Решение № 4285 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15018/2008 г.

Решение № 4285 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15018/2008 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е образувано по касационна жалба на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) - гр. София против решение от 07.10.2008 г. по адм. дело № 1004/2005 г. на Софийски градски съд. Поддържат се оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Ответната по жалбата страна, Александър Иванов Станев, от гр. София счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е експертно решение на НЕЛК № 0737/30.11.2004, с което е отменено ЕР на ТЕЛК- белодробни заболявания при ДI ОДПФЗ София-град" ЕООД - гр. София № 1363/21.06.2004 г. в частта относно оценката на работоспособността на Александър Иванов Станев, редуцирайки процента неработоспособност от 54.1 % на 30% ТНР. За да уважи оспорването, градският съд е установил наличие на съществени нарушения на административнопроизводствени правила и противоречие с материалноправни разпоредби. По делото е установено, че Александър Иванов Станев страда от бронхиална астма - инфекциозно-алергична форма (средно тежко протичане) ДН-0-Iст., спондилартроза в лумбосакралния сегмент на гръбначния стълб, заболяване на Бехтерев, периартрит на дясната ТБС и ограничаване на просупинационните движения на лявата лакетна става. Обосновано и мотивирано първоинстанционният съд е приел, че приетите съдебно-медицински експертизи са компетентно изготвени и опровергават частично констатациите на НЕЛК. Същите не са оспорени от страните в първоинстанционното производство и са ценени в съответствие с останалите доказателства по делото. Кредитирайки с доверие заключенията им, първоинстанционният съд, след преценка на обжалвания административен акт с оглед критериите по чл. 41, ал. 3 от ЗАП (отм.), законосъобразно е приел, че същият следва да бъде отменен, а преписката върната за ново произнасяне при спазване на дадените указания. Наведените касационни основания за нарушение на съдопроизводствени правила са бланкетно заявени и неналични при контрола на съдебното решение. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение