Решение № 5284 от 18.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу решение 5080 от 26.07.2022 г., постановено по административно дело 3754/2021 г. от Административен съд София-град, с което е отменено негово уведомително писмо изх. 02-220-6500/1894/31.01.2021 г. за оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 г. (УП) като незаконосъобразно и преписката е върната за ново произнасяне. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на посоченото УП бъде отхвърлено и му бъдат заплатени направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба Ц. Станков в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва същата и моли съда да остави в сила обжалваното решение, като му бъдат присъдени и направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежното му сезиране с жалба против административен акт, от лице, чийто законни интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати нарушения на в предвидените в закона изисквания за неговата форма липса на конкретни фактически и правни основания за постановяване на акта отменително основание чл. 146, т. 2 АПК. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. Видно от съдържанието на оспореното УП, в което в две таблици са отразени оторизираните суми в лева и извършените плащания в лева, като в обясненията към посочените в отделените колони числа не могат да бъдат установени конкретните фактически установявания, които органът е направил и приложимите в случая правни разпоредби. И в двете таблици са посочени суми - в първата искана, намаления, редукции и оторизирана сума, а във втората оторизирани, прихванати, удържана и изплатени суми. В обясненията към колоните, в които са отразени тези суми са посочени възможни хипотези според различни правни норми, без да е посочено, която тях е относима в конкретния случай. При това в дадените обяснения за извършените намаления и редукции на суми, поискани за различни схеми и мерки обясненията към тези колони са посочени общо и неконкретно, като от съдържанието на акта не може да бъде направен конкретен извод за това за всяка от мерките какви са фактическите установявания и коя е приложимата правна норма. При това съдържание на оспорения пред първоинстанционния съд акт обоснован и правилен е изводът, че същият е постановен в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което е самостоятелно основание за отмяната на същия по чл. 146, т. 2 АПК. Правилно е прието в обжалваното решение, че няма пречка фактическите и правни основания да бъдат посочени в друг документ - част от административната преписка, по която е постановен оспорения акт, но в случая такъв не е налице. Установеното от експерт на Регионалния технически инспекторат в приложения доклад за извършената проверка на място на площи през периода 07-09.11-2017 г. установява, че границите на всички, заявени от кандидата парцели са потвърдени на място и съвпадат с обработената площ на съответния парцел, като кандидатът е изключил предварително преценени от него като недопустими площи. Само в един от случаите експертът е установил недопустима площ повече от тази, която кандидатът предварително е изключил като такава в размер на 0,007 ха. Според вещото лице по назначената и приета по делото експертиза определените като недопустими площи по сателитни изображения са изключени при заявяването, а определените като такива при извършената теренна проверка представляват разлика в измерения на място контур на границите, които са много малки по размер. Вещото лице е посочило размера на заявената за подпомагане площ през 2017 г.. по мерки СЕПП, НР, ПНДК и СПК, както и размера на приетите от ДФЗ като недопустими площи в хектари и като процент от заявените, но тези фактически установявания от приетата по делото експертиза не могат да санират допуснатото нарушение при постановяване на акта. Установените от вещото лице факти касаят размера на допустимите площи, които обаче не могат да заместят липсата на тези констатации в акта, съотнесени към посочените в него парични суми, с които са намалени и редуцирани заявените от земеделския производител и съответно следващите въз основа на тези факти правни последици с оглед приложимите в случая правни норми. При извършената проверка не се констатираха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Противно на твърденията в касационната жалба съдът е обсъдил подробно съдържанието на акта, като е изложили подробно изводите си относно законосъобразността на същия, както и на всички установени по делото факти и обстоятелства. Както бе посочено по-горе, установените в хода на съдебното производство факти при липсата на посочването на конкретни такива, приети от органа като основание за постановяване на ката в обжалваното УП и при липсата на конкретно посочване на правните норми, приложими в този случай в УП не могат да санират така допуснатото нарушение на изискванията за формата на акта. Решението е обосновано. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, въз основа на представените по делото доказателства, а направените изводи са формирани въз основа на тях, като са изложени аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените в това производство разноски в размер на 1000 лв., представляващи заплатен хонорар за един адвокат, която сума е съобразена с фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение