Решение № 195 от 17.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1208/2011 г.

Решение № 195 от 17.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1208/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателя Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационен протест на Военно апелативна прокуратура-София срещу въззивно решение № 6/02.02.2011 г. на Военно-апелативния съд на Р България по нохд № 82/2010 г. по описа на същия съд. В протеста, който се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура са изтъква, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон, което е основание за отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Защитникът на подсъдимия оспорва протеста и моли да се остави без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 253 от 22.11.2010 г. по нохд № 253/2010 г. Софийският военен съд е признал подсъдимия Д. М. Д. за ВИНОВЕН в това, че на 04.07.2003 г. в качеството си на длъжностно лице"Главен специалист, технически ръководител" в поделение 46390 не положил достатъчно грижи за стопанисването на повереното му имущество и от това последвало разпиляване на имуществото в размер на 5040 лева, с което е осъществил състава на чл. 219, ал. 1 НК, като на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за амнистия от 07.04.2009 г./ДВ, бр. 26 в сила от 22.04.2009 г./ ГО ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност. Признал е подсъдимия за НЕВИНОВЕН и ГО ОПРАВДАЛ по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 201, ал. 1 НК. С протестираното решение Военно апелативният съд на Р България е ИЗМЕНИЛ присъдата, като е ОТМЕНИЛ същата в частта, с която подсъдимият е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 219, ал. 1 НК и е освободен от наказателна отговорност по Закона за амнистията от 07.04.2009 г. и на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 НПК вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за амнистия от 07.04.2009 г. ПРЕКРАТИЛ наказателното производство в тази му част. ИЗМЕНИЛ е присъдата и в частта за разноските, които следва да заплати подсъдимия Д. М. Д., като я ОТМЕНИЛ в тази част. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН. В същия се твърди, че материалният закон е приложен неправилно, тъй като инкриминираното деяние съставлява престъпление по чл. 201 НК, а не по приетата от редовните съдебни инстанции квалификация по чл. 219 НК. Като аргумент за това се изтъква обстоятелството, че вещите са били връчени на подсъдимия в качеството на длъжностно лице, той ги е предоставял за ползване на определени лица съобразно нуждите на строителните обекти и той е носил отговорност за тяхната наличност. Върнал е част от тях едва след като бил потърсен от правоохранителните органи, обаче не е върнал част от тях, което показвало, че той се е разпоредил с инкриминираните вещи, като със свои. Касационният съд намери, че въззивното решение е постановено в съответствие с чл. 339, ал. 2 НПК. Доводите поддържани пред касационната инстанция се били предмет на разглеждане от въззивния съд. Възражението за нарушение на материалния закон е обсъдено обстойно в мотивите на въззивния съд. Изводът, че обвинението по чл. 201 НК не е доказано в съответствие с чл. 303, ал. 2 НПК почива на конкретните факти и данни по делото. Правилно е прието, че липсват доказателства, които да обосноват отговорността на подсъдимия за престъпление по чл. 201-205 НК. Няма спор по делото, че подсъдимият като технически ръководител в поделението е получавал инструменти и съоръжения срещу подпис в специални картони и отговарял за тях. Няма спор също така, че вещите и съоръженията е раздавал на работниците на обектите, които поделение 46390-София изпълнявало. Установено е, че техниката се съхранявала в извън работно време в помещения по съответните обекти, а когато не се ползвали инструментите, следвало да се съхраняват в складовете на поделението. Установено е също така, че инструментите и техниката подсъдимият давал на подчинените му работници на доверие, без да изисква полагане на подпис от тях, като по този начин не е изпълнявал изискването към него по т. 8 от длъжностната му характеристика-"контрол за техническото състояние на машините и съоръженията на обекта и безопасността на работните места". Това довело до загуба на 1 бр. машина"Хилти" през 2000 г., за което подсъдимият бил наказан. Назначената по делото графическа експертиза е установила, че на картоните на подсъдимия освен неговия, има подписи и на други лица, като получатели на техника и съоръжения. След съкращение, на 04.07.2003 г. подсъдимият напуснал поделението, не е попълнил обходен лист за вещите начислени по личните му картони. Контрол по изпълнението на заповедта не е бил извършен от съответните лица-зам. началника на поделението, главния счетоводител и специалиста по окомплектоване на граждански лица. Не е било предприето и издирване на вещите използвани на обектите. Прието е, че с течение на времето машините и съоръженията, които се водили на подсъдимия са изчезнали/повредени, изоставени по обектите или станали предмет на кражба/, но тъй като са се водили на лице, което вече не работило в поделението, никой не установил тяхната липса. Едва през 2006 г. началникът на поделението отправил писмена покана за доброволно изпълнение, която обаче не стигнала до подсъдимия, тъй като той междувременно се установил в провинцията. На 05.09.2009 г. началникът на поделението пуснал писмо до Директора на Военна полиция, Д. бил издирен, написал обяснения и предприел действия по връщане/заместване/ на водещите му се на отчет вещи и инструменти. На два пъти той възстановил вещите и инструментите. Неправилно в протеста се сочи, че Д. все още не е възстановил част от вещите. С протокол от 08.09.2010 г. той е възстановил и последната машина-винтонарезна машина "М. ". С писмо от 15.11.210 г. началникът на поделение 46390-София е уведомил Софийския военен съд, че Д. М. Д. -бивш служител на поделението е предал всички числящи му се материални средства на МОЛ р-к М. Л. С.. По делото няма доказателства, че върнатите в поделението инструменти и съоръжения са тези, които са били зачислени на подсъдимия, както и от къде ги е донесъл-дали от обектите на поделението или от друго място. Комисията, която е приемала вещите не е констатирала, че това са същите машини, които са били зачислени на подсъдимия. В този смисъл няма доказателства, че Д. се е разпоредил с тях, изнасяйки ги от поделението. При така установените фактически обстоятелства изводът, че е налице престъпление по чл. 219, ал. 1 НК е съответен на събраните, проверени и анализирани по чл. 13, чл. 14 , чл. 107 НПК доказателства. Подсъдимият не е положил достатъчно грижи за стопанисването на повереното му имущество и от това е последвало значително разпиляване на това имущество в инкриминирания размер. Потвърждавайки присъдата въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. По изложените съображения не е налице касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК за отменяване на съдебния акт, поради което решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение