Решение № 3302 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6258/2013 г.

Решение № 3302 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6258/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Феликс Ифаенил Нуосу, гражданин на Нигерия, срещу решение № 5122 от 28.09.2012 г. по адм. д. № 6921/2012 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 525 от 17.07.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет на Република България за отказ на предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба поддържа доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В писмени бележки към касационната жалба и в открито заседание твърди, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради нарушаване правото му на защита. Иска отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - председателят на ДАБ при Министерски съвет на Република България, не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Феликс Ифаенил Нуосу, гражданин на Нигерия, срещу решение № 525 от 17.07.2012 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на касационния жалбоподател за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като неоснователна. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Приел е, че не са налице законовите предпоставки за предоставяне на статут на бежанец тъй като не се установява чужденецът да е бил подложен на преследване в страната си по произход по визираните в чл. 8 ЗУБ причини - поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Установил е, че единствената причина която сочи касационният жалбоподател за напускане на страната си по произход е свързана със страха от евентуално наказателно преследване в държавата си на произход, защото е участвал в терористична група за отвличане на хора. Анализирайки понятието "преследване", първоинстанционният съд е развил съображения, че по отношение на оспорващия не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец. Съдът е приел, че не е налице тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, а именно смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отношение, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съобразявайки разпоредбата на чл. 15, б "в" от Директива 2004/83ЕО на Съвета, АССГ е преценил, че събраните доказателства и бежанската история не налагат извод чужденецът да е напуснал Нигерия поради тежки и лични заплахи срещу живота или личността му "поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". В тази насока съдът се е позовал и на приложената по делото справка на Дирекция "Европейски въпроси" за обстановката в Нигерия, от която става ясно, че атентатите в страната по произход са породени от различия в религията, но не могат и няма как да бъдат подведени под понятието за въоръжен конфликт. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени от първоинстанционния съд, а съответни на тях са и направените правни изводи. Първоинстанционният съд задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя, която е втора по ред. Правилно е приел, че приложените по делото доказателства и бежанската история на касационния жалбоподател не съдържат основание за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на касационния жалбоподател. Причините сочени от него в проведените интервюта не водят до извод за основателност на претенцията по причини визирани в нормата на закона. Спрямо чужденеца не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. От проведеното на 14.06.2011 г. интервю с рег. № УП4736 става ясно, че той не е имал проблеми с официалните власти, не е бил чл. на расова, религиозна, национална или политическа група, подложена на преследване от официалните власти или от други, които не могат да контролират, не е арестуван и не е осъждан. Единствената му причина да напусне страната си на произход е участието ме в терористична група за отвличане на хора, което сочи за криминално престъпление, а не по политически причини и не може да бъде основание за предоставяне на статут на бежанец. Не са налице и тежки посегателства визирани в чл. 9, ал. 1, вкл. и такива по т. 3 от ЗУБ. За да е налице тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и съгласно чл. 15, б. "В" от Директива 83/2004 г. трябва да има тежки и лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя, поради безогледно насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт. В бежанската си история жалбоподателят не съобщава за такова насилие срещу него. Правилно съдът приема, че даденото с Решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 СЕО (понастоящем - Съд на Европейския съюз) тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83, във връзка с чл. 2, б. "д" от същата не обосновава наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Актуалната ситуация в Нигерия не може да бъде характеризирана като "ситуация на безогледно насилие, достигаща толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи". Правилно първоинстанционният съд отбелязва, че опасенията на Феликс Ифаенил Нуосу са от евентуално криминално преследване, което не може да бъде подведено под установените законови рамки за предоставяне на хуманитарен статут. Твърдението в писмените бележки към касационната жалба за съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователно. Наистина в протоколното определение от 21.09.2012 г., с което му е отхвърлен искът за предоставяне на правна помощ, не е указан срок за обжалване на същото. Такава правна помощ обаче, му е предоставена в настоящата инстанция и въпреки това касационният жалбоподател не е изложил нищо ново с писмените бележки към касационната жалба, което да обоснове наличието на основания за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут съгласно ЗУБ, поради което жалбата му и на това основание следва да се отхвърли. Всичко това следва да обоснове, че пропускът на първоинстанционния съд не е съществено съдопроизводствено нарушение, а при внимателна преценка на фактите по делото е приел, че оспорването на административния акт е неоснователно респ., че същия е законосъобразен. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховният административен съд,