Решение № 4750 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7024/2016 г.

Решение № 4750 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7024/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. М. Й. от гр. К., подадена чрез процесуалния представител адв. Д. Златкова, срещу решение 82 от 19.04.2016 г., постановено по адм. д. № 298/2015 г. по описа на Административен съд - К., с което е отхвърлена нейната жалба против Уведомително писмо изх. № 02-100-6500/4180 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/ по подадено от нея заявление за плащане на площ в частта, с която й е отказано изплащане на финансова помощ по схемата за единно плащане на площ (СЕПП), плащания по схемата за преразпределително плащане /СПП/ и Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/ и в частта, с която й е наложена санкция за бъдещ период в размер на 1317.98 лв. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, с твърдения за липса на основания за отказано финансиране с оглед обработка на земята- предвид изводите в приетата съдебно-техническа експертиза. Развити са и съображения, че съдът неправилно и необосновано преценил обжалвания административен акт за законосъобразен, въпреки че бил постановен в нарушение на изискването за форма и на административно-производствените правила. Касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразен оспорения в първоинстанционното производство административен акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не се явява, не изпраща процесуален представител и не заявява становище по касационната си жалба. О.-З.-изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", не изпраща представител. В писмено становище от 04.04.2017 г. оспорва касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че не са налице нарушения на материално-правните норми, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Намира, че съдът е изяснил релевантните факти, като е обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. На първо място счита, че издаденият административен акт е мотивиран от фактическа страна с обстоятелството, че по СЕПП, СПП и НР2 размерът на недопустимите за подпомагане площи е 1,79ха за единия БЗС и 1,22 ха за втория БЗС-3,61 ха, представляваща 100 % наддекларирана площ, който извод се подкрепя и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Намира че правилно съдът е приел, че по отношение на жалбоподателя процентното отношение на наддекларираните площи спрямо допустимите за подпомагане е над 50 %, поради което законосъобразно и в съответствие с чл. 58 на Регламент на Комисията № 1122/2009 г., съгласно който в случаите, в които разликата между декларираните площи и установените след административни и/или проверки на място надвишава 50 % действително стопанисваните площи, помощта се отказва за съответната календарна година и се налагат санкции за бъдещ период до сума, съответстваща на разликата между декларираната и допустима площ. Счита и че в Уведомителното писмо, съдържащо таблици с отразените констатации, изрично са посочени правните и фактически основания за постановения отказ и че правилно е приложен материалния закон спрямо установените в административното производство факти, поради което и отказът за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания следва да бъде оставен в сила. Допълва съображенията като сочи, че в конкретния случай е налице "наддеклариране" поради установена необработваема площ, поради което са налице основанията за отказ, като в случая според процента на недопустимите за подпомагане площи правилно е постановен отказ и правилно са наложени санкции за бъдещ период. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд - К. е образувано по жалба на настоящия касатор, коригирана с молба от 09.12.2015 г./л. 86 от делото/ против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., по подадено от него заявление за плащане на площ с УИН 10/100514/51441, с което, на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 от ЗПЗП във вр. с чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г., му е отказано финансово подпомагане по СЕПП и СПП, и на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г. във вр. с чл. 12, т. 1 от наредба № 11/03.04.2008 г. по НР2 с мотиви, че при извършените кръстосани проверки е установено, че за два БЗС-съответно БЗС 43709-54-1-1 -за площ от 1.79 ха и БЗС 81284-121-1-1 за площ от 1.22 ха е установено, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г., както и че кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. Като неразделна част от уведомителното писмо е приложена Таблица за формиране на общата оторизирана сума за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане. Оспорващият възразил, че в оспореното УП нямало конкретни съображения за недопустимост на части от посочените парцели, нито въобще основания да се отказва субсидия по СЕПП, СПП и НР2 поради това, че констатациите на административния орган за заявени по-големи площи в сравнение с реално ползваните били неверни - предвид представения по делото доказателства, а и предвид направеното възражение до МЗХ досежно процесната част от 1.79 ха за БЗС 43709-54-1-1 и 1.22 ха за БЗС 81284-121-1-1. Така обосновал съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материално-правни разпоредби. Съдът преценил оспорения пред него административен акт за издаден от компетентен орган-заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на делегираните му правомощия съгласно чл. 20а ЗПЗП и в предвидената в чл. 59 АПК форма. В тази връзка съобразил изложените основания в оспореното УП и таблиците към него- с пояснителните бележки към последните и с посочени площи, приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, ведно с данните от административната преписка. Намерил оспореното писмо за издадено без нарушения на административнопроизводствените правила и за материално законосъобразно. Последният извод извел от факта, че при извършени кръстосани административни проверки и сравнение на информацията, съдържаща се във външните регистри на ИСАК и при автоматични проверки на въведените данни /л. 71/, е установено несъответствие- фермерски блокове без физически блок за БЗС 43709-54-1-1 и БЗС 81284-121-1-1, като излизащата площ извън площите, допустими за подпомагане е 100%, което е видно и от приложените карти на блоковете на земеделското стопанство /л. 52 и л. 54/. Съобразил и обстоятелството, че възражението вх. № ПО-01-1980/22.12.2014г на оспорващата срещу обхвата на специализирания слой за кампания 2014 г. е преценено за неоснователно, видно от писмо на министъра на земеделието и храните изх. № 94-3853/11.06.2015 г. -че след извършени проверки и процедура по актуализиране на цифровите географски данни за специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" (ПДП/ е налице непроменен резултат относно заявените площи - площта извън ПДП преди възражението и площта извън ПДП след възражението е 1.79 ха за БЗС 43709-54-1-1 и 1.22 ха за БЗС 81284-121-1-1,освен факта, че заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като част от системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, актуализиран за 2014 г. чрез дешифрация на нова цифрова ортофото карта /ЦОФК/ на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2014 г., в частта за изключените части от процесните парцели, не е оспорена от Б. Й. По съществото на спора съдът, въз основа на изслушаната по делото и неоспорена съдебно-техническа експертиза приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон, с оглед установеното, че двете БЗС-та № 43709-54-1-1 и № 81284-121-1-1 попадат извън допустимия слой, който е приложен правилно от ДФЗ и че от показаната графика от МЗХ и двете БЗС-та попадат извън него, в която връзка преценил, че са и приложените по делото документи. Съобразил и факта, че в заключението си, а и при изслушването му вещото лице е посочило, че видно от приложените от него снимки част от процесната площ е изорана, но няма как да се посочи нито кога, нито къде точно е станало това, респ. не може нито да се очертае, нито да се установи площта досежно процесната част, изключена от специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". Така обосновал извод, че макар вещото лице да сочи наличие на белези от оран за двете БЗС-та, невъзможността да се определи времето на извършване и точната площ, както и констатацията за правилно приложение за специализирания слой от ДФЗ -във връзка със заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на МЗХ, обуславя заключение за законосъобразност на постановения отказ. С оглед на безспорно установеното, посочено по-горе, съдът приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон - чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 от ЗПЗП във вр. с чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за двете първи схеми и чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г. във вр. с чл. 12, т. 1 от наредба № 11/03.04.2008 г. за последната. Обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба и е обосновано. Неоснователен е първият довод на касационния жалбоподател, обосноваващ твърдение, че съдът игнорирал факта, че оспореният административен акт не съдържа мотиви. В случая няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК актът да съдържа фактически и правни основания, тъй като изложените основания в оспореното уведомително писмо и таблиците към него, посочените в таблиците парцели, както и площ, която е приета за недопустима за подпомагане по всяка програма и схема, ведно с данните от административната преписка обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на оспорващия, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед изложеното по-горе, са неоснователни възраженията в касационната жалба, че липсват основания за отказано финансиране. Той не намира опора в доказателствата по делото и закона, тъй като писмените доказателства - картите на блоковете на земеделското стопанство, протоколи от извършените административни проверки, писмо изх. № 94-3853/11.06.2015 г. на министъра на ЗХ и заключението на вещото лице безспорно установяват, че двете БЗС-та, заявени за подпомагане от жалбоподателката, са недопустими за подпомагане и не попадат, а и няма основание да попадат в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г., който извод се налага и с оглед приложените към заключението и описани подробно в констативната част от заключението протоколи за специализирани теренни проверки на място от м. 08 и м. 09.2014 г., неустановяващи промени в специализирания слой за 2014 г. Не е допуснато нарушение на материалния закон, предвид следното: Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават заявление за подпомагане по образец. Относимата за случая редакция на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато: т. 4 кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40 или когато: т. 6 заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. Противно на твърдяното от касатора, по делото не е налице нито едно доказателство в обратния смисъл, т. е. липсват основания на жалбоподателя да бъде оторизирана сума за подпомагане за процесните площи. Изводите на съда са съобразени с безспорно установения по делото с експертизата факт, че е в случая са налице посочените по-горе несъответствия между заявените за подпомагане и реално установените площи, и като такива недопустими за подпомагане. Горното обосновава извод, че обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба. По отношение на следващото възражение следва да се посочи, че настоящата инстанция намира за правилно определен и процентът наддеклариране - 100% и за двете БЗС-та, като санкционираната площ е определена на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 /чл. 16 от Регламент 65/2011 за НР2 при хипотезата на процентно отношение на наддекларираната площ към установената площ над 50% - санкционираната площ е равна на установената и не се изплаща субсидия за годината, като се налага санкция за бъдещ период до сума, отговаряща на разликата между декларираната площ и установената площ. Горното налага извод и за правилно определена санкция в общ размер на 1317.98 лв. в оспореното УП. Оттук следва, че е липсвало отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Няма данни, обосноваващи извод и за неспазен принцип на чл. 11 от АПК. Не е налице и порокът необоснованост на решението, предвид "неправилни изводи" от кредитираната съдебно-техническа експертиза. Първо-защото заключението на вещото лице не е оспорено от пълномощника на жалбоподателя, видно от протокол на откритото съдебно заседание - л. 68 от делото. Второ-защото отново противно на твърдяното, съдът обосновано е съобразил решението си с него, поради това, че е компетентно и обективно изготвено, а и с оглед обстоятелството, че констатациите в него кореспондират на данните от извършените административни проверки. По отношение на довода за неизвършена нова проверка следва да се посочи, че съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията, Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не на извършена проверка на място, каквато съгласно посочения по-горе регламент се прави на случаен принцип само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят очевидно не е попаднал. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния закон и е обосновано, т. е. не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв, за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,