Решение № 4671 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13324/2014 г.

Решение № 4671 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13324/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Пловдив, против решение № 1955 от 15.09.2014 г. по адм. дело № 3394 по описа за 2013 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено издаденото от касатора решение № 295 от 07.10.2013 г. и потвърденото с него разпореждане № 5207300135/ПР-1087 от 24.06.2013 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, а преписката е изпратена на на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № МП-33033/17.05.2013 г. при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на т. 61а от ПКТП (отм.) като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Юлия Елханова Механова от гр. Пловдив е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Пловдивския административен съд е решение № 295 от 7.10.2013 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 5207300135/ПР-1087 от 24.06.2013 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Юлия Елханова Механова от гр. Пловдив е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст поради неизпълнение на условието по чл. 68, ал. 1 от КСО за придобит осигурителен стаж с продължителност 34 години и 8 месеца. За да уважи жалбата, Пловдивският административен съд неправилно и необосновано е приел, че през периода 15.01.1972 г. - 8.01.1989 г. при изпълнение на длъжностите "телефонистка", "работник кухня", "калкулант", "помощник готвач" и "домакин на стола" в ЕТД "Редки метали", участък "Изгрев", РУ "Дружба", лицето е работило на територията на рудници, хидрометалургични заводи и обекти за подземно хидрометалургично извличане за добив и преработка на радиоактивни вещества, поради което трудът следва да бъде зачетен при условията на втора категория (макар и да не е пряко свързан с добива и преработката на радиоактивни вещества, няма как да бъде изолиран от радиоактивни и други вредни лъчения). Решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправната разпоредба на т. 61а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - отм.) във вр. с чл. 40, ал. 1 - 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Нарушено е съдопроизводственото правило на чл. 104, ал. 10 от КСО, изключващо свидетелските показания от годните доказателствени средства за установяване на категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а. Разпоредбата на т. 61а от ПКТП (отм.) причислява към втора категория труда на следните категории лица: работещите на територията на рудниците, хидрометалургичните заводи и обектите за подземно хидрометалургично извличане за добив и преработка на радиоактивни вещества; водачи на моторни превозни средства, работници и инженерно-технически работници от автосервизите, автотранспортните и строителните поделения, работещи в условията на йонизиращи лъчения, невключени в раздел първи; работници, служители, ИТР, заети в производството, организацията, контрола и ръководството на технологичните процеси в обсега на йонизиращи лъчения и комбинирани нетрадиционни вредни въздействия в поделенията на Фирмата "Редки метали", включително Ремонтно-машиностроителния завод (РМЗ) и поделението за материално-техническо снабдяване (товарно-разтоварна база за руда и готов продукт); органите на ХЕИ за Фирмата "Редки метали" и здравните служби, които контролират условията на труд в поделенията на Фирмата "Редки метали". Цитираната разпоредба визира лицата, полагащи непосредствено труда си на територията на производствените обекти, в които се осъществява дейност за добиване и преработване на радиоактивни вещества, както и лимитиран кръг от лица, пряко обслужващи производствените процеси, тяхната организация и контрол. При изпълнение на длъжностите "телефонистка", "работник кухня", "калкулант", "помощник готвач" и "домакин на стола" ответницата по касация не е била ангажирана в производствените процеси за добив и преработка на радиоактивни вещества, не е работила на територията на изброените производствени звена (рудниците, хидрометалургичните заводи и обектите за подземно хидрометалургично извличане), не е изпълнявала организационни или контролни функции по отношение на технологичните процеси. Положеният труд на изпълняваните длъжности е извън хипотезите по т. 61а от ПКТП (отм.). Съгласно запазените разплащателни ведомости, проверени от вещото лице, извършило съдебно-счетоводната експертиза, длъжностите са записани в раздела Работнически стол - ЖКО. Обстоятелството, че йонизиращите и нерадиационните вредни излъчвания в района, в който е бил полаган трудът, са били в завишени стойности, не са относими към записа на т. 61а от ПКТП (отм.) и възприетите критерии за категоризиране на труда на работещите във фирма "Редки метали" (В същия смисъл решение № 10401 от 16.07.2012 г. по адм. д. № 2931/2012 г. на ВАС, VI отд., решение № 658 от 15.01.2013 г. по адм. д. № 10616/2012 г. на ВАС, VI о., решение № 2074 от 25.02.2015 г. по адм. д. № 9932/2014 г. на ВАС, VI отд. и др.). Оспорените административни актове са издадени при спазване на процесуалния и материалния закон и като ги е отменил, Пловдивският административен съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Следва да бъде уважено искането на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 350 лв. съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,