Решение № 415 от 29.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1108/2008 г.

Решение № 415 от 29.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1108/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Жанета Найденова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК /отм./. С. К. П., М. К. К. и Г. К. Г., тримата от гр. К. чрез своя процесуален представител а. Д са обжалвали решението на Старозагорския окръжен съд от 13 декември 2007 г. по гр.д. № 418/2007 г. с което е оставено в сила решението на Казанлъшкия районен съд от 25.10.2004 г. по гр.д. № 1683/2003 г. С това решение районният съд отхвърлил исковете предявени от С. К. П. М. К. К. и Г. К. Г. срещу Т. "О" гр. К. собственост върху имот с пл. № 1* с площ от 2 500 кв. м., съставляващ част от парцел **** от кв.36 по плана на гр. К. ведно с находящата се в него масивна сграда - кожухарска работилница и за отмяна на нотариален акт № 58, т.III н.д. № 1137/1995 г. по описа на нотариуса при Казанлъшкия районен съд и нот.акт № №* т.I рег. № 895 н.д. № 125 от 1998 г. на нотариус П. К. изцяло". В касационната жалба се твърди, че решението на Старозагорският окръжен съд било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон, а така също и като необосновано "...заради несъответствието на фактическите изводи на съда с обстоятелствата установени както от събрания по делото доказателствен материал, така и с формирания със СПН /чл. 224 ГПК/ спор..." Поддържа се, че са налице отменителните основания по чл. 218б, ал. 1 б. "в" ГПК /отм./. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение, прие следното: По делото е било безспорно, че наследодателя на ищците К, починал на 27.06.1953 г., е бил собственик на градина от 4.7 дка, находяща се в гр. К. м. "Л" в какъвто смисъл е и представения по гр.д. № 1683/2003 г. на Казанлъшкия районен съд, нот.акт № 170 от 11.3.1937 г. От приложеното решение на л. 87 на Комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС от градина в м. "П" заедно с построената върху нея постройка за кожарска работилница е било освободено от одържавяване по ЗОЕГПНС. Дали е ставало въпрос за една и съща градина не е ясно, но щом като обозначенията за местностите е било различно, следователно и градините и работилниците са били на различни места в гр. К. В приблизителен смисъл е било заключението на 3-членната техническа експертиза на инж. Г инж. М, депозирала заключението си пред Старозагорския окръжен съд - вж. заключението на л. 44 по гр.д. № 418/2007 г. на Старозагорския окръжен съд Видно от заключението на вещото лице В. М., приложено на л. 63 от делото, нивата в м. "Луджанския път е била заснета като имот с пл. № 1* от кв.333 заедно със съществуващата сграда - кожарска работилница по одобрения със заповед № 1* от 5.06.1963 г. кадастрален, регулационен и идейно застроителен план на гр. К. Имот с пл. № 1* първоначално попадал в частта отредена за индустрия, а по-късно бил преотреден за Т. "О". Първоначалното отреждане било с решение на Изпълкома на Градския народен съвет от 18.11.1959 г. за терен за производствените нужди на Т. "О". Вещото лице В. Ж., чието заключение е приложено на л. 102- е докладвало, че кожарската работилница била заведена като дълготраен актив в инвентарната книга на кооперацията от 1963 г. Данни за дворното място, цялото от 4 700 кв. м. не е имало - нито че е било изплатено от О., нито от Т. в полза на която е било одържавяването. Вярно е становището, което е и разпоредба на чл. 2, ал. 3 ЗВСВОНИ, че на връщане подлежат имотите които към момента на влизане в сила на реституционния закон - 24.02.1992 г. са се намирали в собственост на държавата, общините, обществените организации или на техните фирми или на едноличните дружества по чл. 61 от Търговския закон и ако те са съществували тогава - м. 2.1992 г. до размерите, в които са били отчуждени. Но за да се стигне до изводът, че претендирания имот бил собственост на кооперацията, решаващият съд е бил длъжен да попълни делото с още доказателства. Както се посочи, не е било изяснено за колко градини е имало отчуждително производство и къде точно са се намирали градината от 2.6 дка в м. "П", която е била освободена от отчуждаването по ЗОЕГПНС имотът с пл. № 1* който бил с приблизителна същата квадратура от 2 500 кв. м. Вещите лица е трябвало да направят пълна проверка за точното местоположение на цялата градина и върху скица да нанесат съществуващите сгради. Ясно е било че е съществувала старата кожухарска работилница за която ищците-жалбоподатели са признали че са получили обезщетение. Какво е станало с терена около работилницата след отреждането за ТПК? Ако отчуждението е било законно и ако са били налице условията по ЗВСВНОИ по ЗТСУ ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС е подлежал на връщане. Върховният административен съд с решение № 2* от 11.04.2001 г. по гр.д. № 9065/2000 г. приключвайки административното производство по искането за възстановяване е приел, че процедурата по отчуждаването на имота не била приключила и за това не можела да се възстанови собствеността по реда на този реституционен закон - ЗВСВНОИ по ЗТСУ и т.н. Тогава, след като е бил зает от Т. и след като бившите собственици са направили признание че са получили обезщетение в размер на 56 000 лева през 1960 г. основният въпрос който е стоял пред съда е бил за какво е била изплатена сумата 56 000 лева-дали само за две постройки или е включвала и дворното място и колко квадратни метра от него. Съгласно задължението си по чл. 157 ГПК /отм./ Старозагорският окръжен съд е следвало да назначи техническа експертиза от вещо лице строителен инженер-оценител, което да направи изчисленията на имота по данни в техническата служба - как е бил отразен на кадастъра, по данните по настоящето дело за размера на постройките и тяхното състояние към 1959 г. - 1960 г. и като се съобрази със цените по това време, определени с П № 185 на Министерския съвет от юли 1957 г. за утвърждаване тарифните цени на недвижимите имоти, отчуждени за държавна и обществена нужда или отредени за мероприятия по Закона за планово изграждане на населените места за министерството на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата - обн. ДВ. бр. 64 от 9 Август 1957 г. където е било посочено: Министерският съвет постановява: Изменя тарифата за цените на недвижимите имоти, отредени за държавно, обществено, групово и кооперативно жилищно строителство на комплекси от сгради или отделни сгради, утвърдена с постановлението на Министерския съвет от 30 октомври 1956 г. както следва: 1. Заглавието на тарифата се изменя така: "Тарифа за цените на недвижимите имоти, отчуждени за държавна и обществена нужда или отредени за мероприятия по Закона за планово изграждане на населените места." И едва тогава е можел да се направи крайния извод дали имотът - дворното място е било законно отчуждено и придадено на Т., или имотът - спорните около 2 500 кв. м. отредени за имот с пл. № 1* от кв.36 по стария регулационен план на гр. К., а по сега действащия, ако може така да се разберат поясненията на инж. Г, дадени пред Старозагорския окръжен съд в съдебното заседание от 21.11.2007, се включвал в УПИ ХV, ХIV и VII с пл. №№ 7* от кв.33 по регулационния план на гр. К. Ако имотът не е бил отчужден законно - т.е. на някакво основание и е бил отнет без законово основание или е бил отчужден не по установения законов ред от държавата, общините и от народните съвети за времето от 9.09.1944 г. до 1989 г. тогава е било наложително изследване законността на направените след отчуждаването постройки и с помощта на вещо лице е следвало да се провери дали от незастроената част от незаконно одържавения недвижим имот е можел да се обособи парцел, който реално да се върне на предишните собственици. В този смисъл са задължителните указания по приложението на закона, дадени в ТР № 6/2006 г. на ВКС, ОСГК. Поставените въпроси по делото не са били изследвани. Старозагорският окръжен съд не се е съобразил със задължителните указания по приложението на закона, дадени в Т. Р. № 6/2006 г. на ВКС ОСГК и направо е приел че имотът бил собственост на ТПК - изводи, които не са били обосновани от събраните по делото доказателства/примерно - терена въобще не е бил записан като дълготраен актив в баланса на Т., а Окръжният съд е приел, че бил записан./ Крайните изводи са направени и при неизяснена фактическа обстановка и това налага отменяване по чл. 218, ал. 1, б. "в" ГПК на постановеното от него решение на основание допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и като необосновано - и решаване спора по същество от ВКС, съгласно чл. 218и ГПК /отм./. По делото следва да се изслуша нова техническа експертиза от строителен инженер или инженер или техник-геодезист-оценител за оценката на една кожарска работилница и принадлежащите й сгради и на недвижим имот от 4.7 дка или 2.5 дка към датата на отчуждаването - 1959-1960 г. по Тарифата за цените на недвижимите имоти, отчуждени за държавна и обществена нужда или отредени за мероприятия по Закона за планово изграждане на населените места." а така също и да провери и нанесе на скица целия имот по нот. акт № 170/1937 г. и кадастралното и регулационно отразяване към месец февруари 1992 г. и съответно към настоящия момент. На скицата да нанесе и съществуващите към 1992 г. постройки върху спорния имот с № 1* по стария регулационен план. Едва тогава би могъл да се направи извод за основателност и доказаност на предявените искове или за тяхното отхвърляне. При така събраните доказателства по делото не може да се приложи точно материалния закон. Върховният касационен съд като съобрази горното