Решение № 12921 от 15.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8312/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. М. М. и Г. М. М. от гр. Варна, подадена чрез процесуалния представител адв. Томова, срещу решение 4432 от 22.04.2025 г., постановено по адм. дело 2631/2024 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата им против заповед 18-10541/09.10.2024 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно незаконосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, както и се присъдят разноски по делото. Ответникът началник на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ Варна, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Община Аврен, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Т. И. Т., редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът В. В. В., редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на А. М. и Г. М. срещу заповед 18-10541/09.10.2024 г. на началника на СГКК Варна, с която на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 4, във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на [населено място], одобрена със заповед РД-18-18/06.03.2015 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, изразяващо се в промяна на границата между имоти с идентификатори [идентификатор], [идентификатор] и [идентификатор], както и промени в данните за собственост на имот с [идентификатор]. С процесното изменението площта на имот с [идентификатор] второстепенна улица, собственост на Община Аврен, се увеличава от 6861 кв. м. на 6879 кв. м., площта на имот с [идентификатор], собственост на Д. А. М., се намалява от 842 кв. м. на 750 кв. м., а площта на имот с [идентификатор], записан като собственост на В. В. В., се увеличава от 735 кв. м. на 810 кв. м. Изменението е поискано със заявление рег. 01-84293/14.02.2024 г. от В. В. В., в качеството му на собственик на дворно място от 700 кв. м., съставляващо парцел [номер], кв. [номер], съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по делба [номер], том [номер], дело [номер]. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административно-производствените правила, както и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Съдът е обосновал извод, че в процесния случай е налице спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба РД-02-20-5/2016 г./. Според съда този извод се налага от наведените от страните твърдения и представените в тяхна подкрепа доказателства, доколкото и оспорващите, и лицето, по чиято инициатива е започнало административното производство, твърдят да са собственици на засегната от изменението на кадастралната карта, като въпросът в границите на кой от двата имота попада касае обема на притежаваните от страните вещни права, като същия не би могъл да се разреши в рамките на настоящото производство. Прието е от съда още, че допуснатото изменение на кадастралната карта не поражда и не погасява вещни права, както по отношение на заявителя, така и на заинтересованите лица, като за последните е налице възможност да разрешат възникналия спор за собственост по гражданскоправен ред. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В нарушение на служебното начало по чл. 9 от АПК, във връзка с чл. 171, ал. 2 и ал. 5 от АПК, съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка досежно спорните по делото обстоятелства. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, а именно установени непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралния регистър, като видно от приложената по делото административна преписка одобреното със заповедта изменение се изразява в коригиране на границите на поземлени имоти с идентификатори [идентификатор], [идентификатор] и [идентификатор] в съответствието с границите на УПИ [номер], кв. [номер] по регулационния план на [населено място], Община Аврен, одобрен със заповед 204/12.07.1994 г. на кмета на Община Аврен. С оглед на това в случая проверката на съда е следвало да се съсредоточи спрямо основанието, на което е направено исканото изменение, а именно да установи налице ли е такова основание, което предполага установяване на действаща регулация, която е била приложена. Приложимата разпоредба е тази на § 5, ал. 1 от ПРЗ на ЗКИР. Мотиви в оспореното решение относно релевантните за спора факти и по приложимите материално-правни норми липсват, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което пък препятства настоящата инстанция да се произнесе по спора по същество, тъй като обект на касационен контрол е първоинстанционното решение. Необоснован е и извода на първоинстанционния съд за наличие на спор за материално право. Този извод не е подкрепен с доказателства с оглед на основанието, на което е извършено заявеното изменение, а именно нанасяне на имотните граници в съответствие с регулационните. В тази хипотеза спор за материално право не би бил налице в случай, че регулацията е приложена, съобразно законовите правила за това. В случая тези предпоставки не са установени по делото. Нещо повече, изложените от съда бланкетни мотиви за наличие на спор за материално право са в противоречие с решаващият извод на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. По изложените съображения оспореното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът следва да определи пределите на оспорването, да установи релевантните за спора обстоятелства, а именно налице ли е приложена регулация с уредени сметки по регулация, обуславящи наличието на основанията за промяна на кадастралната карта съобразно действащата и приложена регулация, събере съответно доказателства по отношение на тях, включително чрез допускане на съдебно-техническа експертиза, и въз основа на това да приложи материално-правните норми, относими към спора. Предвид изхода на спора по претенцията на страните за разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,