Решение № 9167 от 24.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12210/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Директор на ТП на НОИ София град, чрез гл. юрисконсулт Велкова, срещу Решение 7062 от 20.11.2023 г., постановено по адм. дело 8926/2023 г. по описа на Административен съд София град(АССГ). Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на С. П. В. от гр. София срещу Решение 1040-21-498 от 22.08.2023г. на Ръководител ТП на НОИ София град, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане РВ-3-21-01378153 от 16.06.2023г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО при същото поделение на НОИ. Претендира разноски. Ответникът С. П. В. от гр. София, чрез адв. Стойчев, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени по жалба на В. оспореното решение на ответния Директор, първоинстанционният съд е приел, че незаконосъобразно с потвърденото разпореждане на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при същото поделение на НОИ е прието, че е налице хипотеза на чл.114 ал.2, т.2 КСО, поради което лицето дължи възстановяване на сумата от общо 27 583,59 лева добросъвестно получени осигурителни плащания в периода м. ноември 2017г. м. януари 2019г. и в периода м. март 2019г. м. декември 2020г., поради наличие на нови данни. Настоящият касационен състав намира изводите на административния съдия за обосновани. От установената фактическа обстановка е видно, че С. В. е сключила трудов договор с Интер пасифик груп ЕООД на дата 01.12.2017г. за длъжността специалист продажби , който е бил прекратен на 01.06.2018г. На дата 22.11.2017г. е бил сключен и трудов договор за непълно работно време(4 часа) и с Демикал ЕООД на длъжност специалист търговия , който е бил прекратен считано от 07.12.2020г. Във връзка с осъществен последващ контрол на изплатени парични обезщетения от държавното обществено осигуряване и спазване на осигурителното законодателство, са били извършени проверки по разходите на ДОО от контролните органи на ТП на НОИ на двамата осигурители - Интер Пасифик Груп ЕООД, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол КВ-5-21- 01040717/29.11.2021 г. и на Демикал ЕООД, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол КВ-5-21-00973455/ 05.08.2021г. Последващо и във връзка с установеното от проверките, са издадени и Задължителни предписания ЗД-1-21-01040829/29.11.2021 г. на "Интер Пасифик Груп"ЕООД за заличаване на неоснователно подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО за поименно посочени в предписанията лица и периоди, вкл. и за В. и на Демикал ЕООД - Задължителни предписания ЗД-1-21-00973456/ 05.08.2021 г. за заличаване на подадените данни по чл.5,ал. 4 от КСО за поименно посочени в предписанията лица и периоди, вкл. и за В.. В двете предписания е формиран извод, че данните по чл.5, ал.4 от КСО подлежат на заличаване, тъй като са подадени неправилно, вкл. и за В., която въпреки формално сключените трудови договори, не е имала качеството на осигурено лице . Прието е, че за интересуващите ни тук периоди тя не е изпълнявала съответната дейност при двамата осигурители, поради което и липса основание за осигуряването и по КСО. От мотивите на оспореното решение, а и от представените с преписката доказателства по развитие на двете контролни производства, се установява, че в тях В. е търсена за участие в качеството и само на неучастващо в производството лице по см. на чл.44 АПК. В тази връзка следва да се посочи в по-общ план, че доколкото на преден план в случая е преценката за наличие или липса на осигурително правоотношение , то следва да се отбележи, че понятието осигурително правоотношение е доктринално, с висока степен на правна абстракция, а поради спецификата си е трудно да се изгради единно понятие за осигурително правоотношение с постоянен персонален субстрат (страни на правоотношението) и с единно и неизменимо предметно съдържание. Поради това и в социалната действителност осигурителното правоотношение съществува чрез своите видове, следствие от богатото и сложно съдържание на основните конституционни права на обществено осигуряване. С оглед на последното и като изходи от субектния състав на осигурителното правоотношение са налице: осигурително правоотношение между осигурителния орган и осигурителя и осигурително правоотношение между осигурителния орган и осигуреното/самоосигуреното лице. Посочените по-горе задължителни предписания са издадени в резултат на констатациите на контролни органи при извършени проверки, в която осигуреното лице В., ако е участвала надлежно, то това е било само като лице, попадащо в хипотезата на чл.44 АПК, но не и като страна в производството пред административния орган. Доколкото обаче изводите от установеното по линия на правната връзка осигурителен орган осигурител в крайна сметка ще рефлектират върху корелативната правна връзка осигурителен орган осигурено лице и доколкото последното не е било конституирано като страна в производството по издаване на настоящите предписания, следва да се отбележи, че позитивното ни право отчита правното положение, в което между осигурител и НОИ се провежда контролно производство с участието само на осигурителя, като той може и да не обжалва предписанията, с което се освобождава от заплащане на здравни и осигурителни вноски спрямо наетото по трудово правоотношение лице. Ако е недобросъвестен, като не документира търговската си дейност, не декларира доходи и не заплаща данъци и осигурителни вноски(което именно и било и прието от органите на НОИ), той няма и интерес да защитава правата на осигурените лица в това административно производство по издаване на задължителни предписания, нито да оспори същите, още повече, че те би трябвало да трупат осигурителен стаж, дори когато осигурителят им не е изпълнил задължението си за внасяне на дължимите осигурителни вноски. Или осигурените лица в производството по издаване на задължителни предписания, пряко и непосредствено са засегнати от издавания административен акт, търпят последиците от заличаване на осигурителните им данни, но не участват като страна в това административно производство. От друга страна, ако в друго производство се установи упражняване на трудова дейност от осигурените ще е налице влезли в сила актове, включително и съдебни, с които спрямо осигурените лица те са осъществявали трудова дейност и имат осигурителни права, но няма кой да заплати осигурителните вноски за тях, тъй като по отношение на осигурителя е прието, че той не извършва дейност, поради което не дължи осигурителни вноски и респективно данъци. Такъв правен резултат може да бъде избегнат, ако в контролното производство НОИ установи всички факти по отношение на осигурителя и осигурените лица, за които внася осигурителни вноски, всички лица са страни в административното и съдебно производство, като постановените административни и съдебни актове са с еднакво действие по отношение на тях. На посоченото основание лицето, което претендира да е осигурено лице по отношение на НОИ и на неговия осигурител, последният адресат на задължителните предписания, следва да има процесуално право на защита и да бъде конституирано като заинтересована страна в производството по оспорване на задължителните предписания, защото именно то последващо в някоя от хипотезите по чл.114 КСО(както е и в разглеждания казус) ще следва да възстановява недобросъвестно/добросъвестно получени суми за осигурителни плащания, ако такива са му били изплатени от фондовете на ДОО. Правото да участва в административното производство по установяване на обстоятелствата, касаещи заличаване на неговите осигурителни данни, лицето черпи и от разпоредбата на 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, доколкото няма изрична забрана в закон за такова процесуално поведение, а и осигуреното лице определено има свой пряк, личен и непосредствен интерес от съдебна защита, която най-ефективно ще се реализира в производство по оспорване на задължителните предписания, с пряк правопогасяващ ефект, и доказване на обема на претендираните осигурителни права, който пряко зависи от действително реализирана трудова дейност по смисъла на 10 ал. 1 КСО. Следва да бъде посочено също така, че съгласно постоянната съдебна практика на Съда на ЕС, доколкото националното право предоставя право на преценка на националната съдебна юрисдикция, тя трябва да тълкува и прилага вътрешното си право, по начин съответстващ на изискванията на правото на ЕС. Нормата на чл.34 ал.1 от Хартата на основните права на Европейския съюз охранява правата на осигуреното лице, което следва да бъде гарантирано в случай, че то търси да установи качеството си осигурено лице, дори работодателят-осигурител да не е осъществявал търговска или стопанска дейност за периода на осигуряването му. Именно и за да се защити пълно срещу акта на администрацията, съдържащ разпореждане за заличаване на нейни осигурителни данни, лицето следва да има ефективно правно средство за защита, което се изразява и в участие в административното производство пред контролния орган, който издава задължителни предписания на основание чл. 107 и сл. КСО, независимо, че осигурителните и права не произтичат пряко от тези правоотношения, доколкото обаче ефекта на заличените данни рефлектира пряко и директно в нейната правна сфера. Това е така и защото принципът на равностойност, закрепен в правната рамка на ЕС, изисква в този случай общите факти за осигурителя и осигуреното лице в контролното производство, да могат да бъдат установени по един и същи начин. С оглед изложеното, по преценяваната законосъобразност на решението на касационния жалбоподател от 22.08.2023г., то следва да се посочи, че при положение, че В. не е била конституирана като заинтересована страна в контролните производства, напрактика не е взела участие дори и като лице по чл.44 АПК, то органът е бил длъжен в производството по чл.114 КСО да установи по несъмнен начин твърденията си, че въпреки формално сключените трудови договори В. реално не е упражнявала посочените трудови функции по тях. Видно е в тази връзка, че настоящото административно производство е започнало с издаваното на самото разпореждане РВ-3-21-01378153 от 16.06.2023г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО, в което е било прието, че с оглед заличаване на данните по чл.5, ал. 4 от КСО от регистъра на осигурените лица, то това са всъщност и нови данни по см. на чл.114 ал.2, т.2 КСО, обосноваващи извод за необходимост от възстановяване на иначе добросъвестно получени плащания от фондовете на ДОО. Или в това административно производство само е констатирано заличаването по силата на двете разпореждания по чл.108 ал.1, т.3 КСО на регистърните данни за В.. При установеното положение, че последната не е участвала като страна в развитите контролни производства спрямо осигурителите и, то е следвало Ръководителят на контрола по разходите на ДОО в производството по издаване на самото разпореждане да установи надлежно това и с участието на самото лице, за което е прието, че е получило в крайна сметка без основание суми по извършени осигурителни плащания. В тази връзка единственото действие, с което се е изчерпало това административно производство, е било самото издаване на разпореждането от 16.06.2023г. При осъщественото задължително административно обжалване, Ръководителят на ТП на НОИ София-град е възприел крайния извод на долустоящия нему орган, но за да обори доводите на защитата на В. се е позовал на установеното в контролните производства по издаване на задължителните предписания (в които лицето не е участвало), но не и на собствени установявания. По този начин са допуснати от органа и нарушения на съществени процесуални правила, а актът му е постановен при неизпълнение дори и на общото му задължение по чл.35 АПК за изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая, довело и до несъбиране на доказателства, обосноваващи тезата му в производство, в което лицето участва. От представената като пълна административна преписка не се установява в развилото се производство да е извършено събиране на допустими доказателствени средства съобразно предписаното в чл.39 ал.2 АПК. В развилото се последващо съдебно производство пред АССГ е било допустимо установяване на релевантните за спора факти, но само за да се проверят събраните от административния орган доказателства и извършените в тази връзка негови собствени установявания. С оглед на това и възлагането на установяването на тази дейност за първи път едва в съдебното производство не може да бъде допуснато, след като съдът сам не е инстанция по същество. Изложеното обосновава извод за допуснати нарушения на съществени процесуални правила в развилите се пред Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, респ. пред ответника, производства. Това обосновава и извод за незаконосъобразност на акта на Ръководителя на ТП на НОИ София град от 22.08.2023г., ведно с потвърденото с него разпореждане от 16.06.2023г., поради което те правилно са били отменени от първоинстанционния съд. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода разноски са дължат на ответника по касация. В тази връзка пълномощникът му в това производство адв. Стойчев е претендирал да му се присъдят разноски при условията на чл.38 ал.2 ЗАдв. в минимален размер, съобразно Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото същият е осъществил процесуално представителство за страната С. В. на основание чл.38 ал.1, т.2 от ЗАдв., т.е. в хипотезата на материално затруднено лице , за което е представен и договор. Искането е основателно, поради което следва НОИ да се осъди да заплати на адв. Стойчев сумата от 500 лева за тази инстанция на основание чл.8 ал.2, т.2 от цитираната Наредба 1. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,