Решение № 10971 от 13.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6688/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Юнузов против решение 631 от 4.05.2023 г., постановено по адм.д. 298/2023г. по описа на Административен съд Варна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на касатора срещу Заповед 0026/12.01.2023 издадена от директора на Дирекция Управление на сигурността и контрол на обществения ред в Община Варна. Касаторът твърди че са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Липсата на разрешение за строеж било отделно основание по чл. 225, ал.2, т. 2, различно от това по т. 1 от ЗУТ. Самото строителство не било индивидуализирано. Вещото лице изрично било заявило, че извършеното строителство не засягало конструкцията на сградата. Етажните собственици били съгласни с извършените работи. Иска отмяна на съдебното решение, обявяване на атакуваната заповед за нищожна алтернативно да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директор на Дирекция Управление на сигурността и контрол на обществения ред при Община Варна в писмен отговор оспорва жалбата, иска решението да бъде оставено в сила, претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Административен съд Варна е отхвърлил оспорването на касатора срещу Заповед 0026/12.01.2023 на директора на Дирекция Управление на сигурността и контрол на обществения ред при Община Варна, с която след като е констатирал незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 във връзка с, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредил 1.) в срок от 1 месец от влизане в сила на заповедта, да се изготви и представи за одобряване План за безопасност и здраве за премахване на строеж: Покривна конструкция и остъкляване на съществуващи тераси и плосък покрив, част от самостоятелен обект с идентификатор 10135.2566.188.4.25, находящ се на кота +5,96м. в сграда 4, разположена в ПИ с идентификатор 10135.2566.188 по КККР на гр. Варна; и 2.) в срок от 1 месец от датата на одобряване на Плана за безопасност и здраве, да се извърши премахване на същия строеж. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед да е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е издадена в съответствие с материалния закон. Установил е, че обектът на заповедта, представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т. 2 от ЗУТ, както и че същият не е търпим. Обжалваното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до правилни правни изводи, довели до отхвърляне на оспорването срещу обжалваната пред него заповед. От събраните по делото доказателства свидетелски показания, приложения снимков материал, заключението на вещото лице става ясно, че обект на остъкляване е съществуваща тераса и плосък покрив. Съгласно чл. 151, ал. 1, т. 6 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж за остъкляване на балкони и лоджии. В случая обаче се касае за тераса. Терасата съгласно легалното определение съдържащо се § 5, т. 59 от ДР на ЗУТ е открита използваема площ, разположена върху помещения, върху колони или върху терена. Относимо към конкретния случай е първото предложение на цитираното легално определение, а именно използваема площ разположена върху помещение. В тази хипотеза терасата играе ролята на покрив за помещението, находящо се под нея, както правилно я е възприел и определил административният орган в заповедта. В изключението по чл. 151, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, попадат балкони и лоджии, но терасите не са включени в това изключение. Следователно във всички случаи на остъкляване на тераси е необходимо издаване на разрешение за строеж, каквото в случая липсва. Неоснователни са доводите в касационната жалба свързани с това, че експертът е заявил, че с изграждането не се засяга конструкцията на сградата. Както и че общото събрание на етажната собственост се е съгласило с извършеното строителство. Дори да не се засяга конструкцията на сградата, дори да е налице съгласие, дори извършеното да е полезно за опазването на сградата, в какъвто смисъл са показанията на двамата свидетели, то всичко това не отменя изискването за наличие на разрешение за строеж и не прави строежът законен. По делото не се спори, че строежът е извършен след 31.03.2001г. поради което не е възможно да попадне в нито една от хипотезите за търпим строеж по смисъла на правните норми на § 16, ал. 1-3 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПР на ЗИДЗУТ, поради което и с оглед изложеното по-горе подлежи на премахване. Като е отхвърлил оспорването, Административен съд Варна е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран. При този изход на делото и с оглед своевременно изявените претенции от страна на административния орган, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в полза на Община Варна следва да бъдат присъдени 100,- лева, за настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,