Решение № 413 от 27.09.2010 г. на ВКС по н. д. № 297/2010 г.

Решение № 413 от 27.09.2010 г. на ВКС по н. д. № 297/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по жалбата на подсъдимия П. И. М. - чрез защитника си адв. Нанков, против решение № 64 от 22.03.2010 г. по внохд № 33/2010 г. на Великотърновски апелативен съд. Касационната жалба съдържа оплакване за нарушение на закона, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и от двете предходни съдебни инстанции и явна несправедливост на наложеното наказание. Изложени са кратки доводи само за първите две касационни основания. Твърди се, че неправилно първата инстанция не е приложила разпоредбата на чл. 26, ал. 1 НК, спрямо подсъдимия за извършените от него две престъпления, а въззивната инстанция е приела, че деянието е извършено при условията на продължавано престъпление, каквото обвинение не е предявявано на подсъдимия М. Освен това е следвало да бъде оправдан за едното престъпление. По искане на защитата, с молба до съда, делото е разгледано в негово отсъствие и това на подсъдимия. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 137 от 14.10.2009 г. по нохд № 2187/09 г., Л. окръжен съд е признал подсъдимия П. И. М. за виновен в това, че на 13.09.2009 г. в гр. Априлци, придобил и държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество "амфетамин"-16.675 гр. на стойност 500.25 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 3, 4 и чл. 58 , вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1 500.00 лв. С присъдата е признат за виновен и в това, че за времето от м. април до 13.09.2009 г. в гр. Априлци, без надлежно разрешение придобил и държал с цел разпространение и разпространявал, чрез продажба и безвъзмездно на различни лица високорисково наркотично вещество "амфетамин", поради което и на основание чл. 354а ал. 1, изр. 1, пр. 3, 4 и 5 и чл. 58 , вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на една година и осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000.00 лв. По правилата на съвкупността е определено наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в общежитие от открит тип и глоба в размер на 2 000.00 лв. С обжалваното решение присъдата е изменена, като за двете деяния квалифицирани като отделни престъпления и приложена разпоредбата на чл. 26, ал. 1 НК и наложено наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000.00 лв. Изменена е присъдата, като е отменено наложеното му наказание от една година и шест месеца и глобата в размер на 1 500.00 лв. Отменена е в частта по приложението на чл. 23 НК, като в останалата част е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред първата инстанция е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият М. е признал изцяло фактите изложени в обвинителния акт и се съгласил да не се събират нови доказателства. Налице е валидно самопризнание на подсъдимия, разяснени са му последиците от него и той е манифестирал, че ги съзнава и е съгласен с тях, както и правилно е извършена преценката по чл. 372, ал. 4 НПК. При постановяването на осъдителната присъда са обсъдени и решени въпросите по чл. 301 НПК. Не са допуснати твърдените в жалбата съществени процесуални нарушения. Въззивната инстанция е прецизирала обвинението и присъдата на първата инстанция по приложението на закона, като правилно е приела /по изложени съображения на л. 4 от решението/, че се касае за продължавана престъпна дейност при условията на чл. 26, ал. 1 НК. Двете деяния са квалифицирани като единно усложнено престъпление и е наложено едно наказание лишаване от свобода и глоба, което се явява по-благоприятно за подсъдимия по смисъла на чл. 2, ал. 2 НК. В диспозитива на решението въззивният съд излишно е отменил наложеното наказание на подсъдимия по обвинението му по чл. 354а ал. 1, изр. 1, пр. 3 и 4 и чл. 58, вр. с чл. 55 НК - една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1 500.00 лв. Това нарушение не е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 248, ал. 1, т. 2 НПК, което да е довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимото лице. От мотивите на решението и изменителната част на диспозитива е ясна волята на съда за преквалификация на деянията, като едно продължавано престъпление, с определяне на съответното наказание. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, маже да се изведе от отказа на двете инстанции по същество, да приложат института на условното осъждане. Това възражение е било обсъждано и от въззивната инстанция по реда на чл. 339, ал. 2 НПК и с пълно основание е отказано да бъде удовлетворено. В тази насока са изложени убедителни съображения на л. 7, абз. 2 и на л. 8 от решението. Констатирани са отегчаващи отговорността обстоятелства, които определят завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца, които са основание да се приеме, че само с ефективното изпълнение на наказанието лишаване от свобода могат да бъдат изпълнени целите на наказанието визирани в чл. 36 НК. Поради липса да други доводи в жалбата които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о., Р Е Ш И : Оставя в сила решение № 64 от 22.03.2010 г., постановено по внохд № 33 по описа за 2010 г. на Великотърновски апелативен съд. Решението е окончателно.