Решение № 110 от 22.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2127/2008 г.

Решение № 110 от 22.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2127/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. с. а. "В", град С., срещу въззивно решение от 3.12.2007 год. по гр. дело № 4077/2006 год. на Софийския градски съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че се дължи претендираното обезщетение за ползване, като не е съобразил обстоятелството, че със сключването на договора за наем на 01.12.1997 г. отношенията между страните са уредени и за миналия процесен период - 22.01.1996 г. - 01.12.1997 г. Не е съобразен и размерът на уговорения наем по договора при определяне обезщетението за ползване за минал период. За същия период въобще няма обогатяване на НСА, тъй като кафе-клубът, където са се ползвали процесните вещи, е работил на загуба поради ниския обем на оборота и приходите. Ответникът по касационната жалба А. Д. Р., град С., оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Софийският градски съд е оставил в сила решение от 10.07.2006 год. по гр. д. № 10625/2004 год. на Софийския районен съд, с което Н. с. а. "В" е осъдена да заплати на А. Д. Р. на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата 6 690 лв. - обезщетение за ползване на движими вещи: кафе-машина, кафемелачка, сок-машина, миялна машина, фризер, кантар и светеща реклама за периода 22.01.1996 г. - 01.12.1997 г. Въззивният съд е приел, че за исковия период ответникът е ползвал без основание посочените по-горе движими вещи без основание, поради което дължи обезщетение в размер на пазарния наем. Правилно въззивният съд е приел, че искът е основателен. Предпоставките за уважаване на предявения иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД са ищецът да е собственик на процесните вещи и ответникът да ги е ползвал за исковия период без основание. В случая въззивният съд е направил обоснован извод, че ищецът се легитимира като собственик на описаните вещи. Сключеният договор за наем на същите вещи между страните по делото се отнася за последващ период - след 01.12.1997 г. и не урежда отношенията между страните за миналия процесен период 22.01.1996 г. - 01.12.1997 г. Правилно е прието, че размерът на обезщетението трябва да се определи съобразно пазарния наем, а не според уговореното между страните за друг период. Ответникът като ползвател на чужди вещи за исковия период се е обогатил неоснователно, независимо от това дали е имал печалба от тях, тъй като е лишил ищеца като собственик от възможността да извлича ползи от вещите. При напълно изяснена фактическа обстановка въззивният съд е направил съответстващи изводи относно релевантните за спора факти. Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.