Решение № 4166 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7965/2015 г.

Решение № 4166 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7965/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1109 от 18.05.2015 г. по административно дело № 3782/2014 г. на Административен съд - Варна е: 1) отхвърлена като неоснователна жалбата на Галина Василева Атанасова, Магдалена Николаева Атанасова и Наско Николаев Атанасов срещу експертно решение (ЕР) № 0987 от 17.11.2014 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК); 2) осъдени са Галина Василева Атанасова, Магдалена Николаева Атанасова и Наско Николаев Атанасов да заплатят в полза на Националната експертна лекарска комисия сумата от 300 лв., представляваща възнаграждение за един юрисконсулт; 3) осъдени са Галина Василева Атанасова, Магдалена Николаева Атанасова и Наско Николаев Атанасов да заплатят в полза на Военно формирование 34410 - Варна сумата от 300 лв., представляваща възнаграждение за един юрисконсулт. Така постановеното съдебно решение е атакувано с касационна жалба от Галина Василева Атанасова, Магдалена Николаева Атанасова и Наско Николаев Атанасов, тримата от с. Константиново, общ. Варна, приподписана от адвокат Анушка Киркорова. Наведени са доводи за неправилност на съдебното решение, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Исканията са за отмяна на решенията на съда и на НЕЛК, потвърждаване на отмененото частично с решението на НЕЛК решение на ТЕЛК (с последното е прието, че настъпилата смърт на наследодателя им Николай Атанасов Атанасов е трудова злополука), като се претендира и присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът по касация Военно формирование 34410 - Варна, чрез пълномощника си главен юрисконсулт Радка Славова в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да се отхвърли като неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Другите касационни ответници - Националната експертна лекарска комисия и Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Варна, не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Варна, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касаторите пороци, обуславящи наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. С обжалваното пред Варненския административен съд експертно решение на специализиран състав на НЕЛК по вътрешни болести е отменено ЕР на ТЕЛК при "МБАЛ - Света Марина" ЕАД - гр. Варна № 03801 от зас. № 127 от 25.09.2014 г. в частта му, с която е приета причинна връзка "трудова злополука" по отношение на смъртта на Николай Атанасов Атанасов (съпруг на първата и баща на втората и третия от жалбоподателите). Николай Атанасов е бил военнослужещ (старшина II-ра степен - старши електромеханик) във Военно формирование 54830 - Варна, а Военно формирование 34410 - Варна му е било осигурител. На 14.02.2012 г. е застъпил редовно 24-часово дежурство във Военно формирование 54830-3, като е приел дежурството в 8.30 часа и го е предал на свой колега на следващия ден сутринта. Задълженията му по длъжностна характеристика са били свързани най-общо с поддръжката на електрозахранването в поделението. След сдаване на дежурството на 15.02.2012 г. по негова молба поради влошено здравословно състояние е останал във военното формирование до 16.02.2012 г., когато е откаран от свои колеги в дома му в с. Константиново при семейството му, а впоследствие същата вечер е постъпил на лечение в МБАЛ (Военноморска болница) - Варна, където на 17.02.2012 г. в 7.20 часа е починал. От епикризата от лечебното заведение, данните от аутопсията му и назначената по делото съдебно-медицинска експертиза безпротиворечиво се установява, че причина за кончината на Атанасов е остро отравяне с метилов алкохол (метанол). Съставът на ТЕЛК е счел, че се касае за трудова злополука, докато съставът на НЕЛК е приел, че смъртта на Атанасов не е настъпила поради трудова злополука, поради това, че се касае за прием на метилов алкохол през устата, в резултат на което е настъпило остро отравяне, причинило смъртта на военнослужещия, без употребата на метиловия алкохол да има връзка с изпълняваните задължения от него. При разглеждане на делото Административен съд - Варна е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на решението са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касаторовия повереник за необоснованост. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства Варненският административен съд е достигнал до краен правен извод за законосъобразност на процесното експертно решение на НЕЛК, след като е установил, че то е постановено от компетентна лекарска комисия при спазване на нормите на приложимата Наредба за медицинската експертиза (НМЕ), отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК за форма, съдържа изискуемите реквизити, мотивирано е и са изложени фактическите и правни основания за издаването му. В хода на съдебното производство пред Административен съд - Варна (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на органа на медицинската експертиза и на обуславящите го такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, и е потвърдена истинността на констатациите в процесното експертно решение. Визираното ЕР на НЕЛК от 17.11.2014 г. е взето при спазени изисквания на чл. 66, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, което решаващият съдебен състав надлежно е съобразил, като при това правилно е тълкувал приложимата в случая норма на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). От приобщеният към делото по надлежния процесуален ред доказателствен материал е видно, че установеното внезапно нетравматично увреждане на здравето - остро отравяне с метилов алкохол, причинило смъртта (за настъпването на която са допринесли както гнойната бронхопневмония, от която е боледувало лицето, така и влошеното състояние на черния му дроб), макар и настъпило по време на работа, извършвана от осигурено лице, не е във функционална връзка с изпълнението на служебните функции (поглъщането на метиловия алкохол не е било във връзка или по повод на извършваната работа, както и работа, извършвана в интерес на военното формирование, в което Николай Атанасов е бил военнослужещ), т. е. няма причинна връзка между изпълняваната дейност по служба от военнослужещия и настъпилия неблагоприятен резултат. За да бъде възприета настъпилата злополука като трудова, трябва да са налице кумулативно всички елементи на фактическия състав, посочени в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване - внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, която е причинила неработоспособност или смърт. Както обосновано е приел съдът, смъртта на осигуреното лице (наследодателя на жалбоподателите), настъпила на 17.02.2015 г., не е причинена от внезапно увреждане на здравето, настъпило под прякото въздействие на вредоносни фактори на работната среда по време на извършвана работа, което изключва причинна връзка "трудова злополука" по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Предвид изложеното решаващият съдебен състав правилно е приел за доказани обстоятелствата, отразени в оспореното ЕР на НЕЛК, и обосновано е кредитирал компетентно изготвеното заключение на назначената съдебно-медицинска експертиза. Установеното припокриване между изводите на вещото лице и констатациите на състава на НЕЛК, залегнали в процесното експертно решение, е мотивирало съда да приеме правилния по същество извод за материална законосъобразност на оспорения пред него акт. В тази връзка следва да се отбележи, че направените и пред ВАС възражения за материална незаконосъобразност на ЕР на НЕЛК са проверени от първоинстанционния съд, който се е произнесъл по тях и чиито изводи се споделят от настоящата инстанция. Констатациите в експертното решение не само не са опровергани от касаторите, а в хода на първоинстанционното съдебно производство са недвусмислено потвърдени от събраните гласни и писмени доказателства и от вещото лице. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторовият пълномощник, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърденото с него експертно решение на НЕЛК, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора няма основание да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на представлявания в качеството си на касационен ответник от юрисконсулт в производството пред тази инстанция осигурител на покойния наследодател на касаторите е основателно (чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК) и трябва да бъде уважено в размер на 300 лв. (дължими от касаторите), определен съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с § 1 от ДР на същата наредба. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,