Решение № 551 от 12.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5377/2010 г.

Решение № 551 от 12.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5377/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 126 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Недялко Георгиев Милев от гр. Стрелча срещу заповед № РД-44-197 от 26.02.2010 г. на министъра на земеделието и храните (МЗХ), с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108 ЗДСл и във връзка с издаден Устройствен правилник на областните дирекции "Земеделие" (обн. ДВ, бр. 7 от 2010 г.; изменен бр. 9 от 2010 г.). Навеждат се доводи за незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДСл и допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Моли за отмяната й. Ответникът- министърът на земеделието и храните (министъра/ът), чрез своя процесуален представител - юрк. Хаджийска, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, в състав на пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна. Не се спори между страните, а и от заповед № РД-44-51 от 5.01.2009 г. на Министъра на земеделието и храните се установява, че жалбоподателят е заемал длъжността "началник" с ранг III младши на общинска служба по земеделие - гр. Стрелча Областна дирекция "Земеделие"- гр. Пазарджик. С обжалваната заповед № РД-44-197 от 26.02.2010 г. министърът на земеделието и храните е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108 ЗДСл и ПМС № 265 от 10.11.2009 г. Като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено съкращаване на длъжността. Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108 от ЗДСл орган, в предвидената в същият текст писмена форма и съдържа посочените в нормата реквизити, включително правно основание за прекратяване на правоотношението. В случая посочването на правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, а именно чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС - съкращаване на длъжността, е достатъчно да мотивира решението на органа, тъй като съвпада с фактическото. С постановление на Министерски съвет № 265 от 10.11.2009 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на земеделието и храните и създаване на областни дирекции "Земеделие" (обн., ДВ, бр. 90 от 13.11.2009 г.) и с издадения от министъра на земеделието и храните въз основа на делегирането по чл. 2, ал. 2 от това постановление Устройствен правилник на областните дирекции "Земеделие" (обн., ДВ, бр. 7 от 26.01.2010 г., изм., бр. 9 от 2.02.2010 г., изм. и доп., бр. 60 от 3.08.2010 г., изм., бр. 73 от 17.09.2010 г.) е направена съществена реформа в структурата на органите по поземлена собственост, сърцевината на която е превръщането на съществуващите дотогава териториални административни звена областни дирекции "Земеделие" (към Главна дирекция "Земеделие") на Министерството на земеделието и храните в институции (органи по поземлената собственост), а общинските служби по земеделие - от органи на Министерството на земеделието и храните в териториални административни звена в състава на Главна дирекция "Аграрно развитие" на всяка областна дирекция. § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Постановление № 265 от 10.11.2009 г. на Министерски съвет за приемане на Устройствен правилник на Министерството на земеделието и храните и създаване на областни дирекции "Земеделие" се отменя Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните, приет с Постановление № 125 на Министерски съвет от 2006 г. ( обн. ДВ, бр. 48 от 2006 г.), а с разпоредбата на чл. 2 се създават областни дирекции "Земеделие" като специализирани териториални администрации към министъра на земеделието и храните, а общинските служби по земеделие - за териториални звена на областните дирекции "Земеделие". Те се образуват, преобразуват и прекратяват от министъра на земеделието и храните по предложение на областните дирекции "Земеделие". Министърът определя числеността и персонала на общинските служби по земеделие и има компетентност да назначава и освобождава личния им състав. Направената от него преценка относно видовете и броя на подчинените му административни структури, както и относно броя на служителите, заети с изпълнението на поставените пред администрацията задачи, е преценка по целесъобразност и не се контролира от съда. Със заповед № РД-44-51 от 4.02.2010 г. на основание чл. 33, ал. 1 и ал. 5 от ЗСПЗЗ, във връзка с издаден Устройствен правилник на областните дирекции "Земеделие" (обн., ДВ, бр. 7 от 26.01.2010 г., изм. бр. 9 от 2.02.2010 г.) и по предложение на директорите на областните дирекции "Земеделие" Пазарджик, Бургас и Ловеч, министърът на земеделието и храните прекратява общинска служба по земеделие - гр. Стрелча. В тази връзка с ново утвърдено длъжностно разписание на Областна дирекция "Земеделие" -Пазарджик, в сила от 5.02.2010 г. се променя структурата на общинска служба по земеделие - гр. Стрелча. В длъжностното разписание не се предвиждала общинска служба по земеделие в гр. Стрелча. Дейността на закритата общинска служба по земеделие преминавала към общинска служба по земеделие - гр. Панагюрище, чийто персонал се определял с длъжностното разписание на Министерството на земеделието и храните. Заеманите от Общинска служба по земеделие - Стрелча помещения се запазвали за съхраняване на архив и обслужване на граждани. На директора на Областна служба по земеделие - гр. Пазарджик било възложено да назначи комисия, която да извърши приемане на архива, материалите и техническото оборудване на закритата общинска служба. Със заповед № РД-44-197 от 26.02.2010 г. министърът на земеделието и храните на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108 ЗДСл и ПМС № 265 от 10.11.2009 г. и утвърденото длъжностно разписание от 5.02.2010 г., прекратил служебното правоотношение на Недялко Георгиев Милев, считано от датата на връчване на заповедта, поради съкращаване на длъжността. Заповедта е била издадена в изпълнение на одобреното длъжностно разписание на Министерството на земеделието и храните, с което органът по назначаване е одобрил структурата на подчинената му администрация, видовете длъжности и минималните изисквания за тяхното заемане, както и броят на служителите. При условията на намаление на общата численост на администрацията, в частност, числеността на областните дирекции по земеделие и общинските служби по земеделие, както предвижда изменения Устройствен правилник на Министерството на земеделието и храните, е било предприето намаление на броя на заетите служители. Заеманата от Недялко Милев длъжност "началник на общинска служба по земеделие-гр. Стрелча" е била съкратена по силата на длъжностното разписание от 5.02.2010 г., в което не е предвидена общинска служба по земеделие със седалище гр. Стрелча. Длъжността "началник на Общинска служба по земеделие - гр. Стрелча" не съществува като позиция в длъжностното разписание, а със закриването на службата е било преустановено и изпълнението на възложените й функции. От това следва, че е налице реално съкращение на длъжността, което е основание за прекратяване на служебното правоотношение на Недялко Георгиев Милев по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че предвид поведението му на всеотдаен служител, с най-висок образователен ценз, с отлични оценки, без дисциплинарни наказания, не следвало той да бъде от съкратените служители, а е следвало да му предложат преназначаване. В случая е налице намаляване на щата за посочената длъжност в рамките на структурата на общинска служба по земеделие като посоченото правно основание е такова, което не изисква специална мотивировка и не е свързано с определено поведение на служителя, а с политика на редуциране на длъжностите, самостоятелна преценка по целесъобразност на органа, без допитване или съвещаване със служителя. Затова и органът не е длъжен да посочи защо се съкращава длъжността, заемана от конкретния държавен служител. Не подлежи на съдебен контрол въпросът дали действително е целесъобразно съкращението. То е налице и е извършено по законоустановения ред, от компетентния орган, при наличие на законово основание. Ирелевантно за съдебноадминистративния спор е дали функциите на заеманата от него длъжност се изпълняват от новоназначени лица, както твърди жалбоподателя. Също така обстоятелството, че е започнало назначаване на нови служители в общинските служби по земеделие е правно ирелевантно за законосъобразността на оспорената заповед. След като по несъмнен начин по делото е установено, че спрямо жалбоподателя е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, то оспорената заповед е съответна и на целта на закона. От изложено следва, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с целта на закона. Следователно административният акт е законосъобразен и подадената срещу него жалба следва да се отхвърли. Предвид разпоредбата на чл. 122 от Закона за държавния служител, регламентираща фактическия състав на възстановяването на държавния служител на предишната заемана длъжност, като го поставя в зависимост от волята и поведението на последния, без да е предвидено изрично произнасяне от съда, съдебният състав намира искането за възстановяване недопустимо, поради което в тази част образуваното производство следва да бъде прекратено. С жалбата за отмяна на оспорената заповед е съединен и иск за обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Съгласно посочената разпоредба, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Брутната заплата за определяне на обезщетението е определената такава към момента на признаване на уволнението за незаконно или неявяването за заемане на службата. Следователно предпоставката, обуславяща приложимостта на посочения текст е наличието на влязло в сила съдебно решение, с което се отменя заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Настоящото съдебно решение подлежи на касационно оспорване, поради което с постановяването му не може да счита, че е налице предпоставката по чл. 104, ал. 1, изр. последно от ЗДСл. Последното налага искът да бъде отделен и разгледан в отделно производство, след влизане в сила на окончателно съдебно решение по спора относно законосъобразността на заповед № РД-44-197 от 26.02.2010 г. на министъра на земеделието и храните. При този изход на спора претенцията за заплащане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 150 лв. (дължими от жалбоподателя) съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение