Решение № 3602 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9815/2009 г.

Решение № 3602 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9815/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Тодоров Карадимов от гр. Пловдив, чрез процесуалния му представител адвокат Димитър Ангелов, против решение № 736/2.06.2009 г. постановено по адм. дело № 1369/2008 г. по описа на Административен съд - Пловдив, IХ състав, с което е отхвърлен предявен срещу община Пловдив, иск за присъждане на имуществени вреди в размер на 1 800 лв, причинени от неизпълнение на задължение за поддръжка на път на нейна територия. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, както и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му, с произтичащите от това последици. Ответната страна - Община Пловдив, не изразява становище по подадената касационна жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от легитимирано лице, поради което е допустима. За да се произнесе Върховният административен съд, трето отделение, взе предвид следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от Иван Тодоров Карадимов от гр. Пловдив срещу Община - Пловдив, до Административен съд - Пловдив. Във връзка с изложени твърдения, че на 29.05.2008 г., собственият му лек автомобил, управляван от баща му, е претърпял пътно - транспортно произшествие след повреда в ходовата част, причинена от неизправности в асфалтовата настилка на булевард в гр. Пловдив, ищецът претендира от Община - Пловдив, обезщетение за понесени имуществени вреди в размер на 1 800 лв. Административен съд - Пловдив е приел, че е компетентен да се произнесе по така предявения иск, но го е отхвърлил, като недоказан и неоснователен. Според чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата /ЗП/, местните пътища са общинските пътища, осигуряващи транспортни връзки от местно значение. Съгласно чл. 31 ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Посочените задължения са вменени на общините, в качеството им на собственици на общинските пътища. Следователно действията и бездействията на общински служители, натоварени с изпълнението им, не съставляват действия и бездействия на административен орган, упражняващ властнически компетенции и са извън приложното поле на чл. 203 и сл. АПК. Относимо в случая е правилото на чл. 50 ЗЗД, че за вредите причинени от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Предвид горепосочените разпоредби, естеството на твърдяното от Иван Карадимов увреждане и формулираното искане до съда, неправилно сезираният с исковата молба, административен съд е приел, че делото му е подсъдно. След като задълженията на общините, визирани в чл. 31 вр. чл. 3, ал. 3 ЗП не сочат на извършването на действия, при или по повод изпълнението на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявеният иск за обезщетение не подлежи на разглеждане по реда на чл. 203 и сл. АПК, визиран от чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. Отговорността на общината за причинени вреди при неизпълнение на задълженията й за поддръжка на пътища - нейна собственост, може да бъде реализирана по общия исков ред, при условията на института на непозволеното увреждане. Другояче казано, предявения от Иван Карадимов иск не попада в кръга на визираните от чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК искове за обезщетения, изключени от подведомствеността на гражданския съд за непозволено увреждане. Посочената от ищеца правна квалификация не е задължителна за съда - той е този, който следва да определи правното основание на иска, по който е образувано делото, с оглед обстоятелствената част на исковата молба и формулирания петитум. В този случай, наведените фактически твърдения и отправените въз основа на тях искания обуславят извода, че е предявен не иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 203 и сл. АПК, а такъв по чл. 50 във връзка с чл. 45 ЗЗД, подсъден на общите съдилища. Според чл. 218, ал. 2 АПК допустимостта на обжалваното решение е предмет на касационната проверка, независимо дали този порок е посочен като отменително основание в касационната жалба. След като вместо да повдигне препирня за подсъдност на делото при условията на чл. 135 АПК, административният съд се е произнесъл по исковата молба, предявена на основание чл. 50 вр. чл. 45 ЗЗД, същият е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено, като постановено от некомпетентен съд. При това, образуваното по исковата молба административно дело по описа на АС - Пловдив следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност за произнасяне по исковата молба, по която е образувано, на съответно компетентния общ съд, а именно - Пловдивския районен съд. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение,