Решение № 3318 от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13229/2008 г.

Решение № 3318 от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13229/2008 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 131 - 132 от Данъчния процесуален кодекс /ДПК/ (отм.), вр. § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, образувано по касационни жалби на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. В. Търново при ЦУ на НАП и на "Чугун комерс 99" ООД със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. "София" № 10, представлявано от управителя Петьо Владимиров Симов, против Решение № 71 от 30.06.2008 г. на Великотърновски окръжен съд по адм. д. № 211 по описа за 2007 г., съответно в частта му, с която по жалба на дружеството е отменен данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 876/25.05.2005 г. на данъчен орган при ТДД - гр. Плевен, потвърден с Решение № 578/16.08.2005 г. на РДД - В. Търново, в частта му, с която на ревизираното лице е отказан данъчен кредит по доставки на "Дагс" ООД в размер на 1 280 лв., на ЕТ "Мария 88 - Петър Павлов" в размер на 4 400,74 лв.; ЕТ "Аникс - Бойко Драганчев" в размер на 8 928 лв., на "Атила" ЕООД в размер на 3 750 лв. и на ЕТ "Наско - Атанас Ралчев" в размер на 4 087,64 лв. - общо в размер на 22 447,94 лв. и в тази, с която жалбата на дружеството против същия РА в частта му, с която на ревизираното лице е отказан данъчен кредит общо в размер на 54 581,44 лв. по 73 бр. фактури на доставчика СД "Интернационал Томови", е отхвърлена като неоснователна.

В касационната жалба на ДОУИ - В. Търново се твърди, че решението в отменителната му част е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушени на процесуални правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за начисляване на ДДС от доставчиците "Дагс" ООД и ЕТ "Наско - Атанас Ралчев" без проверка в счетоводството на доставчиците. Съдът изобщо не обсъдил липсата на доказателства за реалността на доставките на ЕТ "Мария 88-Петър Павлов", ЕТ "Аникс-Бойко Драганчев", на "Атила" ЕООД и на ЕТ "Наско-Атанас Ралчев". Иска се отмяна на решението в тази част и отхвърляне на жалбата против ДРА в тази част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази жалба "Чугун комерс 99" ООД, чрез адв. Огнян Лазаров, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор.

В касационната жалба на "Чугун комерс 99" ООД се твърди, че решението в посочената по-горе част, с която жалбата е отхвърлена, е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилен извод за недоказана реалност на доставките на посочения пряк доставчик при представени писма на съконрагенти на ревизираното лице, складови разписки за доставен отпадъчен чугун, кокс и др. и свидетелски показания в същата насока. При многобройни доказателства за производство на чугунени отливки при определена от вещо лице разходна норма, напълно съответстващо на процесните доставки. Доказано било и отразяването на ДДС от този доставчик в счетоводството, което било проверено от вещо лице в счетоводната къща, където се намирало счетоводството. Не били съобразени и грубите процесуални нарушения при документирането на ДРА в тази част. Иска се отмяна на решението и отмяна на ДРА в посочената част.

Ответникът по тази жалба ДОУИ - В. Търново, чрез юрк. Цацинова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на ДОУИ - В. Търново и за неоснователност на жалбата на ревизираното лице в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното:

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от легитимирани страни против подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 132, ал. 1 ДПК (отм.), а по съществото им, съдът съобрази следното:

По жалбата на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Търново при ЦУ на НАП.

За да отмени ДРА, в посочената по-горе част, съдът е приел:

• за "Дагс" ООД относно отказан данъчен кредит в размер на 1 280 лв., че при проверка на ТД на НАП - Ловеч е установено начисляване на ДДС по доставките, така че мотивът на ДРА за липса на начисляване е необоснован. Задължителните указания на отменителното решение на ВАС са за обсъждане на довода на РДД за липса на реални доставки, което не е изпълнено от решаващия съд.

• за ЕТ "Мария 88-Петър Павлов" относно отказан данъчен кредит в размер на 4 400,74 лв., доколкото доставките са в данъчни периоди през 2001 г., а посоченият доставчик е пряк и е изпълнил всички изисквания за признаване на право на данъчен кредит на получателя, получателят е обвързан само от действията на прекия си доставчик и без значение е резултатът от проверките на предходните доставчици. Задължителните указания на отменителното решение на ВАС са за обсъждане на довода на РДД за липса на реални доставки, което не е изпълнено от решаващия съд

• за ЕТ "Аникс-Бойко Драганчев" относно отказан данъчен кредит в размер на 8 928 лв., доколкото доставките са в данъчни периоди през 2001 г., а посоченият доставчик е пряк и е изпълнил всички изисквания за признаване на право на данъчен кредит на получателя, получателят е обвързан само от действията на прекия си доставчик и без значение е резултатът от проверките на предходните доставчици-физически лица. Задължителните указания на отменителното решение на ВАС са за обсъждане на довода на РДД за липса на реални доставки, което не е изпълнено от решаващия съд

• за "Атила" ЕООД относно отказан данъчен кредит в размер на 3 750 лв. е прието, че няма доказано данъчно предимство или облага за получателя, тъй като било установено начисляване на ДДС от страна на двамата предходни доставчика на прекия, който не можел да представи документи, защото били унищожени. Задължителните указания на отменителното решение на ВАС са за обсъждане на довода на РДД за липса на реални доставки, което не е изпълнено от решаващия съд.

• за ЕТ "Наско-Атанас Ралчев" относно отказан данъчен кредит в размер на 4 087,64 лв. е прието, че бившият пълномощник на починалия на 08.04.2004 г. представител на доставчика е представил достатъчно доказателства за начисляване на ДДС, което е установено и от счетоводните експертизи. Задължителните указания на отменителното решение на ВАС са за обсъждане на довода на РДД за липса на реални доставки, което не е изпълнено от решаващия съд.

Решението в отменителната му част е постановено в нарушение на задължителните указания на отменителното решение на ВАС. Не е обсъждана реалността на доставките на посочените доставчици като първа предпоставка за признаване на данъчен кредит. И при двете разглеждания на делото не са представени доказателства за предаване, транспортиране и складиране на предмета на доставките. Независимо, че получателят е производител на чугунени отливки, реализирането на фактурираните продажби от посочените по-горе преки доставчици не е доказано. Представените при повторното разглеждане на делото складови разписки за получаване на материални ценности, носещи подписи за "получател" на бивши служители на ревизираното лице, разпитани като свидетели, в качеството им на частни свидетелстващи документи, са били оспорени в производството пред първоинстанционния съд и автентичността на подписите на издалите ги лица не е доказана от ревизираното лице, чиято е била тежестта за това. Решението, в тази част, следва да се отмени и да се постанови ново по същество, с което жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

По жалбата на ревизираното лице

Относно доставките на СД "Интернационал Томови и сие", съдът е приел, че при ревизията е установено, че доставчикът не е завел счетоводна сметка 4532, не са представени документи за разплащане, за начисляване на ДДС в счетоводството на доставчика, както и доказателства за реално извършване на доставките. Предходните доставчици ЕТ "Ивон - Ивайло Петков - Албена Иванова", "Дагс" ООД, ЕТ "Богдан Иванов", "Агримес" ЕООД, ЕТ "Надя ГЕК - Г. Костов и ЕТ "Стойко Бекяров-Беласица" не са представили исканите документи, а доставчиците ЕТ "Анна 2000 - Сашо Димитров" и ЕТ "Надя Гек - Георги Костов" са издали фактурите след дерегистрацията си по ЗДДС. Предвид това, съдът е приел за обосновани и правилни изводите на данъчните органи, че не са изпълнени изискванията по чл. 64 ЗДДС (отм.) за наличие на право на данъчен кредит. Не са опровергани фактическите констатации в ДРА, които се ползват с презумпция за вярност. Посочил е, че след връчване на ДРА от жалбоподателя са представени доказателства във връзка с доставките от СД"Интернационал Томови и сие" - хронологични записвания, справки-декларации по ДДС и дневници за продажбите, както и справка за покупките на кокс от частни лица. Изложил е съображения, че хронологичните записвания не могат да се съпоставят с други доказателства, за да се провери достоверността им и връзката им с други сметки, поради което не може да се установи начисляването на данъка в счетоводството, липсват доказателства доставчикът да е разполагал с необходимия персонал и материални активи за осъществяване на доставките. Съдът не е възприел заключението на съдебната счетоводна експертиза относно отразяване на данъка по сметка 4532, тъй като вещото лице се е запознало само с представените извлечения от сметки, като не са проверени регистрите и кореспондиращите сметки. С основание съдът не е приел представените стокови разписки за приемане на стоки при ревизираното лице и събраните гласни доказателства-показания на работници на жалбоподателя, потвърждаващи подписите си за приемащи стоките за достатъчно доказателство за реалността на доставките. Подписите за "издател" на посочените разписки не са установени дали са на посочените лица, предвид оспорването на автентичността на разписките от представителя на данъчната администрация пред първоинстанционния съд. В тази част решението следва се остави в сила

При този изход на процеса, дружеството следва да заплати на Д "ОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1797,89 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение