Решение № 224 от 07.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9625/2008 г.

Решение № 224 от 07.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9625/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалбата на Али Рашид Хамид, гражданин на Ирак против решение № 337/04.07.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на осн. чл. 75, ал. 1 т. 2 от ЗУБ му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Твърди, че решението е незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Моли за отхвърлянето й. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 87 от ЗУБ, вр. чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, адресат на оспорения индивидуален административен акт с пряк и личен интерес от оспорване, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна. Административното производство за предоставяне на закрила е било образувано по молба № 9223 от 14.11.2007 г., подадена от жалбоподателя. След събиране на изискуемите в него доказателства и провеждане на интервю, председателят на ДАБ е постановил решение, с което е отказал предоставяне на бежански статут по чл. 8 от ЗУБ и хуманитарен статут по чл. 9 от закона. Приел е, че не са налице основания за предоставяне на статут на бежанец съгласно посочените в чл. 8 от ЗУБ изисквания, както, а бежанската история следва да се разгледа във връзка с възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1 т. 3 от ЗУБ. Развил е съображения, че представената от него бежанска история сочи на лично решение за напускане на държавата по произход, а не по причина на въоръжения конфликт там, което обосновава извода му, че предпоставката по т. на чл. 9 от закона не е налице за жалбоподателя. Посочено е, че той не е бил обект на преследване по см. на чл. 8, ал. 5, не може да се приеме, че съществува опасност от такива действия спрямо него в бъдеще. Изнесените от кандидата твърдения за отвличане на брат му от бойци на Армията на Махди не може да обоснове наличи е и на основание по чл. 9 за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като нормата има приложение при лична заплаха за живота и сигурността на чужденеца. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. Решението, в частта с която е отказан хуманитарен статут също е законосъобразно - постановено е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ правомощия и в изискуемата форма, липса на съществени нарушения на административно производствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Основанията за този извод на съда са следните: От проведеното интервю с орган на Държавната агенция за бежанците се установява, че жаблоподателят иска закрила по реда на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, тъй като както се твръди в проведеното интервю, неговият брат е бил отвлечен и убит от представители на военни формаривания, известни като Армията на Махди. Посочено е че е била получена заплаха и за неговият живот и сигурност. твръди се, че войната в Ирак е на религиозна основа. От представеното по делото становище на Министерството на външните работи може да се направи извод, че обстановката в Ирак може да се квалифицира като такава с висока степен на напрежение, вътрешни безредици, голяма част от които и на религиозна основа. От данните в преписката обаче не се установява жалбоподателят лично да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството му на гражданско лице в резултат на вътрешния въоръжен конфликт, с който държавата и нейните институции не са в състояние да се справят. Въпреки наличие на този елемент от фактическия състав на чл. 9, т. 3 от ЗУБ, не с е установи изискването на закона жалбоподателят персонално да е получил тежка и лична заплаха за живота и сигурността си. Не се установи интарвенция по причина на въоръжения конфликт в личната сфера на лицето, което да даде основание за прилагане на нормата на чл. 9 и предоставяне на хуманитарен статут. В тази насока за обосноваване на горния извод съдът е влез предвид обстоятелството, че няма данни други членове на семейството да са потърсили закрила от други страни и да са напуснали Ирак на същото основание. По тези съображения Върховният административен съд, трето отделение намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение