Решение № 2190 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2398/2016 г.

Решение № 2190 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2398/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ-М., подадена срещу решение № 16 от 15.01.2016 г. по адм. дело № 375/2015 г. на Административен съд М., с което е отменено решение № 21/15.06.2015 г. на директора на ТП на НОИ-М., с което е потвърдено разпореждане № РВ-3-11-00021932/7.05.2015 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-М. и преписката е изпратена на директора на ТП на НОИ-М. за постановяване на ново решение, съобразно дадените от съда указания в мотивите на решението. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че в откритото производство по оспорване на съставеният констативен протокол № 1/27.04.2015 г. от главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-С.-град Н. Иванов не е представил доказателства в подкрепа на твърдението си, че същият е с невярно съдържание. По подробно изложените доводи в касационната жалба се иска отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу издадения индивидуален административен акт. Ответникът- Н. И. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 2 от АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд М. е отменил решение № 21/15.06.2015 г. на директора на ТП на НОИ-М., с което е потвърдено разпореждане № РВ-3-11-00021932/7.05.2015 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-М. и преписката е изпратена на директора на ТП на НОИ-М. за постановяване на ново решение, съобразно дадените от съда указания в мотивите на решението. Съдът е приел, че с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и във връзка с откритото производство по оспорване съдържанието на констативен протокол № 1/27.04.2015 г. съставен от главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-С.-град, не съществува втори трудов договор сключен между Иванов и "И. 009" ООД гр. С.. Приел се също, че при липса на втори трудов договор лицето не се явява недобросъвестно и не дължи обратно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 2.06.2014 г. до 15.08.2014 г. Решението е неправилно. Установено е от фактическа страна, че с разпореждане № РВ-3-11-00021932/7.05.2015 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-М. е разпоредено на Н. И. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода 2.06.2014 г. до 15.08.2014 г. в размер на 385,93 лв., от които 360,65 лв. -главница и 25,28 лв. -дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Срещу разпореждането е подадена жалба/наименована възражение/ от Иванов, с доводите, че не е сключвал трудов договор с фирма "И. 009" ООД, не е работил за фирмата, съответно не е получавал възнаграждение, поради което при липса на втори трудов договор, не дължи връщане на полученото обезщетение за временна неработоспособност. С решение № 21/15.06.2015 г. на директора на ТП на НОИ-М. е жалбата му е отхвърлена и е потвърдено разпореждане № РВ-3-11-00021932/7.05.2015 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-М.. Изложени са мотиви, че Иванов през 2014 г. е осигурено лице по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, от Общинско предприятие "Комунални дейности" гр. Б.. Същият е представил три броя болнични листове с номера- № 5963424 серия А2012 за периода 02.06.-11.06.2014 г., 5963460 серия А2012 за периода 17.07.-26.07.2014 г. и 5979564 серия А2012 за периода 27.07.-15.08.2014 г. От НОИ по банкова сметка на лицето са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност общо за 20 работни дни на стойност 360,55 лева. При последваща проверка, по данни от информационната система на НОИ е установено, че за периодите на временна неработоспособност Иванов е упражнявал трудова дейност, за която е подлежал на осигуряване за общо заболяване и майчинство по реда на чл. 4, ал. 1, т. 6 от КСО/редакцията 2014 г./ от "И. 009" ООД гр. С.- работа по втори трудов договор. Данните в Регистъра на осигурените лица по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО са подадени от дружеството след извършените плащания. Във връзка с така подадените данни е изискано с писмо изх. № 446/1.04.2015 г. е поискано извършването на проверка от контролните органи при ТП на НОИ С.-град на "И. 009" ООД. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол № 01/27.04.2015 г. и установен сключен трудов договор от 29.05.2014 г. между "И. 009" ООД и Н. И., съответно упражняване на трудова дейност. Констатирано е, че от представената ведомост за заплати за месец 05.2014 г. Иванов има отработени три дни с осигурителен доход 90,00 лева, за месеци юни, юли и август 2014 г. има осигурителен доход помесечно-600,0 лева за пълни отработени месеци. Иванов не е представил на осигурителя болничен лист за временна неработоспособност и посочените по-горе болнични листове не са заведени, тъй като осигурителя няма дневник за болнични листове. Констатирано е също, че трудовите възнаграждение за месеците май, юни, юли и август не са изплатени, но са начислени на лицето. Дружеството-осигурител е подало коректно данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. При тези данни административният орган е приел, че на основание чл. 46, ал. 3 от КСО паричното обезщетение за безработица не е следвало да се изплаща на Иванов, тъй като същият е осъществявал трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периоди, за които са издадени актове от здравните органи. На основание чл. 114, ал. 1 от КСО е постановено възстановяване на недобросъвестно получените суми, потвърдено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО. Първоинстанционният съд не е споделил така изложените мотиви от административния орган. Открито е производство по оспорване съдържанието на представения констативен протокол № 01/27.04.2015 г. на основание чл. 193, ал. 1-3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, като е указал, че доказателствената тежест носи оспорващия- в случая Н. И.. Въпреки положените от съда усилия третото лице- "И. 009" ООД не е представило копие от декларирания трудов договор. Съдът е събрал гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К. Г.-рехабилитатор и З. К.- съседка на М. И.-майка на Н. И.. От същите се установява, че във връзка с получен инсулт от М. И. на 20.06.2014 г. Н. И. я е обслужвал за периода 06-08.2014 г., като е посрещал К. Г. в дома си и не е упражнявал трудова дейност по втори трудов договор. Иванов не напускал гр. Б., за да се грижи за болната си майка, като ходил на работа в ОП "Комунални дейности" гр. Б. през времето, когато не е бил в болнични. Въз основа на тези доказатества съдът е направил извод, че втори трудов договор не съществува и оспорването е доказано. Настоящият тричленен състав на ВАС, шесто отделение, счита този извод за незаконосъобразен, а постановеното въз основа на него решение за необосновано и неправилно. Спорният момент в настоящето дело не е обстоятелството, дали е налице втори трудов договор от 29.05.2014 г. между Иванов и представляващият фирма "И. 009" ООД гр. С., действащ през времето, когато лицето е работило по трудов договор с общинско предприятие ОП "Комунални дейности" гр. Б., както е приел първоинстанционният съд. Спорният въпрос е дали за периодите, когато е работил по трудов договор с общинско предприятие ОП "Комунални дейности" гр. Б. и за които са издадени актове от здравните органи, Иванов е упражнявал и друга трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство. Събраните по делото доказателства сочат на извода, че в случая Иванов е упражнявал такава дейност. Безспорно е установено при направената проверка в информационната система на НОИ, че: дружеството "И. 009" ООД гр. С. е подавало данни за Н. И. в Регистъра на трудовите договори с дата на сключване на договора 29.05.2014 г. и дата на прекратяване на договора-27.10.2014 г.; ежемесечно осигурителят "И. 009" ООД гр. С. е подавал данни за Иванов в Регистъра на осигурените лица, където е посочен с пълни отработени дни за периода на договора; Иванов фигурира в разплащателните ведомости на длъжност "работник" при пълно работно време-8 часа, има отработени дни с начислен осигурителен доход за спорния период. Тези констатации в случая не са оборени от събраните гласни доказателства. От една страна свидетелските показания не са конкретни и не касаят целия спорен период. Първият болничен лист на Иванов е за периода 03.06.-11.06.2014 г., а видно от представената епикриза М. И. е постъпила в "МБАЛ-ЕООД" -гр. Б. на 20.06.2014 г. и е изписана на 4.07.2014 г. От друга страна доказването на направеното оспорване съдържанието на констативния протокол и отразеното в разплащателните ведомости е следвало да бъде установено с писмени доказателства, а не с гласни. Иванов не е представил никакви писмени доказателства в подкрепа на твърденията си. В тази връзка твърденията на Иванов също са противоречиви. В съдебно заседание същият сочи, че е бил назначен в дружеството "И. 009" ООД за да вземе по-голям кредит, а същевременно се грижил за майка си. По делото не е представил болничен лист за гледане на болен чл. на семейството, на който е имал право на основание чл. 45, ал. 1, т. 1 от КСО. Оттук и извода, че не са оборени констатациите на административния орган свързани с упражняваната от Иванов по време на спорния период и друга трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство. Дори да се приеме, че не бил подписван трудов договор от Иванов, или да липсва такъв, наличните писмени данни навеждат на извода, че същият е упражнявал и друга трудова дейност по време на спорния период. Предвид изложеното, обжалваното решение на Административен съд М. следва да бъде отменено като неправилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице е условието на чл. 222, ал. 1 от АПК за постановяване на решение по същество от касационния съд, с което да отхвърли оспорването на Н. И. срещу решение № 21/15.06.2015 г. на директора на ТП на НОИ-М., с което е потвърдено разпореждане № РВ-3-11-00021932/7.05.2015 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-М., с което е разпоредено на Н. И. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода 2.06.2014 г. до 15.08.2014 г. в размер на 385,93 лв., от които 360,65 лв. -главница и 25,28 лв. -дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Преди постановяване на решението административният орган подробно е обсъдил всички събрани доказателства. По делото страната не претендира разноски. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 във вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение