Решение № 21 от 6.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1639/2024 г.

Решение № 21 от 6.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1639/2024 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Боян Балевски Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Х. П. П. ЕГН [ЕГН] срещу решение № 119/25.03.2024 г., постановено от Хасковския окръжен съд по в. гр. д. № 258/23 по описа на същия, с което е потвърдено решение № 260036/04.03.2022 г. по гр. дело № 676/2021 г. Районен съд – Хасково, с което е било признато за установено, че касатора дължи на "Делта Кредит" АДСИЦ, с ЕИК[ЕИК], следните суми: 5885, 91 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №FL53070 от 11.07.2005 г., сключен между В. С. С. и "Българска пощенска банка" АД /"Юробанк и Еф Джи България" АД/ и по договор за спогодба и встъпване в дълг от 02.08.2014 г., сключен с Х. П. П.: 915,59 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2018 г. до 12.03.2020 г. вкл., 318. 82 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.07.2020 г. до 25.01.2021 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на заявлението - 26.01.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 260079 от 27.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 157 по описа за 2021 г. на Районен съд - Хасково. Решението се обжалва и в частта за присъдените в тежест на ответницата разноски. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, които според касатора се изразяват в това, че съдът е приел, че ищцата е разбирала свойството и значението на извършеното/ сключването на анекса/, както и че същата е погасявала процесния дълг чрез плащане. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора се явяват от значение за точното приложение на закова и за развитие на правото – основание за допускане до касация, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор от процесуалния си представител изразява становище за нейната неоснователност и за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски-юрисконсултско възнаграждение Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното: Предмет на установителния иск предявен от ищеца "Делта Кредит" АДСИЦ е съществуване на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение за установяване дължимостта на сумите по издадената заповед на посоченото основание. Ищецът претендира от солидарния длъжник Х. П. П. вземания в общ размер от 5885,91 лв., представляващи сборът от 32 броя неплатени ежемесечни вноски, с настъпили падежи в периода от 31.01.2016 г. - 31.08.2018 г., дължими от ответника, на основание споразумение от 02.08.2014 г., представляващо договор за спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД, за признаване и разсрочване на задълженията, произтичащи от сключен между кредитополучателя В. С. С. и "Българска пощенска банка" АД /"Юробанк И Еф Джи България" АД/, договор за потребителски кредит №FL53070 от 11.07.2005 г., вземанията за които са прехвърлени с договор за прехвърляне на вземания № 002/05.09.2008 г. между "Юробанк И Еф Джи България" АД, [населено място], с ЕИК[ЕИК] и "Б. Ритейл Сървисис"АД, [населено място], с ЕИК[ЕИК], от една страна и "Алфа Кредит"АДСИЦ, [населено място], с ЕИК[ЕИК] /с ново наименование "Делта Кредит" АДСИЦ/, от друга страна и Приложение № 1 към него. Претендират се също така и 318, 82 лв. мораторна лихва върху главницата, считано от 15.07.2020 г. до 25.01.2021 г. /вкл. /, законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата. Според съда, видно от приетото по делото писмено доказателство – процесния договор за потребителски кредит, между банката от една страна и кредитополучателя С. е възникнало валидно облигационно отношение по силата на сключения договор, съгласно който на кредитополучателя е бил предоставен потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК в размер на 6100, 00 лв. за срок от 62 месеца, със задължение да го върне ведно с начислените договорни лихви разсрочено, на равни 6 ежемесечни анюитетни вноски всяка в размер на 151, 44 лв. и последна изравнителна в размер на 151, 19 лв., при падеж – 11 то число на съответния месец, съгласно чл. 7 и чл. 8 от договора и погасителния план към договора за потребителски кредит. В погасителния план са отразени размерът, броят, периодичността, датите на плащане на погасителните вноски. Видно от представеното по делото писмено доказателство бордеро от 11.07.2005 г. за усвояване на кредит, банката е предоставила на кредитополучателя договорената сума в размер на 6100, 00 лв. От представеното извлечение от сметка издадено от "Юробанк И Еф Джи България" АД- [населено място], с ЕИК[ЕИК] и от заключението на назначената съдебносчетоводна експертиза се установява, че към 05.09.2008 г. непогасеното задължение по процесния договор за потребителски кредит е в размер на 8431, 13 лв. в т. ч. 6100, 00 лв. – главница и 2331, 13 лв. – договорна възнаградителна лихва. Съгласно съдържанието на представените към исковата молба: договор за прехвърляне на вземания № 002/05.09.2008 г. извлечение от Приложение № 1 към него и 3 бр. извлечения от сметка удостоверяващи заплащането на цената по договора, се установява, че е извършена цесия между "Юробанк И Еф Джи България" АД- [населено място], с ЕИК[ЕИК] и "Б. Ритейл Сървисис"АД- [населено място] ЕИК[ЕИК], от една страна, в качеството на цеденти, които прехвърлят възмездно на "Алфа Кредит" АДСИЦ- [населено място] ЕИК[ЕИК] /с ново наименование "Делта Кредит" АДСИЦ/, в качеството на цесионер, вземания към свои длъжници, произтичащи от сключени договори за потребителски кредити, изброени и специфицирани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора за цесия. Сред цедираните вземания е и процесното вземане за сумата от 6100, 00 лв., при то краен срок за погасяване на кредита до 11.09.2010 г., каже длъжникът се е задължил да го върне заедно с начислените договорни лихви разсрочено, на 60 ежемесечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 151, 44 лв., при падеж 11-то число на месеца, като първата погасителна вноска е била дължима на 11.10.2005 г. Към 05.09.2008 г. задълженията на кредитополучателя по договора за кредит възлизат на 8431. 13 лева, от които главница в размер на 6100 лева и лихви в размер на 2331. 13 лева. В срока на действие на договора, ответникът не изпълнил задължението си за заплащане на дължимите вноски, поради което на 27.02.2013 г. цесионерът "Делта Кредит" АДСИЦ сключил чрез упълномощен представител "Кронос Рикавъри Менидмънт"ООД, [населено място] ЕИК[ЕИК] споразумение с ответника Х. П. П., което според съда има характер на договор за спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД, съгласно който страните, с цел да избегнат един правен спор и след направени взаимни отстъпки, преуреждат отношенията си, като П. става солидарен длъжник заедно с кредитополучателя по договора за потребителски кредит, като неизплатеното задължение по договора е в размер на 8431. 13 лева. Съгласно подписаното споразумение, страните се съгласяват солидарният длъжник да изплати задължението разсрочено за периода от 20.03.2013 г. до 20.08.2013 г., на 18 бр. ежемесечни анюитетни вноски, всяка вноска в размер на 276. 74 лв. На 02.08.2014 г. цесионерът "Делта Кредит" АДСИЦ е сключил чрез упълномощен представител "Екс Дебт"АД, [населено място], с ЕИК[ЕИК] второ споразумение с П., представляващо договор за спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД, по силата на който страните за да избегнат един правен спор и след направени взаимни отстъпки, отново преуреждат отношенията си, като ответницата става солидарен длъжник заедно с кредитополучателя по договора за потребителски кредит, чийто остатък е в размер на 9169, 35 лв. Съгласно подписаното споразумение, страните се съгласяват солидарният длъжник да изплати задължението разсрочено за периода 27.08.2014 г. -2018 г. на 49 бр. ежемесечни анюитетни вноски всяка в размер на 183, 34 лв. Вземането на ищеца спрямо ответницата се основава на споразуменията от 27.02.2013 г. и от 02.08.2014 г. За неоснователно е счетено от съда възражението на ответницата за липса на доказателства за валидна представителна власт на лицето, подписало от името на кредитора "Делта кредит" АДСИЦ споразуменията, доколкото според съда, в случая намира приложение установената законова презумпция по чл. 301Т3, съгласно която действията от името на търговец без представителна власт, се смятат потвърдени от търговеца, ако той не се противопостави веднага след узнаването. Прието е, че на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането е породило действие за ответницата. С оглед изложеното и съгласно съдържанието на споразумението между страните по делото, както и въз основа на приетите по делото писмени доказателства и заключенията на назначените по делото експертизи, въззивният съд е приел, че със сключените споразумения имащи характер на спогодба между страните е постигнато валидно споразумение. Тежестта на доказване по направеното от ответната страна възражение правилно е била възложена на страната, която оспорва валидността на споразумението, поради което необосновано във въззивната жалба се твърди, че е допуснато нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд. Споразумението не противоречи на закона, като с него ответницата встъпва като съдлъжник в чуждо задължение със съгласието на кредитора и поема да заплаща съществуващи задължения, с уговорен падеж, което не е в противоречие със закона, поради което сключената спогодба е породила уговорените между страните в исковия процес правни последици. За неоснователно е прието от въззивния състав възражението на ответницата, че не е разбирала свойството и значението на своите действия при подписване на споразумение от 02.08.2014 г. Това, според съда, следва от приетите по делото епикризи и медицински документи и от заключението на назначената по делото съдебно - психиатрична експертиза, според които към 27.02.2013 г. и 02.08.2014 г., не се установяват данни за наличие на психично заболяване или деменция, които да обуславят нарушена възможност П. да разбира правните последици и от двете споразумения, с конкретното им съдържание, както и да ръководи действията си, доколкото няма данни за наличие на психично заболяване или деменция, които да обуславят нарушена възможност на ответницата да разбира правните последици и от двете споразумения, с конкретното им съдържание, както и да ръководи действията си. Видно от съдържанието на представения договор за прехвърляне на вземания и приложение № 1 към него вземанията по процесния договор срещу ответника са цедирани от "Юробанк и Еф Джи България АСД на "Делта Кредит" АДСИЦ, като в приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание, размер, задължено лице. Горното води до извода на съда, че със споразуменията които е подписала на 27.02.2013 г и на 02.08.2014 г. ответницата се е съгласила, че съществува именно прехвърленото вземане, както и че негов кредитор е ищеца, от което следва и извода, че ответницата е уведомена за цесията още към датата на подписване на първото споразумение на 27.02.2013 г. По делото няма данни и доказателства ответницата да е платила задълженията поети с първото споразумение, което е наложило подписване на второто споразумение от 02.08.2014 г. В последното се установяват по основание и размер заявените по чл. 410 ГПК като остатък и след приспадане на извършените от ответницата плащания вземания за главница в размер на 5885, 91 лв. и мораторна лихва в размер на 318, 82 лв. за периода от 15.07.2020 г. до 25.01.2021 г. вкл., което се потвърждава и от заключението на вещото лице по приетата от първата инстанция съдебно- икономическа експертиза. В подкрепа на този извод на съда са и приетите във въззивното производство писмени доказателства- 16 бр. дневни извлечения приложени към банковото удостоверение, което е издадено в уверение на това, че вносител на описаните в него 16 вноски на каса е именно П.. С банковото удостоверение се потвърждава, че дневните извлечения 16 бр. приложени към удостоверението са структурирани така, че на първия ред под дата / вальор/ на всяка операция, включена в документа, информационната система на Банка ДСК" АД показва информация за лицето вносител/ когато операцията е вноска на каса в Банката/ или наредител/ когато операцията е безкасова/. В банковото удостоверение са посочени IBAN, 9 с титуляр "Делта Кредит" АДСИЦ, дата № на дневно извлечение, сума в лв., вносител, три имена с ЕГН на ответницата. За неоснователно е счетено и възражението за погасяване на вземанията по давност. Според изложеното от съда, с подписване на споразумението и уговорените в него падежи на задължението е започнала да тече нова погасителна давност, доколкото всяко споразумение между кредитора и длъжника, с което се разсрочва или отсрочва изискуемостта на вземането, има за последица прекъсване на изтеклата до този момент погасителна давност, след което започва да тече нова давност с начален момент денят, в който според споразумението вземането става изискуемо. В конкретния случай правопораждащият факт е споразумението от 02.08.2014 г., като със сключването му страните са се съгласили помежду си, че действителното правно положение е вписаното в споразумението като са изключили възможността да се оспорва предхождащото я правно положение С подписване на споразумението от 02.08.2014 г., според съда, погасителната давност за вземането следва да започне да тече от 27.08.2018 г. - датата на последната дължима анюитетна вноска и доколкото ищецът не се позовава на предсрочна изискуемост, то именно от този момент до подаване на заявлението на 26.01.2021 г., не е изтекъл 5-годишния срок на общата погасителна давност, съгласно чл. 110 ЗЗД, поради което и вземането за главница в размер на 5885, 91 лв. не е погасено по давност. Според съда, не е погасено и вземането за лихва, тъй като съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава от деня на забавата, като съобразно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня следващ датата на падежа, т. е от деня следващ падежа на съответната месечна вноска. По отношение на вземането за лихви предявени със заявлението по чл. 410 ГПК, лихвата се погасява с изтичането на предвидения в закона тригодишен давностен срок, който срок не е изтекъл, поради което и вземането на ищеца за мораторни лихви не е погасено по давност. За неоснователно е счетено и оплакването във въззивната жалба, че при разглеждане на делото в първата инстанция като необходим другар в исковия процес съдът е следвало да конституира длъжника-кредитополучател- солидарен длъжник в заповедното производство, както и че разделянето на солидарните длъжници в производството по чл. 422 ГПК е недопустимо и исковото производство следва да се води срещу всички лица против които заповедното производство е започнало Според съда в чл. 122, ал. 1 ЗЗД е уредена възможността кредиторът да иска изпълнение от всеки от длъжниците като насочи насочи иска си срещу един от тях. В настоящия случай ищецът се е възползвал от правото си да предяви иск срещу един от длъжниците поради което съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила като не е конституирал кредитополучателя като необходим другар на страната на ответницата. По изложените съображения въззивният състав е счел, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и законосъобразно и го е потвърдил изцяло. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на ответника по иска се сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси следните два: 1. Пожизнената ТЕЛК категоризация на за болестта " деменция при болестта на Алцхаймер с ранно начало" и без категорично заключение на психиатричната експертиза за началната дата на заболяването, достатъчно основание ли е да се постави под съмнение годността му да поема действително правни задължения; 2. Представените извлечения от сметки за плащания, без конкретизация на лицето -реален платец, достатъчно основание ли да се приеме лицето за такъв и то при положение, че в извлеченията са посочени двама души и служат ли тези извлечения за доказателства за плащанията; Съгласно т. 1 от ТР № 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. По отношение на формулираните от касатора въпроси, то настоящият състав на ВКС Първо т. о. счита, че последните, по своето съдържание, не представляват правни такива, тъй като не касаят тълкуването на съдържанието на правна разпоредба, с оглед нейното приложение по спора. И двата въпроса са изцяло фактически такива и по-точно, такива по обосноваността на приетите от съда за установени конкретни факти относно конкретния правен спор. Въпреки това, с оглед на изчерпателност на изложението и убедителност на мотивите на настоящия акт, следва да се отчете и че отговорите на релевираните въпроси, които е дал въззивния съд са в съответствие със събраните доказателства, а именно: Въззивният съд, в изпълнение на указанията в отменителното решение на ВКС при първото касационно разглеждане на спора, е назначил съдебно психиатрична експертиза, със задача да даде заключение за естеството на заболяването Х. П., неговата давност и дали поради това заболяване към 27.02.2023 г. и 02.08.2014 г. е била нарушена възможността на последната да разбира правните последици на споразуменията с конкретното им съдържание сключени на тези дати, както и да ръководи действията си. По искане на процесуалния представител на ответницата по делото са били приети писмени доказателства: епикриза от 22.09.2016 г., етапна епикриза амбулаторен лист № 25/19.01.2018 г., етапна епикриза амб. № 1/06.01.2023 г., експертно решение № 1611/099 от 25.06.2018 г., скринингов тест правен от въззиваемата, протокол за предписани лекарства заплащани от НЗОК/РЗОК № 1/79 от 06.01.2023 г. Съгласно заключението на назначената по делото съдебно – психиатрична експертиза няма данни за наличие на психично заболяване или деменция към 27.02.2013 г. и 02.08.2014 г., които да обуславят нарушена възможност на ответницата П. да разбира правните последици от споразуменията от 27.02.2013 г. и от 02.08.2014 г., с конкретното им съдържание, както и да ръководи действията си. Компютърната томография на мозъка през 2016 г. не е установила наличието на дегенеративни промени в мозъчната материя. В с. з. на 31.01.2024 г. вещото лице е потвърдило, че към 27.02.2013 г. и 02.08.2014 г. няма данни за наличието на психично заболяване или деменция, които да обуславят нарушена възможност на П. да разбира правните последици от споразуменията от посочените дати с конкретно съдържание, както и да ръководи действията си. По делото са приети като писмени доказателства и изпратените с писмо вх. № 5414/21.06.2023 г. писмени документи от НАП, ТД П. справка за актуално състояние на действащи трудови договори за период от 01.01.2013 г. до 31.05.2023 г. на Х. П. П.. От банково удостоверение изд. на 12.12.2023 г. от "Банка ДСК" АД и приложените към него 16 бр. извлечения за периода от 12.04.2013 г. до 16.06.2016 г. се установява, че вносител на описаните в него 16 вноски на каса е именно ответницата. Същият извод е направен и в заключението на в. л. по доп. СИЕ. Следователно: освен, че не се правни по своя характер, релевираните два въпроса не са и от значение за изхода по спора, доколкото отговорите им не биха довели до различен изход по същия. По изложените съображения, липсва установяване на общата предпоставка за достъп до касация, поради което ВКС, не дължи произнасяне и по допълнителния селективен критерий по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В полза на ответника по се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на сумата от 250 лева, с оглед приложеното към отговора на КЖ пълномощно. Водим от горното, настоящият съдебен състав на ВКС, Първо т. о. О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 119/25.03.2024 г., постановено от Хасковския окръжен съд по в. гр. д. № 258/23 по описа на същия. ОСЪЖДА Х. П. П. ЕГН [ЕГН] да заплати на "Делта Кредит" АДСИЦ, с ЕИК[ЕИК] юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, в размер на сумата от 250 лева. Определението е окончателно.