Решение № 7966 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8352/2015 г.

Решение № 7966 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8352/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - [населено място] при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 1199 от 28.05.2015 г. по адм. дело № 2654/2014 г. по описа на Административния съд - В., с което е отменен по жалба на [фирма] - М. В. И. ревизионен акт /РА/ № 031304822/26.03.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - [населено място], потвърден с Решение № 313/30.06.2014 г. на и. д. директор на Дирекция "ОДОП" [населено място], с който на лицето са определени допълнителни данъчни задължения за ДДС по ЗДДС за д. п. м. 01.2009 г. - м. 05.2013 г., общо в размер на 135707.66 лв главница и лихва за забава в размер на 34 405.31 лв. В касационната жалба са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на обжалвания съдебен акт, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че изложените от съда мотиви за липса на конкретни доказателства за получаване на стоките касаят определянето на данъчната основа по реда на материалния закон, а в случая данъчната основа е определена от органите по приходите по реда на чл. 122 ДОПК. Поради това, според касатора, е без значение, че част от фактурите не са подписани от получател или не е ясно от кого са подписани. Изтъква се, че при описания механизъм на доставките не е възможно да се представят други доказателства за тяхната реалност. Касаторът иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на ревизираното лице. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - [фирма] - М. В. И. оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, а по съществото й настоящият състав съобрази следното: С оспорения пред АС Варна ревизионен акт са установени в тежест на ревизираното лице описаните по горе данъчни задължения. Не е спорно, че през ревизирания период основната дейност на дружеството е търговия на дребно с хранителни продукти, напитки и др. Органите по приходите, след направени насрещни проверки и съпоставка на декларирани с дневници по ЗДДС покупки от ревизираното лице и дневници за продажби от неговите доставчици са установили разлики, във връзка с доставки по фактури за покупки на стоки и съответно неотчетени приходи за периода 20.01.2009 г. - 31.05.2013 г. от следните контрагенти: [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] . Издадените от тези доставчици фактури са били отразени в дневниците за продажби и включени в резултатите на СД по ЗДДС за съответния период, но не са отчетени при ревизираното лице-получател. Съгласно дадените писмени обяснения от представители на посочените дружества, продажбите са осъществявани чрез посещение на търговски представители или служители в обекта на клиента, като стоките са предоставяни в момента на издаване на фактурата. Транспортът е извършван от доставчиците. В счетоводството на дружеството няма извършени счетоводни операции, не е отразено плащане, транспортиране на стоки, извършени разходи за транспорт във връзка с доставки по процесните фактури. Липсва счетоводна информация за съхраняване на същите в собствени на дружеството или наети складови помещения. В счетоводството няма счетоводни операции за извършвано заприхождаване и последващо разпореждане със стоките по процесните фактури. С тези констатации, отнесени към предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК е обосновано прилагане на особения ред за ревизия по чл. 122-124 от ДОПК. Решението е правилно. Постановено е след надлежно изясняване на фактиическата обстановка и подробно обсъждане на събрание доказателствен материал. Въз основа на правилен анализ на фактите, съдът е направил обосновани фактически изводи и правилно е приложил материалния закон. В съответствие със задължението си да изясни спора от фактическа страна и да се произнесе по същество, съдът е изслушал експертиза. Извършил е съпоставка между данните за наличие на реално доказани приходи и на тази база е направил обоснован извод, че не са налице основанията на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - укрити приходи. Доказването на това основание е в тежест на органите по приходите и в случая не е осъществено. За да е налице оборимата презумпция на чл. 123 ДОПК е необходимо преди всичко да бъде доказано, че са налице предпоставките за прилагане на особения ред за ревизия. Правилно Административен съд Варна посочва, че извън хипотезите на чл. 123 от ДОПК, неотчетеният приход не може да се предполага, а следва да е безспорно установен, като тежестта за това е на приходната администрация. От гледна точка на облагането с ДДС, за да се установи получаването на неотчетени покупки, органите по приходите трябва да докажат настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, респективно, че ревизираното лице е реализирало последващи облагаеми доставки. В съгласие с непротиворечивата съдебна практика на ВАС, първоинстанционният съд е съобразил, че доказването на приходи от укрити продажби на стоки е обвързано със същия доказателствен стандарт като този, при който ревизираните лица следва да доказват реалността на изпълнението на определени сделки. В случая към фактурите на доставчиците са представени два неподписани договора и никакви приемо-предавателни протоколи, констативни протоколи, стокови разписки и др. Въпреки писмените обяснения на представляващите дружествата, че стоките, предмет на фактурите, са били транспортирани до търговския обект на ревизирания едноличен търговец, за реалното извършване на транспорта не са представени доказателства. В проверените от вещото лице пътни листа са посочени общи маршрути /например [обект], [обект]и др./, които не могат да бъдат свързани конкретно с обекта на търговеца. Макар че в обясненията са били посочени конкретни лица, които се твърди да са присъствали при натоварване на стоките, от тях не са поискани обяснения, чрез които би могло непосредствено да се потвърди доставянето на стоките. Въпреки, че част от доставчиците твърдят, че са доставяли стоките въз основа на заявки, тези заявки не са представени. При събиране на доказателства в тази насока органите по приходите не са спазили принципа на служебното начало и принципа на истинността, задължаващи ги да съберат всички относими към спора доказателства служебно, с цел пълно изясняване на фактическата обстановка и доказване на обстоятелствата по чл. 122 ДОПК. В хода на съдебния процес също не са били ангажирани никакви доказателства. Освен доказателства за реално извършване на доставките, липсват и всякакви доказателства за последваща реализация на стоките, съответно за получаване на приходи от тях. Фактурирането само по себе си не означава, че е налице доставка на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, дори и когато доставчиците са разполагали със стоката. Липсват данни за експедиция, транспортиране, съхраняване. По изложените съображения правилно ревизионният акт е бил отменен. Обжалваното решение не страда от пороците, посочени в чл. 209 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не се присъждат. С оглед на гореизложеното, Върховният административен съд, Осмо отделение,