване и сочи, че ответното дружество, възползвайки се от господстващото си положение като собственик на единствената автогара в града, налага на превозвачите условия за ползването й в нарушение на разпоредбите на Наредба № 33/1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България. В изпълнение на указанията на съда, за изясняване на релевантните факти е извършено проучване съгласно чл. 45 и сл. , във вр. с чл. 72 ЗЗК, след приключване на което на страните е предоставена възможност да се запознаят с материалите по преписката. В хода на производството дружеството-ответник е представило становища и доказателства, описани и обсъдени в обстоятелствената част на обжалваното решение. Освен от молителя, информация по случая е изискана и от други превозвачи, ползващи услугите на ответника, като получената такава от "Етроволан" АД, "Експрес" ООД и "Транс - 5" ООД е приобщена към преписката и съобразена при произнасяне на комисията по съществото на спора. С оспореното решение № 774 от 28.07.2009 г. на "Автобусни превози" АД са наложени имуществени санкции в размер на 15 000 лева за извършено нарушение, представляващо налагане на нелоялни търговски условия по чл. 18, т. 1 ЗЗК (отм.) чрез въвеждане на забрана за ползване на Автогара - Плевен за срок от шест месеца при прекратяване на договора поради неплащане на цената за автогарово обслужване и 15 000 лева за извършено нарушение, представляващо налагане на нелоялни търговски условия по чл. 18, т. 1 ЗЗК (отм.), изразяващо се в задължението текущата продажба на билети да се извършва единствено от собственика на автогарата, както и в забрана за превозвачите да предоставят на трети лица правото да продават билети. В останалата част молбата на "Планета транс" ООД е оставена без уважение. От фактическа страна е установено, че и двете дружества са лицензирани да извършват превоз на пътници на територията на Република България по силата на притежаваните от тях лицензи, а именно: лиценз за превоз на пътници № 02999/12.05.2005 г., валиден до 12.05.2010 г., с титуляр "Планета транс" ООД и лиценз за превоз на пътници № 00265/26.04.2000 г., валиден до 26.04.2010 г., издаден на "Автобусни превози" АД. Съгласно акт за частна общинска собственост № 31167/9.03.1998 г. в капитала на "Автобусни превози" АД е включена Автогара - Плевен. "Автобусни превози" АД и "Планета транс" ООД са сключили на 01.02.2006 г. договор за комплексно автогарово обслужване от Автогара - гр. Плевен за периода 1.02.2006 - 1.02.2007 г. С писмо от 06.04.2007 г. "Автобусни превози" АД е уведомило "Планета транс" ООД, че е започнала кампанията за подписване на новите договори за автогарово и билетно-касово обслужване в Автогара - Плевен за срок от 01.04.2007 г. до 01.04.2008 г. Жалбоподателят е дал тридневен срок на съконтрахента да представи подписан приложения към писмото проекто-договор, но не по-късно от 10.04.2007 г., с предупреждение, че неподписалите го превозвачи няма да бъдат допускани до автогарата. С ново уведомително писмо от 24.04.2007 г. "Автобусни превози" АД напомня на "Планета транс" ООД, че определеният срок за подписване на новия договор е изтекъл и че същият следва да бъде подписан най-късно до 27.04.2007 г., като в противен случай няма да бъде допускан до секторите в Автогара - Плевен. За да прецени дали поведението на ответника осъществява състав на забранената от закона злоупотреба с господстващо поведение, КЗК е анализирала съдържанието на посочените в молбата на "Планета транс" ООД договорни клаузи. В чл. 16 от договора е предвидено, че превозвачът дава право и се съгласява изпълнителят да извършва продажба на билети на билетните каси в Автогара - Плевен от негово име и за негова сметка. Съгласно чл. 17 от договора изпълнителят извършва продажбата на билети срещу възнаграждение в размер на 10 % от стойността на продадените билети по съответните маршрутни линии. Видно от чл. 19 на договора, превозвачът предоставя на изпълнителя за предварителна продажба на билети 50 % от наличните места в автобусите от начална спирка и 10 % от наличните места за преминаващи през Автогара - Плевен. Според чл. 22 от договора, превозвачът се задължава да заплаща на изпълнителя ежемесечно до пето число такса за билетно-касово обслужване от 2 лева за всеки курс през месеца. За повече от 3 курса на ден по едно и също направление от Общинската транспортна схема минимална такса за билетно касово обслужване ще се заплаща по 1.00 (един) лев авансово за всеки курс. В чл. 20, ал. 1 се предвижда, че текущата продажба на билети си извършва единствено от изпълнителя, а ал. 2 на същия текст предвижда, че страните по настоящия договор нямат право да предоставят на трети лица продажбата на билети за автобуси тръгващи от Автогара - Плевен. Съгласно чл. 27 от договора, при прекратяване на същия поради системни нарушения по чл. 14, ал. 4, нов договор с превозвача се сключва не по- рано от шест месеца, като през това време последният няма право да ползва Автогара-Плевен. Съгласно чл. 15, ал. 2, 3, 4 от договора, превозвачът се задължава да престоява след времето на пристигане и до времето за тръгване само на паркинга на автогарата; да не паркира автобуса в района на секторите, освен в случаите, когато изпълнява задълженията си по чл. 12, но не по-рано от утвърденото време преди и след часа на тръгване от съответния сектор; да не паркира в района на входните и изходните бариери. С анекс са направени следните изменения в клаузите на договора: чл. 17 - изпълнителят извършва продажба на билети срещу възнаграждение в размер на 5% от стойността на продадените билети, покриващи 100% от наличните места в автобусите, с които обслужва съответните маршрутни линии. Член 22 се променя по следния начин: Превозвачът се задължава да заплаща ежемесечно до 5-то число допълнително авансова минимална такса за предварително билетно - касово обслужване от 2 лв. за всеки договорен курс през месеца, която сума при издаването на ФОЦ образец 8 се сторнира от сумата за комисионна, договорена в чл. 19. При комисионна по-малка от минималната предварителна такса същата не се възстановява. Предложеният на "Планета транс" ООД проектодоговор е с идентично съдържание с договорите за комплексно автогарово обслужване за 2007 г., сключени между "Автобусни превози" АД и други превозвачи. Поради несъгласие с част от клаузите в предложения договор "Планета транс" ООД не е сключило договор за комплексно автогарово обслужване с "Автобусни превози" АД за 2007 г. От приложените по преписката копия от фактури за 2007 г. Комисията е установила, че молителят извършва плащане на възнаграждение (комисионна) в размер на 10% от стойността на продадените билети по съответните маршрутни линии съгласно чл. 17 от договора за комплексно автогарово обслужване. Дружеството не е заплащало обаче такса от 2 лв. за всеки курс за билетно касово обслужване, както предвижда чл. 22 от договора. Данните в преписката сочат, че "Планета транс" ООД не е искало от "Автобусни превози" АД предоставяне на гише за продажба на билети. Подробно е описан и прилаганият от разследваното дружество метод за определяне на цената за продажба на билети. След анализ на изложените фактически обстоятелства КЗК е дефинирала съответния продуктов и географски пазар като пазар на услугата предоставяне ползването на съоръженията на Автогара - Плевен и автогарово обслужване на превозвачите, осъществяващи обществен автобусен превоз на пътници по утвърдени междуселищни транспортни схеми с направления, включващи Автогара - Плевен като начална, междинна или крайна спирка. Като вертикално свързан с този пазар е идентифициран пазарът на услугата обществен автобусен превоз на пътници по утвърдени междуселищни транспортни схеми, която се предоставя от превозвачите, тъй като предоставянето на тази услуга изисква ползването на услугата автогарово обслужване. В тази насока, комисията е разгледала ефекта на действията на "Автобусни превози" АД освен върху съответния пазар, и върху вертикално свързания такъв на услугата на обществен превоз на пътници, с оглед възможността за засягането му. Свързващо звено между двата пазара в случая е автогарата. Достъпът до съоръженията й и предлаганите услуги оказва решаващо значение върху условията по превозния договор, поради което автогарата е определена от комисията като съществено съоръжение на пазара на обществен превоз на пътници по утвърдени междуселищни транспортни схеми. "Автобусни превози" АД е единственият участник на съответния пазар, който е доставчик на услугата, поради което има стопроцентов пазарен дял на същия. Като собственик на съоръжението ответното дружество има възможността да провежда автономна стопанска политика от своите клиенти и фактически може да определя правилата за достъп на автобусните превозвачи до същото. При тези съображения комисията е извела извод, че "Автобусни превози" АД притежава господстващо положение на съответния пазар и към пазарното му поведение са приложими разпоредбите на чл. 18 ЗЗК (отм.). По отношение на клаузата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 на договора за автогарово обслужване за 2007 г. е направен извод, че предвиденото в същата задължение на превозвача да предоставя единствено на собственика на автогарата правото да продава билети на касите си от негово име и за негова сметка, като страните по договора нямат право да предоставят на трети лица продажбата на билети за автобуси, тръгващи от Автогара Плевен, представлява налагане на нелоялно търговско условие на ползвателите на услугата. Административният орган е посочил, че тази клауза цели елиминиране на участието на превозвача в процеса на продажба на билети и гарантиране на собственика на автогарата получаването на по-голям размер от печалбата от тази дейност, респективно - получаване на пълна независимост от клиентите. При това положение комисията е навела извод, че налагането на допълнителни ограничения или забрани от предприятие, стопанисващо съществено съоръжение, каквото е автогарата, представлява налагане на нелоялни търговски условия и представлява злоупотреба по смисъла на чл. 18, т. 1 ЗЗК (отм.), тъй като на превозвачите се налагат необосновани ограничения относно начина на извършване на продажба на билети, като не им се позволява да преценят и изберат икономически по-изгодния за тях вариант. КЗК е квалифицирала като антиконкурентна и клаузата на чл. 27 от договора, предвиждаща, че при прекратяването му поради системно неплащане на цената за автогаровото обслужване, нов договор с превозвача се сключва не по-рано от шест месеца, като за този период последният няма право да ползва автогара Плевен. Позовавайки се на задължението на собствениците на автогари по чл. 53а, ал. 1 от Наредба № 33/1999 г. комисията е обосновала заключение, че действия, изразяващи се в недопускане до автогарата, водят до нарушаване на конкуренцията и на свързания пазар на осъществяване на превоз на пътници, тъй като препятстват законосъобразното й осъществяване от страна на превозвачите. Счела е, че забраната за ползване на Автогара Плевен за най-малко 6 месеца въвежда неоправдано дълъг срок и на практика би извадила съответния превозвач от пазара на автобусни превози поради невъзможността да изпълнява възложените му маршрутни разписания. Според КЗК неплащането от превозвача на дължимите за автогарово обслужване цени не е основание за отказ от предоставяне на достъп до същественото съоръжение, като защитата на правата на "Автобусни превози" АД в този аспект следва да се търси по съответния гражданскоправен ред. По изложените мотиви КЗК е постановила, че въвеждането на цитираната клауза в договора за автогарово обслужване за 2007 г. следва да се квалифицира като налагане на други нелоялни търговски условия по смисъла на чл. 18, т. 1 от ЗЗК (отм.). Настоящият тричленен състав приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но частично противоречи на материалноправните норми и целта на закона. Установените фактически обстоятелства кореспондират с данните по административната преписка и се възприемат изцяло от съда. По делото няма спор за факти. Предмет на оспорване е само правната интерпретация приетите факти на плоскостта на конкурентното право в частта, в която КЗК е установила извършени от жалбоподателя нарушения по чл. 18, т. 1 от ЗЗК (отм.) и му е наложила съответни имуществени санкции за същите. КЗК правилно е определила съответния пазар по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗК (отм.), на който се развиват конкурентните отношения между предприятията, като пазар на услугата по предоставяне ползването на съоръженията на автогара Плевен и автогарово обслужване на превозвачите при осъществяване на обществен автобусен превоз на пътници по утвърдени междуселищни транспортни схеми. Предвид притежаваните собственически права върху процесната автогара, комисията е направила законосъобразен извод, че "Автобусни превози" АД има възможност да провежда автономна стопанска политика, независима от клиенти и доставчици, поради което се явява господстващо предприятие на този пазар. Безспорно е също, че участници на същия са всички превозвачи, в чиито автобусни линии е включена автогара Плевен като начална, междинна или крайна спирка и по силата на сключени със собственика й договори ползват автогаровите услуги. Ползването на автогарата, като съществено съоръжение, се регламентира от разпоредбите на Наредба № 33/1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България. Съгласно чл. 53а от Наредба № 33/1999 г., собствениците на автогари са длъжни да допускат срещу заплащане всички лица по чл. 2, ал. 1 по автобусни линии, в чийто маршрут е включена съответната автогара. Длъжни са да прилагат еднакви критерии спрямо всички превозвачи при определяне размера на цените за преминаване, престой, за предоставяне на право на продажба на билети и за извършване на други услуги - да осигуряват визуална информация, да осигуряват ползване на паркинг в района на автогарата и др. Конкретните права и задължения на предоставящия услугата и превозвачите са уредени в договор за автогарово обслужване, какъвто "Автобусни превози" АД и "Планета транс" ООД са сключили за предходни години, но по предложения от жалбоподателя проект на договор за 2007 г., предмет на настоящия административноправен спор, не са постигнали съгласие и такъв не е сключен към момента на провеждане на проучването от комисията. С нормата на чл. 18, т. 1 от ЗЗК (отм.) е установена забрана за действия на предприятия с монополно или господстващо положение, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията и/или увреждане интересите на потребителите, като пряко или косвено налагат цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия. Административният орган е приел, че са налице предвидените в цитираната разпоредба предпоставки по отношение на действията на "Автобусни превози" АД, във връзка с предложението за сключване на договора за автогарово обслужване за 2007 г.. Обосновал се е с клаузите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 27, с които жалбоподателят като предприятие с господстващо положение на релевантния пазар налага нелоялни търговски условия, насочени към елиминиране на конкуренцията при предоставянето на услугата текуща продажба на билети и рефлектиращи неблагоприятно върху вертикално свързания пазар по отношение на забраната за ползване на съоръжението за срок от 6 месеца при прекратяване на договора поради системно неизпълнение на задълженията на превозвача за заплащане на уговорената цена за автогарово обслужване на посочения в договора падеж. В съответствие с изискванията на чл. 56, ал. 2 от Наредба № 33/1999 г. жалбоподателят е предложил клауза, според която текущата продажба на билети да се осъществява само от него (чл. 20, ал. 1) и е въвел проектозабрана превозвачите да предоставят на трети лица извършването на тази услуга (чл. 20, ал. 2). Тези предложения са дефинирани от комисията като недопустими от гледна точка на конкурентното право и противоречащи на принципа на равнопоставеност на страните по договора. Съгласно чл. 56, ал. 2 от наредбата, собственикът на автогара предоставя под наем площ на желаещите превозвачи по чл. 2, ал. 1 да открият собствено гише за продажба на билети, т. е. на лицата, регистрирани като търговци, които притежават лицензия и други документи, изискуеми от закона и от наредбата. Следователно продажбата на билети може да се извършва от собственика на автогарата или от лице, което попада в обхвата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 33/1999 г. Обстоятелството, че "Планета транс" ООД не е заявило желание да му бъде предоставена площ под наем, за да открие самостоятелно гише за продажби, не води до съставомерност на нарушението по отношение клаузите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от договора. Според КЗК, след като жалбоподателят не допуска друг начин на продажба на билетите, за което получава съответна комисионна (възнаграждение) от превозвача, това е достатъчно да се приеме извод за налагане на нелоялни търговски условия. Още повече, че предложеният от страна на собственика на автогарата договор не е подписан от превозвача, поради което не е произвел правно действие и на практика не съществува съглашение между страните. Въведеното условие собственикът на автогарата да извършва текуща продажба на билети от негово име и за негова сметка не представлява ограничително условие, което да предоставя на жалбоподателя извличането на облаги от господстващото си положение, а е нормативно предвидена възможност. Превозвачите, при спазването на нормативната уредба, следва свободно да определят поведението си на пазара. В случая липсват конкретни доказателства, които да обосновават крайния извод на КЗК, че тази клауза би довела до реализиране на по-голям приход от жалбоподателя. В този смисъл решението на Комисията в частта по т. 2 от административния акт, че е осъществено нарушение по чл. 18, т. 1 от ЗЗК (отм), е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Не противоречи на материалноправната разпоредба заключението досежно антиконкурентния характер на текстовете от договора, касаещи свързаната с едностранното прекратяване без предизвестие при забава на плащанията забрана за сключване на нов договор и недопускане до автогарата за неоправдано дълъг срок, при положение, че договорът има действие за една година. Действително, автогаровото обслужване е възмездна услуга и доколкото отношенията са гражданскоправни, защитата в случай на неплащане следва да се търси по съответния гражданскоправен ред. Но предвиденото в чл. 27 на договора условие, изразяващо се в обвързване на неплащането или забавата в плащането на дължимата цена с недопускане до автогарата и забрана за ползването й за най-малко 6 месеца не може да се разглежда единствено като гражданскоправна последица при неизпълнение на задължение по сключен договор от неизправната страна. Както правилно е приела Комисията, тези действия на жалбоподателя като собственик на единствената автогара на територията на града водят до нарушаване конкуренцията на свързания пазар за осъществяване превоз на пътници. Превозвачите се лишават от възможността да изпълняват своята пряка дейност по маршрутните линии, предвид изричната норма на чл. 22, ал. 1 от Закона за автомобилните превози. Предвид изложеното, жалбата на "Автобусни превози" АД, гр. Плевен в частта досежно постановеното от Комисията решение в т. 1, е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на правния спор, исканията на страните за присъждане на направените по делото разноски са основателни. Видно от доказателствата по делото, жалбоподателят е направил съдебни разноски в размер на 1050 лв., а на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. При спазване принципа за съразмерност съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК , във вр. с чл. 144 от АПК, на жалбоподателя следва да се заплатят направени по делото разноски в размер на 450 лв. Воден от горното, Върховният административен съд