Решение № 2917 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9509/2017 г.

Решение № 2917 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9509/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. С. Б. - главен архитект на община В. и Т. Г. Г., чрез адв. Д. И. като процесуален представител, срещу решение № 1036 от 13.06.2017 г., постановено по адм. дело № 1908/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлено оспорването им против заповед № ДК-11-В-06/13.06.2016 г. на началника на РО "НСК" - В. при РДНСК Североизточен район. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на РО "НСК" - В. при РДНСК Североизточен район, чрез пълномощника си юрк. Михайлова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - Е. Г. П. поддържа становище за нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - В. е образувано по жалби на Т. Г. Г. и главния архитект на община В. срещу заповед № ДК-11-В-06/13.06.2016 г. на началника на РО "НСК" - В. при РДНСК Североизточен район, с която на основание чл. 156, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е отменено разрешение за строеж № 59/27.05.2016 г. на главния архитект на община В. за "Многофамилна жилищна сграда с магазин и кафе-бар, находяща се в УПИ ХХII- 62 "жил. стр." (с идентификатор 10135.5505.62), кв. 89 по плана на 28 м. р., гр. В., район А., ведно с одобрените инвестиционни проекти. Административният орган е приел, че е допуснато нарушение на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ЗУТ, тъй като е надвишен предвидения в ПУП - ПРЗ за посочения УПИ, в който се предвижда построяването на сградата, коефициент на интензивност на застрояване - Кинт=2. Мотивът е, че в разгънатата застроена площ (РЗП) на сградата неправилно не е включена застроената площ на всички надземни етажи, конкретно тази в подпокривното пространство на кота +9.30 (етаж ...). С включването на тази площ коефициентът на интензивност на застрояване се увеличава на 2.25. За да отхвърли оспорванията, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на съществени нарушения в процедурата и в съответствие с материалния закон. Този извод е обосновал със заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице арх. Колчев, съгласно което пространството на кота +9.30 е тавански етаж в сградата и отговаря на изискванията за жилищни помещения съгласно § 5, т. 30 ДР ЗУТ и чл. 72, ал. 3 от Наредба № 7/2003 г. Според съда в РЗП на сградата следва да се включи и площта на четвъртия етаж, тъй като неизползваемото подпокривно пространство, отразено в проекта, не представлява "студен двойно вентилируем плосък покрив", в какъвто смисъл е заключението на вещото лице арх. Ненов, което не е възприел. Достигнал е до извод, че макар и с по-малка квадратура (164,04 кв. м) от приетата в заповедта (175.47 кв. м) поради предвидените отстъпи на таванския етаж, интензивността на застрояване на УПИ отново надвишава предвидената по плана такава с 0.21. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Законосъобразно съдът е приел, че оспорената пред него заповед е валиден акт. Възражението за издаването й от некомпетентен орган е неоснователно. Съгласно чл. 156, ал. 2 ЗУТ органите на Дирекцията за национален строителен контрол проверяват служебно съответствието на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти, когато такива се изискват, с предвижданията на действащия подробен устройствен план. Според ал. 3 на същата разпоредба при констатиране на нарушения по ал. 2, както и на други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни книжа, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти. Видно от приложената по делото заповед от 11.08.2014 г. началникът на ДНСК е предоставил на началниците на РО "НСК" към РДНСК изброените в нея правомощия, сред които да издават и заповеди за отмяна на разрешения за строеж на основание чл. 156, ал. 3 ЗУТ (т. 12 от същата). Следователно, издателят на оспорената заповед разполага с компетентност да отменя издадени строителни разрешения в резултат на извършена служебна проверка, какъвто е настоящият случай. Незаконосъобразен е изводът на административния съд, че разрешението за строеж, отменено със заповедта, е издадено в нарушение на закона поради неправилно определяне на коефициента за интензивност на застрояване по отношение на конкретния УПИ. Според чл. 108, ал. 1, изр. 2 ЗУТ предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране. Един от елементите на всеки ПУП - ПЗ е коефициентът на интензивност на застрояване (Кинт). "Интензивност на застрояване" съгласно § 5, т. 19 ДР ЗУТ на урегулиран поземлен имот е отношението на разгърнатата застроена площ към площта на урегулирания имот, изразено в абсолютно число. Според § 5, т. 18 ДР ЗУТ "разгърната застроена площ" е сборът от застроените площи на всички надземни етажи на основното и допълващото застрояване. В разгърнатата застроена площ се включват и застроените площи в подпокривното пространство на сградите. В застроената площ на надземните етажи се включва цялата площ на балконите, лоджиите и терасите. По делото е установено, че действащият ПУП - ПРЗ за процесния УПИ, одобрен със заповед от 19.06.2014 г. на зам. кмета на община В., предвижда интензивност на застрояване Кинт=2. Площта на УПИ ХХII- 62, кв. 89 по плана на район А. е 305 кв. м. В случая интензивността на застрояване е определена правилно като съотношение между разгънатата застроена площ на предвидената за изграждане жилищна сграда и площта на УПИ. Видно от обяснителната записка и представения инвестиционен проект по част "Архитектура" е посочен показател коефициент "интензивност на застрояване" - 1.75, изчислен като отношение на РЗП на строежа - 536,03 кв. м спрямо площта на УПИ. Незаконосъобразно съдът е приел, че разгънатата застроена площ следва да се увеличи с площта на цялото подпокривно пространство. В РЗП съгласно законовата дефиниция се включва само застроената площ в него. От данните по делото се установява, че такава застроена площ в подпокривното пространство на сградата не е предвидена. Видно от част "архитектурна" на оценката за съответствието на инвестиционния проект с основните изисквания към строежите, на кота +9,30 ще се разположат стълбищна клетка, коридор и неизползваемо подпокривно пространство. Това се установява и от приложения проект. Неправилно съдът е извършвал преценка дали пространството на кота +9,30 отговаря на изискванията за размери на жилищни помещения в подпокривното пространство съгласно чл. 72, ал. 3 от Наредба № 7/2003 г. В приетия по делото одобрен инвестиционен проект липсва отразяване на жилищни помещения в подпокривното пространство, каквито са предвидени на втория и третия етаж на проектираната жилищна сграда. В подпокривното пространство може да се разполагат не само жилищни помещения, но и други с различно предназначение, за които не се отнасят изискванията по чл. 72, ал. 3 от Наредба № 7/2003 г. Такива в случая не са предвидени. Тези доказателства водят до извод, че разположеното на кота +9,30 е проектирано като неизползваемо подпокривно пространство, поради което не може да се определи като застроена площ в него по смисъла на § 5, т. 19 ДР ЗУТ. Следователно, площта на подпокривното пространство не следва да се включва в разгънатата застроена площ на сградата при определяне на Кинт. В случай на бъдещо преустройство на подпокривното пространство в жилище, то ще подлежи на нова самостоятелна преценка за спазване изискванията за съответствието му с предвижданията на ПУП, вкл. и по отношение интензивността на застрояване. Направеното от съда заключение в обратен смисъл е необосновано и в противоречие с материалния закон. Оспорената заповед е незаконосъобразна. Разрешението за строеж, предмет на извършената по чл. 156, ал. 3 ЗУТ служебна проверка, е издадено в съответствие с разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ЗУТ, поради което следва да се потвърди. С оглед изложеното подадените пред Административен съд - В. жалби са основателни и като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно поради нарушение на материалния закон решение. Последното подлежи на отмяна и вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго, с което оспорената заповед на началника на РО "НСК" - В. при РДНСК Североизточен район като незаконосъобразна следва да бъде отменена. При този резултат на отмяна подлежи и определението, с което Т. Г. Г. и главният архитект на община В. са осъдени да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Предвид изхода на делото и направеното искане, РДНСК Североизточен район следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателите направените по делото разноски, както следва: на Т. Г. Г. - в размер общо на 1415 лева, от които 15 лева държавни такси за двете съдебни инстанции, 300 лева - депозити за вещи лица и 1100 лева - заплатени адвокатски възнаграждения (съответно 600 лева за първата и 500 лева за касационната инстанция). Н. В. С. Бузев като главен архитект на община В. следва да се присъдят разноски в общ размер на 1875 лева, от които 15 лева държавни такси за двете съдебни инстанции, 300 лева - депозити за вещи лица и 1560 лева - заплатени адвокатски възнаграждения (съответно 960 лева за първата и 600 лева за касационната инстанция). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,