Решение № 10428 от 4.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4948/2024 г.

ВАСПърво отделение04.10.2024 г.докладчик Румяна Лилова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение 1947 от 25.03.2024 г., постановено по адм. д. 36 по описа на Административен съд София град за 2024 г. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София град при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ Членове: /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА/п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Килтекс ЕООД, с ЕИК 203022445, чрез упълномощения адв. К. Груйчев, срещу Решение 1947 от 25.03.2024 г., постановено по адм. д. 36 по описа на Административен съд София град (АССГ) за 2024 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Килтекс ЕООД срещу Ревизионен акт (РА) Р-22220222001352-091-001 от 24.08.2023 г., издаден от Д. В. П., на длъжност главен инспектор по приходите - възложил ревизията и И. В. А. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при Териториална дирекция (ТД) на НАП София, в потвърдената част с Решение 1615 от 17.11.2023 г., издадено от заместник-директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (Д ОДОП) София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП). В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че първоинстанционният съд не извършил правилна преценка на събраните доказателства във връзка с отречената от данъчната администрация вътреобщностна доставка (ВОД) на автомобил Mercedes Benz CLS 400 - по делото били налице доказателства, че транспортът на процесната стока бил извършен чрез специализиран автомобил, който бил различен от първоначално посочения в представеното ЧМР, а вторият специализиран автомобил, на който стоката била претоварена в гр. Монтана, бил клас до 3,5 тона, поради което преминал като лек автомобил без да бъде отразено преминаването му на граничния пункт. Обръща се внимание, че по делото било представено надлежно подписано и подпечатано ЧМР. Неправилно първоинстанционният съд възприел твърдението на приходните органи, че автомобилът бил регистриран на една и съща дата (16.03.2022 г.) в Република Германия и Република България. Правят се и възражения срещу изводите на първоинстанционния съд във връзка с отказаното право на данъчен кредит за автомобили Ауди А8 50 TDI и Мерцедес Бенц ГЛС 400, както и общо твърдение за неправилност на обжалваното решение в останалата му част. При така изложените мотиви, с касационната жалба се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. В молба, подадена преди съдебното заседание заявява, че поддържа касационното оспорване, прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение и претендира присъждането на разноски съгласно представен списък на разноските. Ответникът директорът на Д ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез упълномощения юрк. Атанасова, оспорва жалбата в съдебното заседание пред настоящия съд, а по същество на оспорването моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да са произнесе с обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлено оспорването, предявено от Килтекс ЕООД, първоинстанционният съд приел, че предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил РА Р-22220222001352-091-001 от 24.08.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, с която РА е потвърден с Решение 1615 от 17.11.2023 г., издадено от директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП. Видно от съдържанието на обжалваното съдебно решение съдът е направил бегъл преглед на процесуалната дейност на приходната администрация в хода на развилото се ревизионно производство, на приетото с решението на решаващия орган от 17.11.2023 г. и е изложил лаконични правни изводи, които съставляват преразказ на някои части от посоченото решение. По отношение наличието на извършен от Килтекс ЕООД ВОД на автомобил Mercedes Benz CLS 400, първоинстанционният съд приел, че е налице първото условие по чл. 53, ал. 2 ЗДДС, във вр. с чл. 45, т. 1, б. а и т. 2, б. а от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС) за признаване на ВОД. Споделил извода на данъчната администрация, че не е налице второто условие за признаване на ВОД счел, че представените документи за извършване на транспорта на стоката ЧМР и приемо-предавателен протокол, обосноваващи движението на стоката от България до Германия и обратно са недостатъчни. С оглед посоченото, първоинстанционният съд приел за законосъобразни изводите на приходната администрация за начисляване на ДДС за тази сделка. Относно начисления ДДС за данъчните периоди от м. 08.2021 г. до м. 02.2022 г. за лично ползване на автомобил Мерцедес ГЛС 400 в размер на 6052,60 лв. съдът възприел доводите на администрацията относно декларирано от самия жалбоподател ползване за лични нужди на процесното МПС, което му дало основание да направи извод, че е налице възмездна доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 2 ЗДДС - безвъзмездното предоставяне за ползване на процесния автомобил за личните нужди на собственика, на работниците и служителите, тоест за цели, различни от независимата икономическа дейност на ДЗЛ. На основание представена справка от него за ползване за лични нужди, съдът потвърдил изводите по РА и относно отреченото право на данъчен кредит в размер на 23861,13 лв. за придобит чрез ВОП лек автомобил Ауди А8. Не възприел за основателно оспорването и по отношение на направените корекции по чл. 92 ЗКПО, относно непризнаване на начислени разходи за амортизации за четири собствени на ДЗЛ автомобила Тойта Авенсис, Мерцедес ГЛС 400, Тойота Корола, Ауди А8, относно начисляването на лихва върху сумата от 1616,68 лв., както и относно дължими лихви за невнесени в срок задължения по ЗДДФЛ. По тези мотиви оспорването е отхвърлено. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради допуснати от съда при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон. Както се посочи, за да са произнесе с обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлено оспорването, предявено от Килтекс ЕООД, първоинстанционният съд приел, че предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил РА Р-22220222001352-091-001 от 24.08.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, с която РА е потвърден с Решение 1615 от 17.11.2023 г., издадено от директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП. Преди всичко, посоченото в предходния абзац не съответства на заявеното от Килтекс ЕООД в предявената до съда жалба. Видно от нея е, че настоящият касационен жалбоподател е оспорил пред АССГ Решение 1615 от 14.11.2023 г., издадено от директора на Д ОДОП, в частта, в която е частично потвърден РА Р-22220222001352-091-001 от 24.08.2023 г. като е поискал именно неговата отмяна. Още с определението си от 11.01.2024 г. съдът е приел, че предмет на оспорване е РА, в потвърдената от решаващия орган част, което макар да е в съответствие с предписанието по чл. 156 ДОПК, не следва волята на дружеството жалбоподател. Дължимо от съда е било даването на указание за конкретизиране на предмета на оспорване в контекста на цитираната разпоредба и на указание за излагане на съответни на конкретизацията твърдения за незаконосъобразността на РА, но такива процесуални действия не се установява да се извършени от съда. В допълнение, в първото по делото съдебно заседание делото не е докладвано. След уточняване предмета на оспорване и твърденията на дружеството жалбоподател, с които обосновава незаконосъобразността на оспорения акт, дължимо от съда е било даването и на конкретни указания в изпълнение на задълженията му по чл. 170, ал. 3 АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, а и по чл. 9, ал. 3 и чл. 163, ал. 3 и чл. 171, ал. 5 АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК. Написа се по-горе, че от съдържанието на обжалваното съдебно решение се установява, че съдът е направил бегъл преглед на процесуалната дейност на приходната администрация в хода на развилото се ревизионно производство, на приетото с решението на решаващия орган от 17.11.2023 г. и е изложил лаконични правни изводи, които съставляват преразказ на някои части от посоченото решение. Констатации и изводи по въпроса за валидността на РА и въобще преценка в цялост съгласно предписанието по чл. 160, ал. 2 ДОПК в съдебното решение не се съдържат. В частност, съдът не е отдал необходимото значение на факта, че с решение от 25.10.2022 г. на директора на ТД на НАП София, на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК, е иззето разглеждането и решаването на преписката от М. А. К. и правомощията по възлагане са възложени на Д. В. П. в качеството на възлагащ орган. В този смисъл съдът, макар да е маркирал, не е обсъдил посочения факт, нито доказателствата, представени по делото във връзка с установяването му, респективно не е извършил преценка относно необходимостта от даване на указания за представяне на допълнителни доказателства във връзка с дължимата преценка относно валидността на РА, каквато впрочем в решението въобще не е направена. Липсва обсъждане и преценка и на доказателствата, които са приобщени в административната преписка в 14 папки приложения, на приетите в съдебното заседание в АССГ, както и на възраженията на Килтекс ЕООД, заявени в жалбата, предявена пред АССГ. Предвид изложеното, основателни са касационните оплаквания на Килтекс ЕООД, че обжалваното съдебно решение не съдържа обсъждане на изложените от дружеството аргументи в подкрепа на тезата му за основателност на оспорването, както и преценка и анализ на доказателствата, а преповтаря мотивите на решаващия орган. Съдът е преразказал извършените от органите по приходите действия в хода на ревизионното производство и приетото от решаващия орган, направените от тях констатации по фактите и изводите им въз основа на тях, без да съобрази, че описанието на процесуалната дейност на органите по приходите не представлява обсъждане и оценка на доказателствата. Ето защо следва да се приеме, че в нарушение на съдопроизводствените правила обжалваният съдебен акт не съдържа твърденията и възраженията на страните, преценката на доказателствата и изложение на фактическите констатации на съда въз основа на тях, респективно на фактите по делото, установени от съда, съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, във вр. с § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК и чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с § 2 ДР на ДОПК. В частност актът на съда не съответства на изискванията за неговото съдържание, регламентирани в чл. 172а, ал. 2 in fine АПК и чл. 236, ал. 2 in fine ГПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК - поднесените изводи не почиват на обсъждане на доказателствения материал по делото, а декларативно отричат дружеството - жалбоподател да е опровергало констатациите на РА и в този смисъл са необосновани, и не изпълват изискванията на закона. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с твърденията и възраженията на страните по вътрешно убеждение с оглед формирането на фактически и правни изводи (чл. 12 ГПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК). Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и възраженията на страните, тоест за излагане на мотиви, вкл. правните изводи на съда въз основа на установените релевантни факти, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението. В мотивите следва да се съдържат констатациите на съда относно доказателствените и правнорелевантните факти, правните му изводи и посочване какво съдът постановява по съществото на спора по всички спорни въпроси. Обжалваното съдебно решение не съдържа констатации относно тези факти, направени след обсъждане на относимите към предмета на спора приобщени по делото доказателства. Не съдържа и правни изводи, обосновани след обсъждане на доводите и възраженията на страните. Ето защо и при съобразяване на приетото по-горе, обжалваното съдебно решение следва да се отмени изцяло, вкл. в частта за разноските, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. След уточняване предмета на оспорването, предявено от Килтекс ЕООД и даване на съответни на това уточнение указания, съобразно изложеното по-горе, като пристъпи към постановяване на съдебното решение, съдът следва да съобрази предявените от закона изисквания към съдържанието на акта съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК. Следва да извърши преценка на всички приобщени по делото писмени доказателствата, относими към случая, да съобрази правилата на чл. 12 ГПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК и да изложи пълноценни мотиви в рамките на съдебния контрол по всички въпроси, вкл. относно валидността на спорния акт като даде конкретен и мотивиран отговор на повдигнатите от Килтекс ЕООД в жалбата му до АССГ въпроси във връзка с констатациите в него. Съдът следва да вземе предвид, че не може да се позовава на доказателствена липса ако не е изпълнил процесуалните си задължения, които следват от разпоредбите на чл. 170, ал. 3 АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, а и по чл. 9, ал. 3 и чл. 163, ал. 3 и чл. 171, ал. 5 АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК. При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във Върховния административен съд в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение