Решение № 11845 от 5.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5542/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Форс 2018 ЕООД срещу Решение 764/26.02.2024 г. на Административен съд (АС) - Пазарджик, постановено по адм. дело 365/2023 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Форс 2018 ЕООД срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. 02-130-2600/7895 от 22.03.2023 г. (УП с изх. 02-130-2600/7895 от 22.03.2023 г.), издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), в частта, с която на жалбоподателя е отказано финансиране по схема/мярка Специално плащане за култура-памук в размер на 55304,35 лв. и е наложена санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в размер 55304,35 лв. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска същото да бъде обезсилено, като недопустимо или отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от адв. Манев. Ответникът по касация заместник изпълнителният директор на ДФЗ оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмена защита. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско такова. Ответникът по касация се представлява от юрк. Кочев. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. По делото от фактическа страна е установено, че Форс 2018 ЕООД, в качеството си на земеделски производител, е подало заявление за подпомагане с УИН 13/110619/02060 за кампания 2019 г. Във връзка с подаденото заявление е издадено Уведомително писмо изх. 02-130-2600/7895 от 05.08.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което са извършени намаления на субсидиите по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за съответната кампания. Последното е оспорено от дружеството, в частта с извършените намаления, като с Решение 581/14.11.2022 г. на АС - Пазарджик по адм. д. 976/2021 г., (влязло в сила, като необжалвано), е отменено в същата и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Във връзка с горното е издадено оспореното пред първоинстанционния съд Уведомително писмо с изх. 02-130-2600/7895 от 22.03.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано финансиране по схема/мярка Специално плащане за култура-памук в размер на 55304,35 лв. и е наложена санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в размер 55304,35 лв. За да постанови този си резултат и извърши съответните намаления, административният орган е приел, че заявените парцели по схемата за специално плащане за култура памук не отговарят на изискванията на чл. 17, ал. 1 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, тъй като не е спазено изискването за минимална гъстота на посевите - констатирани са 100 бр./ха на парцел 65468- 479-12-43 и 4000 бр./ха на парцел 65468-479-12-41, при изискване не по-малко от 8000 бр./дка. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Така постановеното решение е правилно. Не е налице въведеното касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Недопустимо е това съдебно решение, което е постановено при липса на някоя от положителните процесуални предпоставки, за съществуването или надлежното упражняване на правото на обжалване или съответно наличието на някоя от отрицателните предпоставки за това. Първоинстанционният съд се е произнесъл при наличието на всички положителни процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателни такива. В тази връзка оплакването в касационната жалба за недопустимост на обжалваното съдебно решение е неоснователно. Правилно съдът е приел, че при постановяване на оспорения акт не са налице нарушения на материалноправните разпоредби. Основанията за отказ за финансово подпомагане са посочени от административния орган и съответстват на приложимата правна уредба чл. 43, ал. 4 ЗПЗП и чл. 17 от Наредба 3/17.02.2015 г., респ. Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие. В настоящия случай отказът за финансово подпомагане е поради неспазване изискванията на чл.17, ал. 1, т. 3 от Наредба 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба 3/17.02.2015 г.), предвиждащ минималната гъстота на посевите памук да е не по-малко от 8 000 бр./дка или 80 000 на хектар, както и на изискването на чл. 57, пар. 1 от Регламент (ЕС) 1307/2013 според който специално плащането за култура памук се предоставя за памук, който е здрав, в добро състояние и с подходящо пазарно качество. Тук следва да се посочи, че са неоснователни оплакванията в касационната жалба, че оспореният административен акт е немотивиран и е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 59 АПК. В съответствие със съдържанието на уведомителното писмо АС Пазарджик обосновано е приел за установено, че в акта се съдържат правните и фактически основания за издаването му, а именно посочено е, че при извършена проверка на място е установено, че е налице неспазване на изискванията на посочената по - горе разпоредба на чл. 17, ал. 1, т. 3 от Наредба 3/17.02.2015 г. В подкрепа на заключението си за недопустимост на площите, административният орган е посочил констатираната при проверката гъстота, която за парцел 65468-479-12-43 е била 100 бр./ха, а за парцел 65468-479-12-41 - 4000 бр./ха. Безспорно от предходното, може да се извлече волята на органа, както и причините за изключване на конкретните парцели от тези, допустими за подпомагане. В случая констатираната гъстота е значително по-ниска от изискуемата, регламентирана в посочената разпоредба. Последното съответства и на изготвения Доклад за проверка на място и Констативен протокол, както и с изготвените фотоснимки на парцелите. В първоинстанционното производство са разпитани и служителите, извършили конкретните проверки, като показанията им правилно са приети от административният съд за безпристрастни и логични, напълно съответстващи на изготвените снимкови материали, видно от които действително не е налице необходимата минимална гъстота на посевите, като също така видимо липсват редове. Нещо повече отново от фото материалите и показанията на свидетелите се установява, че е имало силно заплевени части, както и участъци, където изобщо са липсвали растения. По отношение на показанията на свидетеля С. П., баща на собственика на дружеството, отново обосновано е прието от административния съд, че същите не може да се приемат за безпристрастни и възприетите от него факти са изложени в услуга на защитната теза на настоящият касатор. Неоснователен е и доводът на касатора, че е оспорил истинността на документите и констатациите на органите на ДФЗ при извършените проверки на място, което съдът не бил взел предвид. Направеното искане е бланкетно, без да са индивидуализирани с номер, дата и издател оспорените документи, както и не са налице данни такова оспорване да е извършено по реда на чл. 193 ГПК. Обосновано и законосъобразно съдът е приел и обсъждал приложените по делото и релевантни за правилното решаване на спора доказателства. С оглед горното, обосновано първоинстанционният съд е достигнал до извод за законосъобразност на оспореното пред него уведомително писмо, като действително са налице площи, неотговарящи на законовите условия за допустимост от подпомагане, като причините за това са достатъчно ясно посочени от органа и кореспондират с приложените и разгледани от АС Пазарджик писмени и гласни доказателства. Що се отнася до изводите по отношение на наложената санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания, същите напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014, ако във връзка с дадена група култури по чл. 17, параграф 1 площта, декларирана за целите на схеми за помощи или мерки за подпомагане на площ е установено свръхдеклариране с над 50% за съответната група култури не се отпуска помощ или подпомагане за площ, като допълнително на бенефициера се налага допълнителна санкция, равна на размера на помощта или подпомагането, отговарящи на разликата между декларираната площ и площта, установена в съответствие с чл. 18. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай е налице процент на наддеклариране равен на 100%, поради и което наложената санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания, е в размер на 55304,35 лв. При тези факти законосъобразно АС - Пазарджик е обосновал извод за правилно приложение от административния орган на разпоредбата на чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 за законосъобразност по основание и размер на наложената санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания. В заключение следва да се посочи, че са правилни изводите на административния съд за неоснователност на преповторените и с касационната жалба възражения за изтекла погасителна давност и преклузивни срокове за постановения с оспорения административен акт отказ за финансово подпомагане и за наложената санкция. В конкретния случай, с процесното пред АС Пазарджик уведомително писмо, издадено след отмяната на предходно такова, се налагат санкции, които подлежат на прихващане в бъдещ период, а не се прихващат суми от предходно наложени такива. По изложените съображения, решението на АС - Пазарджик е правилно, като постановено в съответствие с приложимото материално право и обоснованост на изводите на съда. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, същото, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените за касационната инстанция разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение