Решение № 6140 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2013 г.

Решение № 6140 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 14715/22.11.2012 г. по административно дело № 4205/2012 г. тричленен състав от пето отделение на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Николай Веселинов Веселинов от гр. София против решение № 97-00-0041/09.01.2012 г. на министъра на културата. Така постановеното съдебно решение е атакувано с касационна жалба от Николай Веселинов Веселинов от гр. София с искане да бъде обявено за нищожно, евентуално да се отмени като недопустимо и неправилно (издадено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост). Ответникът по касация министърът на културата, действащ чрез процесуалния представител юрисконсулт Христова, моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и да се остави в сила съдебното решение като правилно. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Развитите доводи от касатора не опровергават правните изводи на съда. Предмет на съдебната проверка за законосъобразност в производството по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) пред тричленния състав на Върховния административен съд е било оспореното от Николай Веселинов Веселинов решение № 97-00-0041/09.01.2012 г. на министъра на културата, с което му е отказан достъп до обществена информация. Решаващият съдебен състав правилно е установил фактическата обстановка. Със заявление от 19.12.2011 г. Николай Веселинов Веселинов е поискал да му бъде предоставена обществена информация, като по пункт I е поискал отговори на въпроси свързани с прекратяване на трудовия договор на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство, а по пункт II е поискал да му бъде предоставена информация, съдържаща се в следните документи: заповед за прекратяване на трудовия договор на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство; писмените нареждания на Министерството на културата, за което неизпълнение директорът е освободен от длъжност; писмените откази на директора да изпълни писмените нареждания, станали основания за освобождаването му; представените от директора противоречиви и подвеждащи становища по един и същи въпрос във връзка със съгласувателни процедури по реда на Закона за недвижимото културно наследство, станали основание за освобождаването от поста му; проектите за нормативни документи, отказът за съгласуването, на които е станал основание за освобождаване на директора; писмените откази на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство да съгласува в законовия срок проекти на нормативни документи, станали основания за освобождаването му от длъжност; свидетелства или доказателства за проявена нелоялност за извършени други нарушения на Кодекса на труда от директора на института, станали основания за освобождаването му. С оспореното пред тричленния състав решение министърът на културата е отказал да предостави достъп до исканата информация по съображения, че същата няма характер на обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, както и че тя се отнася до данни и документи, касаещи трето лице и конкретно данни относно възникването, съществуването и прекратяването на трудовото му правоотношение. Посочено е, че въпросите, свързани с професионалната реализация на трето лице са лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), достъпът до които е изключен на основание чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ. За да не уважи сезиралата го жалба на Веселинов срещу това решение, съдебният състав от пето отделение на ВАС е приел, че решението е издадено от компетентния административен орган в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, постановено е в съответствие с материалноправните норми на ЗДОИ и целта на закона. Настоящият петчленен състав намира съдебното решение за валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. В случая липсва твърдяното от касатора противоречие с основополагащи принципни повелителни и свръхповелителни правни норми, а неизлагането на мотиви касателно ирелевантните за законосъобразността на решението на министъра на културата оплаквания на жалбоподателя, не прави решението на съда нищожно, защото мотиви са дължими само по относимите към предмета на спора искания и възражения на страните. Извън горното, обжалваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на съдебно-административното производство пред тричленния състав на ВАС (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесния акт на администрацията), при стриктно спазване на съдопроизводствените правила са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи, които е аргументирал в съответствие с приложимия материален закон (чл. 2, ал. 1 и ал. 4, чл. 11 от ЗДОИ, чл. 2, ал. 4 от ЗЗЛД). Решаващият съдебен състав е обсъдил доказателствата и становищата на страните, като основателно е приел за законосъобразно решението на административния орган, с което на Веселинов е било отказано предоставянето на исканата информация. Правилно в мотивите на проверявания съдебен акт е прието, че решението за отказ за предоставяне на обществена информация не е нищожно, поради погрешното изписване на годината на издаването му. Искането за представянето на информацията е от 19.12.2011 г. и е невъзможно отговора на министъра да е от 09.01.2011 г. Явно става въпрос за очевидна фактическа грешка, поправима единствено от органа, издал административния акт по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК. Тази техническа по своя характер грешка обаче не обуславя нищожност на решението на министъра на културата. Един административен акт е нищожен при особено съществено нарушение на изискванията за законосъобразност, посочени в чл. 146 от АПК, а в случая такова не е налице. На първо място, решението е издадено от компетентен орган на изпълнителната власт, овластен и задължен да отговори на сезиралото го искане за предоставяне на достъп до обществена информация в качеството си на задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Спазена е изискуемата форма на административния акт, като отказът е обективиран в решение по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ и съдържа реквизитите по чл. 38 от ЗДОИ. Допуснатата техническа грешка в датирането му не създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени, и не изключва сама по себе възникването на целените с волеизявлението му правни последици. Правилно тричленният състав е приел и, че обжалваният пред него административен акт е постановен в съответствие с материалноправните норми на ЗДОИ. Със заявлението си Веселинов се домогва да установи причините, довели до прекратяване на трудовото правоотношение на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство доц. Йорданка Кандулкова, и мотивите на работодателя за издаване на заповедта за дисциплинарното й уволнение. Следователно поисканата информация няма характера на "обществена" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, защото не е свързана с обществения живот в Република България, а касае "лични данни" по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ, поради което в случая е налице приложното поле на чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ, изключващо предоставянето й. Освен това, доколкото исканата информация е изцяло свързана с факта на прекратяване на трудовия договор на Кандулкова, тя е относима към законосъобразността на заповедта за дисциплинарно уволнение, и подлежи на установяване само при атакуването й по съдебен ред от уволненото лице (ако то разбира се пожелае да го стори), а не и от трети за прекратеното трудово правоотношение лица, поради което е неоснователно твърдението на касатора, че е следвало да се приложи чл. 37, ал. 2 от ЗДОИ, още повече, че в случая не е налице хипотезата на т. нар. "надделяващ обществен интерес" по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, на който се акцентира в касационната жалба. Съвкупната преценка на релевантните факти и правния регламент обективират неналичие за процесното решение на министъра на културата на предпоставки за приложимост на основанията по чл. 146 от АПК, което по същество аргументирано е приел и постановил съдът с решението си. Като не е уважил подадената до него жалба, тричленният съдебен състав е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК следва да бъде уважено своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита в съдебното производство пред настоящата инстанция, реализирана от надлежно упълномощената юрисконсулт Христова в проведеното по делото съдебно заседание и чрез представени от нея писмени бележки. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредбата - за други неоценяеми искове, в размер на 150 лева, които касаторът трябва да бъде осъден да заплати на Министерството на културата на Република България. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, в петчленен състав на втора колегия,