Решение № 6636 от 21.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2534/2009 г.

Решение № 6636 от 21.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2534/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160 ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Йъл Тан" ООД със седалище и адрес на управление с. Стражец, Община Разград, ул. "Котел" № 2, представлявано от управителя Дюзали Танръкулу, чрез адв. Чобанов, против Решение № 1723 от 15.12.2008 г. на Административен съд - гр. Варна по адм. д. № 1923 по описа за 2008 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт (РА)№ 800035/30.04.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Разград, потвърден с Решение № 357 от 4.07.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице за данъчни периоди м. 10, 11 и 12. 2007 г. не е признат данъчен кредит в размер общо на 22 088 лв. по доставки "орехова ядка" на пряк доставчик "Д. М. Груп" ООД и е определен ДДС за внасяне в този размер главница и съответни лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие на материалния закон, необоснованост и при съществени нарушения на процесуални правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в изцяло необоснован фактически извод на първоинстанционния съд относно липсата на реални доставки по процесните фактури. Иска се отмяна на решението и на РА в обжалваната част, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна поради следното: За да отхвърли жалбата на ревизираното лице против посочената част на РА, първоинстанционният съд е съобразил, че проследяването на веригата доставчици има за цел да установи произхода на стоката, който принципно е ирелевантен за правото на данъчен кредит на получателя, но при условие, че е установено реалното осъществяване на пряката доставка. Приел е, че доколкото при ревизията не е доказано прекият доставчик реално да е получил "орехова ядка" от своите доставчици "Террамекс" ООД и "Стин" ЕООД, не е доказано и реалното осъществяване на преките доставки. Съдът подробно е анализирал всички представени от страна на жалбоподателя доказателства относно посочения спорен факт и обосновано е приел, че представените при административното обжалване на РА пътни листи са доказателства за директна (транзитна) доставка на стока от ЕТ "К. Русимова- Саня" Перник, "Стиг" ЕООД с. Лозенец и ЕТ "Иванка Александрова" с. Дибич, превозена от "Д. М. Груп" ООД до ревизираното лице. В същото време са представени доказателства - складови разписки за приемането на склад на стоките при прекия доставчик "Д. М. Груп" ООД, макар да се твърди, че той само е транспортирал стоката до ревизираното лице. Тези противоречия в защитната теза на ревизираното лице, както и недостоверната дата на представените едва при оспорването на РА частни документи с недостоверна дата, правилно са приети от решаващия съд като основание за извод за недоказана реалност на фактурираните доставки на ядки. Непротиворечива е съдебната практика относно това, че наличието на реалност на фактурираните доставки е първа предпоставка за признаване на данъчен кредит на получателя. ВАС многократно се е произнасял, че при преценка на предпоставките за признаването на данъчен кредит следва да се изследва особено внимателно пряката доставка, по която ревизираното лице е получател. В настоящия случай относно процесните четири фактури на прекия доставчик тази предпоставка не е налице. Този извод не се променя и от прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза относно осчетоводяването на фактурите, което заключение е изготвено без цялостна проверка в счетоводството на прекия доставчик и без категоричен извод за редовността на това счетоводство. Възможността за такива продажби и реалната продажба на орехови ядки от страна на ревизираното лице като продавач също е само косвен аргумент за реалността на процесните преки доставки, за които не са представени достатъчно убедителни преки доказателства. Не отговаря на истината твърдението в уточнението на касационната жалба, че на прекия доставчик не са искани доказателства реалността на доставките. Обратното се вижда от представеното в ревизионната преписка Искане № 80012-1/16.01.2008 г. за извършване на насрещна проверка и изготвения въз основа на него Протокол № 80017/24.01.2008 г. за насрещна проверка, връчен на пълномощник на доставчика. Не се оправдава и оплакването за липса на оспорване на достоверността на датите на представените с жалбата по административен ред частни писмени документи. В потвърждаващото РА Решение на Директора на "ОУИ" изрично е направено такова оспорване. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение