Решение № 3256 от 7.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14989/2012 г.

Решение № 3256 от 7.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14989/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Фаван" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Поморие, бул. "П. Яворов" № 24, представлявано от управителя Кирил Димитров Димитров против решение № 1634/5.10.2012 г. по административно дело № 495/2012 г. на Административен съд - Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна - Директорът на Дирекция "Приходи, местни данъци и такси" /ПМДТ/ при Община Поморие в писмена защита оспорва жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 1634/5.10.2012 г. по административно дело № 495/2012 г. Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на "Фаван" ООД срещу срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 1211-01/26.09.2011 г., издаден от орган по приходите в отдел "МДТ" при Община Поморие, потвърден с Решение № 1211-01#1/10.02.2012 г., на Директора на дирекция "ПМДТ" при Община Поморие. Установеното задължение е в общ размер на 6483,94 лв. главница и лихви за просрочие в размер общо на 1020,71 лв, от които главница за ДНИ - 1420,87 лв. и лихва за просрочие на ДНИ 225,86 лв. и главница за ТБО - 5063,07 лв. и лихви за просрочие на ТБО - 794,85 лв. АУЗД е оспорен пред административния съд единствено в частта относно определената ТБО в размер на 5063,07 лв. и начислената лихва за просрочия за ТБО в размер на 794.85 лева, за периода 1.01.2007 г. до 31.12.2010 г. За да отхвърли жалбата срещу АУЗД, съдът е приел, че актът в обжалваната част е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му и при правилно приложение на материалноправните норми. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък върху недвижимите имоти от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им. Използването им е допустимо при наличие на удостоверение за въвеждане в експлоатация, поради което съдът е приел, че датата на това въвеждане е определяща за начална дата на действия по декларирането на имотите и облагането на същите с местни данъци и такси. Според съда твърдението за недовършеност на обекта е правно ирелевантен за настоящия спор, тъй като правната норма свързва дължимостта на местни данъци и такси от момента на декларирането на новопридобитите имоти, а този момент е именно въвеждането на строежа в експлоатация. Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 2 от посочената наредба лицата по чл. 11 от ЗМДТ подават декларация по образец, одобрен от кмета на общината, в срок до 31 декември на предходната година, а за новопридобитите имоти - в двумесечен срок от придобиването им, в която декларация посочват вида и броя на съдовете за изхвърляне на битовите отпадъци, които ще се използват през годината. Наредбата на общинския съвет като нормативен акт по смисъла на чл. 8 от Закона за нормативните актове предвижда възникване на задължение на собственик на новопридобит имот - какъвто безспорно е "Фаван" ООД - да подаде изискуемата се декларация в двумесечен срок от придобиването на имотите, а самото дружество твърди, че това е станало с въвеждането в експлоатация. При така изложените обстоятелства съдът е приел, че началният момент за дължимостта на ТБО е надлежно и законосъобразно определен от административния орган. В заключение съдът е отбелязал, че от събраните доказателства се установява реално предоставяне на услугите, за които се начислява ТБО. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 71 ЗМДТ не се събира такса: 1. за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината и 3. за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. В чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ законодателят е предвидил задължение за кмета на общината да издаде заповед, в която да посочи границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозването. По силата на чл. 62 ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Като доказателства по делото са представени декларации на жалбоподателя по чл. 14 ЗМДТ, нотариални актове за придобиване на процесните имоти, удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж и договор за услуга възложен по чл. 2 НВМОП, сключен на 5.07.2006 г. в сила до 5.07.2007 г., както и договор за възлагане на допълнителен обем работа към договор за възлагане на обществена поръчка с предмет сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на депото за битови отпадъци, лятно и зимно почистване на уличните платна на територията на община Поморие, сключен на 1.03.2007 г. в сила до 5.07.2007 г. Представено е още удостоверение от от "РТК" ООД, с което се удостоверява, че през периода 1.01.2007 г. до 31.12.2010 г. в района на УПИ II масив 16, местност "Кротиря", гр. Поморие е извършвана услуга сметосъбиране и сметоизвозване. Като свидетел е разпитан и началник звено "РТК" ООД, с оглед установяване на обстоятелството дали услугата сметосъбиране и сметоизвозване е осъществявана реално в района, където се намира имота на жалбоподателя. По делото не са представени други писмени доказателства, установяващи реално предоставяне на услугите, за които се начислява ТБО. Не са представени визираните в чл. 63, ал. 2 и в чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ актове, а именно: заповед на кмета на общината за определяне на границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район и решение на общинския съвет за определяне на годишния размер на таксата, взето въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите за нея разходи по чл. 66, ал. 1, т. 1 - т. 4. От събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че услугите, обуславящи определената ТБО са били реално предоставени. Посочените по-горе договори, установяват единствено, че между Община Поморие и "РТК" ООД е постигнато договорно съгласие дружеството да извършва срещу възнаграждение посочените в чл. 1 дейности, но не и че то действително ги е предоставило. С показанията на разпитания свидетел и с представеното удостоверение от "РТК" ООД не могат да бъдат доказани и установени фактите, които са от значение на правилното решаване на спора. Единствения начин за доказване на реално предоставяне на услугите, за които се събира ТБО е чрез представяне на писмени доказателства /заповед на кмета, пътни листа, протоколи за извършена работа и др./, каквито в конкретния случай не са налице. В случая обаче Административния съд е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК и е указал на ответника, че следва да представи доказателства за реално предоставяне на услугите, за извършването на които се начислява ТБО. Въпреки дадените указания ответникът не е представил необходимите доказателства, установяващи реално предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ от страна на общината за периода 2007-2010 г. От друга страна при издаването на АУЗД е нарушена и разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ - размерът на ТБО не е определен поотделно за всяка една услуга - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Предвид разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на административния орган е да докаже, че е предоставил и извършил услугите, за които претендира заплащане на съответните такси. Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, но в резултат на неправилна преценка на доказателствата е приел, че административният орган е доказал реалното извършване на услугите, за които са начислени местните такси. Предвид липсата на доказателства за реално извършване на услугите по чл. 62 ЗМДТ на територията, в която попадат имотите на жалбоподателя, необоснован и неправилен се явява изводът на административния съд за дължимост на ТБО за процесните имоти. При това положение като е преценил обжалвания акт за установяване на задължения за такса битови отпадъци по декларация за законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него, Административен съд - гр. Бургас е постановил неправилен и необоснован съдебен акт, в нарушение на материалния закон. С оглед изложеното обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго - по съществото на спора, с което да се отмени оспорения административен акт в обжалваната му част като незаконосъобразен. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение