Решение № 442 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12842/2009 г.

Решение № 442 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12842/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Любомир Георгиев Цанев, гр. София, ул. "Голо бърдо" № 26, вх. ДВ", ет. 4, ап. 53 срещу решение от 07.06.2009 г. на Софийски градски съд, III "е" състав, постановено по административно дело № 2744/2005 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неправилно съдът кредитира само частично заключението на комплексната експертиза. Счита, че част от направените в експертизата изводи са резултат на субективизъм на вещото лице. По делото няма данни за понесено психично заболяване или оказвана психична помощ или лечение на касатора. Съдът неправилно е извлякъл факти и обстоятелства, за които няма правна обоснованост и липсват в оспорваната заповед. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - началникът на Четвърто районно управление на Министерството на вътрешните работи, счита жалбата за неоснователна. Съдът правилно е ценил доказателствата по делото и въз основа на тях е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения акт. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка и при липса на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Любомир Георгиев Цанев срещу Заповед № З-49 от 20.01.2005 г. на началника на Четвърто районно управление на МВР, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 3 от Закона за контрол върху взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ) е отказано издаването на разрешение за придобиване, чрез закупуване, на късо огнестрелно оръжие. За да постанови това решение съдът е приел от фактическа страна, че касаторът е подал искане за издаване на разрешение за закупуване и носене на късо нарезно огнестрелно оръжие. Като мотив за искането е посочено охрана на недвижим имот, самозащита и работа като охранител. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е приел, че касаторът не е обосновал необходимост от носене на огнестрелно оръжие. Приел е, че не упражнява професионална дейност, която да обуславя реална или потенциална опасност за здравето му, сочеща необходимост от носене на оръжие. Приел е, че доказателствата по делото, включително заключението на съдебно-психологичната експертиза, установяват, че са налице основанията на чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗКВВООБ. С оглед на изложеното съдът е направил извод, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тези изводи на първоинстанционния съд са правилни и обосновани. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по делото и настоящата инстанция я възприема изцяло. Въз основа на установената фактическа обстановка съдът е направил правилни и обосновани правни изводи. Видно от оспорваната заповед същата е издадена на основание чл. 16, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗКВВООБ. В съответствие с фактическата обстановка съдът е направил обоснован извод за наличие на визираните в закона - чл. 16, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗКВВООБ, отрицатели предпоставки за разрешаване на закупуване на огнестрелно оръжие. Съдът правилно е ценил доказателствата по делото, включително заключението на съдебно-психиатричната експертиза, нервно-психологичното изследване и заключението на психиатър от отделението по социална и консултативна психиатрия на Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Александровска". Обосновано е аргументирал защо кредитира само частично заключението на съдебно-психиатричната експертиза. В допълнение към мотивите на съда следва да се посочи, че нервно-психологичното изследване е направено с цел установяване на психологична пригодност за въоръжена охрана. Следователно то е насочено именно към преценка психическата годност на касатора за извършване на дейността, за която твърди, че иска да закупи огнестрелното оръжие. Поради това правилно съдът е ценил доказателствата по делото комплексно. Тъй като оспорваният отказ е постановен само на основание чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗКВВООБ, то ирелевантно за законосъобразността на акта са изложените от съда аргументи за необоснованост на необходимостта от закупуването на огнестрелното оръжие и за липсата на реална или потенциална заплаха за касатора. Административният орган не се е позовал за отказа на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ, поради което при преценката за законосъобразност съдът не следва да обсъжда правни основания, които не са визирани в акта и които не са послужили за основание за издаване на акта. Видно от изложеното твърденията на касатора за неправилност и необоснованост на съдебното решение са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо, във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд