Решение № 1930 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9256/2011 г.

Решение № 1930 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9256/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Минчо Иванов Дандовски от гр. Пловдив срещу решение № 1103 от 20.06.2011 г. по адм. дело № 438 по описа за 2011 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 15 от 28.01.2011 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив. Посочените пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО, нарушение на административнопроцесуални правила и необоснованост. Ответникът директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Пловдивския административен съд е решение № 15 от 28.01.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив, оставящо без уважение жалбата на Минчо Иванов Дандовски от гр. Пловдив против разпореждане № 4705244661 от 3.11.2010 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по подадено от него заявление на 26.05.2010 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Пловдивският административен съд законосъобразно е приел, че към датата на издаване на оспореното разпореждане жалбоподателят Дандовски не е изпълнявал условията по чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО (ДВ, бр. 110 от 1999 г.) за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. При навършена възраст 63 години и сбор от осигурителен стаж и възраст, възлизащ на 97 при изискуем 100, жалбоподателят е имал възможност да се възползва от института на отменения § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО, в сила до 31.12.2010 г. Той не е упражнил правото по установения ред от чл. 45а, ал. 4 от НПОС и не е отправил искане за преценка на недостигащия му осигурителен стаж. На основание отменения § 9, ал. 5 от ПЗР на КСО лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 15.12.2010 г., когато е бил утвърден погасителният план за разсрочено внасяне на осигурителните вноски за недостигащия осигурителен стаж. Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост на съдебното решение и материалноправни нарушения са неоснователни. Подробното описание в хронологичен ред на установените по делото фактически обстоятелства не се отразява върху крайния извод, че заявителят на пенсия за осигурителен стаж и възраст не е упражнил правото по отменения § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО по реда, установен от чл. 45а, ал. 4 от НПОС. Разпоредбата на § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО (ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила до 31.12.2010 г.) е създала право за лицата, които са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, да им бъде зачетено за осигурителен стаж при пенсиониране времето, за което са внесли осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските, ако това време не се зачита за осигурителен стаж на друго основание по кодекса. Правото по § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО се упражнява по реда на чл. 45а, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), като едновременно със заявлението за пенсиониране се подава искане за преценка на недостигащия осигурителен стаж. При отправено надлежно искане административният орган в 3-дневен срок от заявлението изпраща на лицето уведомително писмо за недостигащия осигурителен стаж за право на пенсия по чл. 68 от КСО. Когато има нередовни и/или липсващи документи за осигурителен стаж, уведомителното писмо се изпраща в 3-дневен срок от датата на представяне на редовните документи или от датата на изтичане на 3-месечния срок по чл. 1, ал. 5, съответно на 6-месечния срок по чл. 1, ал. 6. На основание отменения § 9, ал. 5 от ПЗР на КСО, в сила до 31.12.2010 г., правото на пенсия за придобит осигурителен стаж по реда на ал. 3 възниква от датата на внасянето на осигурителните вноски или от датата на утвърждаване на плана за разсроченото им плащане. В разглеждания случай е установено, че жалбоподателят е подал заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 26.05.2010 г., но не е отправил искане по реда на чл. 45а, ал. 4 от НПОС за преценка на недостигащия осигурителен стаж. Подобно искане не е отправено и в срока по чл. 1, ал. 5 от НПОС, даден с уведомително писмо от 4.06.2010 г. за отстраняване на неизправностите на заявлението и придружаващите го документи. Към датата на издаване на разпореждането за отказ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст лицето не е изпълнявало условието по чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО (редакция - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила до 31.12.2010 г.) за сбор от осигурителен стаж и възраст не по-малко от 100. Не се установява твърдяното в касационната жалба нарушение на процесуалната разпоредба на чл. 34, ал. 3 от АПК, която задължава административния орган да осигури на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, като определя срок не по-дълъг от 7 дни. Видно от приложената административна кореспонденция, на заявителя е била осигурена възможност да участва в административното производство, като представи доказателства и направи искания или възражения. Не съществува процесуалноправна норма, задължаваща административния орган да указва на страните да упражняват предоставените им със закон субективни материални права или да ги замества във волеизявленията им. Упражняването на материалното право по § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО може да бъде извършено само от неговия носител с подаване на писмено искане до компетентния орган. Към датата на издаване на оспореното разпореждане жалбоподателят не е придобил осигурителен стаж по реда на § 9, ал. 3 от КСО и не е изпълнявал условието за достигнат сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО (ДВ, бр. 100 от 1999 г.). Оспорените административни актове, с които е постановен отказ по искането му от 26.05.2010 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, са законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,