Решение № 775 от 31.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8341/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Парк Капитал ЕООД, ЕИК 112520942, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Дианабад , ул. Ловен парк 1, вх. Б, ет. 3, ап. 42, подадена от адв. Н. Божилов, против Решение 11293/09.07.2024 г., постановено по адм. дело 1159/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно с твърдение за постановяването му в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва заключението на съда за липса на реалност на доставките по фактурите, издадени от Старт 57 ЕООД и счита, че показанията на св. П. опровергават направените изводи в тази връзка. На следващо място поддържа, че не е извършена обективна преценка на документите за покупката на процесния автомобил от чужбина, установяващи основанието за приспадане на данъчен кредит от Парк Капитал ЕООД. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по същество, с което РА да бъде отменен изцяло. Претендира присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Волянова, я оспорва в хода по същество и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно представен списък на разноските. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените доводи в касационната жалба, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд София град е бил Ревизионен акт (РА) Р-22221423000316-091-001/14.09.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1712/05.12.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на Парк Капитал ЕООД е установен резултат - ДДС за възстановяване в размер на 9 728,54 лв., при деклариран резултат - ДДС за възстановяване в размер на 132 010,54 лв., вследствие от извършените корекции, както следва: непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС в размер на 121 932,00 лв. по фактури, издадени от Диз Комерс 22 ЕООД и Старт 57 ЕООД и начислен ДДС за възмездна доставка на услуга по чл. 9, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 27, ал. 2 ЗДДС в размер на 350 лв. за ползване на нает актив (апартамент) за лични нужди. Установяванията на първоинстанционния съд по фактите следват процесуалните действия на органите по приходите, довели до спорните корекции на декларираните данъчни резултати на жалбоподателя по ЗДДС. Ревизията на Парк Капитал ЕООД със съответния обхват е била възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22221423000316-020- 002/24.01.2023 г., издадена от М. С. Х., на длъжност началник сектор при ТД на НАП София. Предложенията за установяване и констатациите на ревизиращия екип са обективирани в Ревизионен доклад (РД) Р-22221423000316-092-001/16.08.2023 г., срещу който задълженото лице не е възразило по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК. По искане на жалбоподателя по делото в с.з. на 20.06.2024 г. е разпитан св. К. Ф. П. относно работата му при Старт 57 ЕООД, извършваните от негова страна довършителни ремонти и осъществените контакти с управителя на дружеството-жалбоподател Т. Б.. В резултат от служебната проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК решаващият съд е приел, че ревизионното производство е образувано в срока по чл. 109 ДОПК и след надлежно възложена ревизия съгласно чл. 112, ал. 2 ДОПК. Процесният РА е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на изискванията на чл. 120 ДОПК за писмена форма и съдържание. Приложените РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР по делото са съставени като електронни документи по смисъла на чл. 3, т. 35 Регламент (ЕС) 910/2014 на ЕП и на Съвета от 23.07.2014 г. и подписани от издателите с валидни електронни подписи, което не е било оспорено. В хода на ревизионното производство съдът не е намерил съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отхвърли жалбата съдът е обосновал заключение, че констатациите и изводите на органите по приходите са основателни и не противоречат на установените факти и събраните доказателства по делото. В мотивите са изведени относимите правни разпоредби на ЗДДС, Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. и преюдициална практика на СЕС по конкретни дела (дело С-653/11, дело С-78/12, дело С-151/13). Ангажираните доказателства от жалбоподателя в рамките на ревизионното и на съдебното производство във връзка с фактурите с издатели Парк ЕООД, Старт 57 ЕООД и Диз Комерс 22 ЕООД не водят до различни изводи относно начина на ползване на спорния актив, довършителните ремонти, произхода и придобиването на лекия автомобил. Изложените аргументи от съда се отнасят до невъзможността да бъде индивидуализиран предметът по фактурите СМР по договор , от кои лица евентуално са извършени ремонтите и липсата на други документи за изпълнението на услугата. Във връзка с придобиването на автомобила, освен установените несъответствия от органите по приходите, в съдебното решение са отбелязани разминаванията в номерата, стойността и датата на придружаващите документи, както и данните за напускането му на страната през м. 10.2022 г., което поставя под съмнение възможността да бъде отдаден под наем на 23.03.2023 г. Обжалваното решение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно. Твърдението на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не е обосновано с конкретни аргументи. Наведените оплаквания срещу изводите на решаващия съд по приложението на ЗДДС не се установяват при извършената проверка от касационната инстанция. Между страните не е налице спор по фактите и същите са възприети правилно в първоинстанционното решение. Правният спор засяга преценката за наличие на посочените в РА основания за корекция на данъчните резултати на Парк Капитал ЕООД по ЗДДС за периодите м. 09, м. 10 и м. 11.2022 г. - непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС в размер на 121 932,00 лв. и начислен ДДС за възмездна доставка на услуга по чл. 9, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 27, ал. 2 ЗДДС в размер на 350 лв. Тъй като въз основа на твърденията си Парк Капитал ЕООД черпи за себе си благоприятни правни последици, то в негова тежест при оспорването на РА по административен и съдебен ред е да установи по несъмнен начин изпълнението на предвидените законови условия арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. Първоинстанционният съд е дал съответстващ на материалния закон отговор на поставените въпроси след като е обсъдил аргументите на жалбоподателя и приетите доказателства по делото. Касационните възражения не държат сметка за изяснената фактическа обстановка, свързана с различните основания за корекция на данъчните резултати по ЗДДС. В случая отказът да бъде признато право на данъчен кредит по фактура 0 942/08.10.2022 г., издадена от ДИЗ Комерс 22 ЕООД, с предмет лек автомобил Lamborghini Urus , за сумата от 702 000 лв., е мотивиран с липса на годни доказателства относно произхода и придобиването, значителни несъответствия в данните за превоза и твърденията на задълженото лице и не на последно място, извършените плащания въз основа на договор за цесия от 09.10.2022 г. между Никос Транс ЕООД, ДИЗ Комерс 22 ЕООД и Парк Капитал ЕООД. Във връзка с последното обстоятелство дължимата сума е заплатена по банков път от сметката на Парк ЕООД (едноличен собственик на Парк Капитал ЕООД) и е отразена като допълнителни парични вноски в капитала му. Не е спорен и фактът, че след започване на производството от Парк Капитал ЕООД е издадена фактура от 24.03.2023 г. с предмет наем, която не е платена от получателя. За твърдените доставки от Старт 57 ЕООД са представени три фактури от 03.10.2022 г., от 14.10.2022 г. и от 28.10.2022 г. и счетоводни документи от ревизираното лице. При опита за проверка на доставчика не са представени изисканите документи относно дейността, което се потвърждава и след ревизията, приключила с РА Р-22221422005350-091-001/08.06.2023 г. Правилен е изводът на решаващия съд и на органите по приходите за липса на индивидуализация на предмета по фактурите. Неизяснени и на този етап остават точните параметри и механизма на изпълнение на услугите СМР по договор 15.07 , СМР по договор 26.07.22 и извършена услуга . Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания сложен фактически състав в ЗДДС, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка по арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. В същия смисъл са т. 37 от решението на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, Евита-К, на което административният съд се е позовал, както и т. 31 и т. 32 от решението на СЕС по дело С-285/11, Боник. С оглед на изложеното не може да бъде споделена тезата на касатора, че доставките се установяват от показанията на св. К. П., които са прекалено общи и не изясняват допълнителни факти, релевантни за правния спор. Несъстоятелно е твърдението, че свидетелят е потвърдил извършването на търговски срещи от управителя при вземането и връщането на ключовете за обектите по процесните СМР. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и обосновано. Крайното заключение на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до отхвърляне на жалбата срещу процесния РА. При този изход от делото претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователна. На НАП се дължат своевременно претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 9 541,28 лв., изчислено на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК. Водeн от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,