Решение № 1971 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9262/2010 г.

Решение № 1971 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9262/2010 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Константин Тодоров Гочев и Цветанка Василева Гочева, чрез пълномощника им адв. Тодор Колев, срещу решение № 1159 от 27 април 2010 г., постановено по адм. д. № 4269/2009 г. по описа на Административен съд София-град в частта му, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, и в тази, с която е оставено без разглеждане искането за обявяване нищожността на заповед № РД-40-483/20 март 1987 г., допълнена със заповед № РД-40-1989/29 декември 1987 г. и на заповед № РД-41-1809/22 август 1990 г. на председателя на ИК на СГНС, както и в частта му за присъдените разноски. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника - кмета на Столична община, чрез пълномощника му адв. Цветанка Василева, е постъпило писмено становище, в което са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението в обжалваната му част е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Пред Административен съд София-град Константин Тодоров Гочев и Цветанка Василева Гочева са предявили иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като са поискали да се обяви нищожността на заповед № РД-40-483/20 март 1987 г., допълнена със заповед № РД-40-1989/29 декември 1987 г. и на заповед № РД-41-1809/22 август 1990 г. на председателя на ИК на СГНС, да бъде отменен мълчаливия отказ на кмета на Столична община за определяне на нова оценка на отчуждения имот, както и да им бъде заплатена сумата 280800 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищците вследствие на оспорените административни актове. Съдът е приел да основателно искането за отмяна на мълчаливия отказ на кмета на Столична община да се произнесе по молба рег. Индекс 94-К-168/02 юни 2009 г. и го е отменил, като е постановил връщане на преписката на административния орган за произнасяне по посочената молба в указания в решението срок. В тази си част решението като необжалвано е влязло в законна сила. Административният съд е приел също така, че не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния административен акт - мълчаливия отказ на кмета на Столична община, и претърпените от ищците вреди, като е отхвърлил предявения иск. Искането за обявяване нищожността на заповед № РД-40-483/20 март 1987 г., допълнена със заповед № РД-40-1989/29 декември 1987 г. и на заповед № РД-41-1809/22 август 1990 г. на председателя на ИК на СГНС съдът е намерил за недопустимо поради наличието на влязло в сила съдебно решение и липсата на правен интерес на оспорващите. В обжалваната си част така постановеното решение е неправилно. Изложените от първоинстанционния съд обстоятелства не обосновават извод за наличие на друго влязло в сила съдебно решение, с което да е разгледана жалба на Гочеви за обявяване нищожността на посочените по-горе заповеди - № РД-40-483/20 март 1987 г., допълнена със заповед № РД-40-1989/29 декември 1987 г. и на заповед № РД-41-1809/22 август 1990 г. на председателя на ИК на СГНС. В тази връзка съдът е посочил, че с решение от 20 ноември 2002 г., постановено по адм. д. № 1791/2002 г. по описа на Софийския градски съд, влязло в сила на 28 декември 2002 г., съдът се е произнесъл по законосъобразността, валидността и допустимостта на заповед № РД-41-1809/22 август 1990 г. на председателя на ИК на СГНС, поради което повторното произнасяне е недопустимо - чл. 159, т. 6 от АПК. Този извод на съда е неправилен. С посоченото решение Софийският градски съд се е произнесъл по законосъобразността, валидността и допустимостта на отказа на кмета на Столична община по реда на § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ, докато в случая се иска прогласяване нищожността на самата заповед, по което искане по делото няма данни да е било разглеждано от съд и разрешено с влязъл в сила съдебен акт. Необоснован е направения от първоинстанционният съд извод относно недопустимостта на искането за прогласяване нищожността и на другите две заповеди, предмет на това производство - заповед № РД-40-483/20 март 1987 г., допълнена със заповед № РД-40-1989/29 декември 1987 г. - и двете на председателя на ИК на СГНС. В тази насока съдът не е изложил мотиви, като се е задоволил да посочи, че искането е недопустимо поради липсата на правен интерес за оспорващите. Поради това касационната инстанция не може да провери законосъобразността на направения извод. С оглед горното обжалваното решение на Административния съд София-град в частта му, имаща характер на определение, като неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост ще следва да бъде отменено и делото върнато за ново произнасяне. Неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила е и решението в частта му, с която е отхвърлен иска на Константин и Цветанка Гочеви с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В исковата си молба ищците са посочили, че търсят отговорност за причинените им вреди, произтичащи както от мълчаливия отказ на кмета на Столична община, така и от оспорените заповеди - № РД-40-483/20 март 1987 г., допълнена със заповед № РД-40-1989/29 декември 1987 г. и на заповед № РД-41-1809/22 август 1990 г. на председателя на ИК на СГНС. С решението си съдът е изложил мотиви единствено относно липсата на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния мълчалив отказ на кмета на Столична община и претърпените вреди. Съдът обаче не изследвал въпроса относно наличието или липсата на такава връзка между последните и оспорените от Гочеви заповеди. Ето защо в тази си част решението също ще следва да бъде отменено и върнато на административния съд за ново разглеждане от друг състав. Предвид изхода на делото ще следва да бъде отменено обжалваното решение и в частта му за присъдените на Столична община съдебни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,