Решение № 2600 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2765/2016 г.

Решение № 2600 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2765/2016 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Дирекция "Инспекция по труда" - Софийска област срещу решение № 14 от 11.01.2016 г., постановено по адм. д. № 833/2015 г. по описа на Административен съд - С.- област, II състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърждаване на постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 11.09.2015 г., респ. връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът - "Рино-81" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. К., чрез адвокат Д., моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. О. М. И. Ч. от с. К., О. И., не е взела отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - С. -.област е отменил постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 11.09.2015 г., издадено от инспектори на Дирекция "Инспекция по труда" - Софийска област. При служебната проверка на оспореното решение по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав констатира, че същото е валидно и допустимо. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, като ги е преценил с оглед нормите на материалния закон. При издаване на процесното постановление, органите на Дирекция "Инспекция по труда" - Софийска област, са се позовали единствено на обясненията на Д. В. Д. от 4.09.2015 г., в които той сочи, че е взел неговия приятел В. да му помага за изпълнение на трудовите му задължения, понеже нямал колега от фирмата този ден. Далият обясненията не уточнява какви точно трудови задължения е следвало да изпълнява, не заявява, че те са били свързани с рязане на дървета. Нещо повече, той твърди, че пострадалото лице е започнало самоволно да реже дърво с неговата резачка, а при разцепването и падането на дървото, е пострадал и починал. Само тези обяснения и обстоятелството, че С. е претърпял злополука със смъртен изход на сечище в горски отдел, експлоатиран от "Рино-81" ЕООД, не са достатъчни да обосноват, че пострадалият е престирал труд, с характеристиките на трудов договор. Нарушена е била разпоредбата на чл. 35 АПК. Същото лице, разпитано в съдебното заседание, състояло се на 16.12.2015 г. пояснява, че на 4.09.2015 г. му е била поставена задача да извърши проверка, дали има паднали дървета и да ги разчисти, за да могат да се придвижат камионите, както и че в гората всичко било наред. Това обосновава извод, че на тази дата не се е налагало рязане на дървета, дори и паднали, а камо ли сеч на други. Д. потвърждава, че на В. С. действия по рязане на немаркирано дърво не са възлагани, а той го е направил по свое усмотрение, както и че за присъствието на пострадалия на обекта, ръководството на фирмата дори не е било уведомено. От лист 62 на първоначалното дело, съдържащ регистър на НАП на сключените от фирмата трудови договори, се установява, че вторият свидетел -И. А. Ц. има сключен трудов договор с "Рино-81" ЕООД от 6.06.2013 г., който прекратен на 1.10.2015 г. От 1.10.2015 г. лицето е на безсрочен трудов договор - стр. 37 от делото. В тази връзка твърденията на касатора, че към датата на инцидента със смъртен изход - 4.09.2015 г., той не е работил в цитираната фирма, поради което показанията му са дискредитирани, не кореспондират с регистъра на НАП. От показанията на този свидетел става ясно, че пострадалото лице никога не е присъствало на инструктажите и при поставяне на задачите на работещите във фирмата. Работата по рязането на дърветата е извършена от Ц. предишния ден - 3.09.2015 г., тъй като той е секач, а Д., като общ работник, ги е събирал на камари. На 4.09.2015 г. Д. е следвало да отиде до гората и да провери дали дървата са там. Така събраните доказателства не установяват възлагане на работа от страна на фирмата на В. С.. Не е било уговорено престиране на работна сила, не е налице предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост на функциите и задълженията за определяем от работодателя период от време, на определено работно място, с оръдия на труда-собственост на "Рино-81" ЕООД, при реално получавано месечно възнаграждение с постоянен размер. Следователно липсват характеристиките на трудовия договор. Императивната разпоредба на чл. 1, ал. 2 КТ, която е инкорпорирана в 405а, ал. 1 КТ, предвижда, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Но в случая между В. С. и фирмата не е възникнало трудово правоотношение, поради което административният орган неправилно е приложил разпоредбата на чл. 405а, ал. 2 във връзка с чл. 405а, ал. 1 КТ, обявявайки съществуването на трудово правоотношение между посочените страни. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на фактическите основания за издаване на административния акт и неговата материална незаконосъобразност. При така установената липса на посочените от Дирекция "Инспекция по труда" Софийска област касационни основания, оспореният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на ответното дружество се дължат разноски, представляващи адвокатски хонорар за касационна инстанция и установени от страната в размер на 1000 лв. Процесуалният представител на касационния жалбоподател е направил възражение за прекомерност. Съгласно § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за непредвидените в тази наредба случаи, възнаграждението се определя по аналогия. В тази връзка за явяване в съдебно заседание без представен отговор по касационна жалба, по аналогия от чл. 9, ал. 3 от цитираната наредба, в полза на ответника се присъжда сумата 500 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,